Изборът на нов председател на Народното събрание ще е първият ключов проблем след съставянето на парламента.

По традиция първата политическа сила получава правото да излъчи номинация за този пост - в случая ГЕРБ (вероятно те ще разполагат със 75 депутати в новия парламент). Не е изключено обаче останалите партии и коалиции да не се съгласят с техния избор, и това няма да е прецедент.

През 2013 г. ГЕРБ предложиха кандидатурата на Цецка Цачева за председател на 42 Народно събрание, което излъчи управлението на Пламен Орешарски. Нейното име обаче беше отхвърлено с мнозинство от 117 гласа, а БСП и ДПС подкрепиха Михаил Миков за председателското място.

Пред БНТ Тома Биков (ГЕРБ-СДС) посочи, че най-голямата парламентарна група ще посочи своя номинация, защото е "нормално първата политическа сила да има председател на парламента". Той обаче отказа да коментира конкретни имена, като не стана ясно дали Цвета Караянчева ще получи шанс за още един мандат начело на Народното събрание.

Изборът на председател е първата задача на новосформирания парламент. Има случаи, в които мястото не е заемано, или в които депутатите продължават работа без титулярен ръководител (председателят е "пръв между равни" и има преди всичко организационни функции).

"В конкретния случай обаче всички с интерес ще следим кой ще е председател на парламента, от което ще можем да разчитаме бъдещи действия и конфигурации", каза проф. Екатерина Михайлова, експерт по конституционно право и бивш дългогодишен депутат от СДС.

Формалната първа стъпка на кабинета на Бойко Борисов след съставянето на новия парламент ще бъде да подаде оставка - това не означава, че ще прекрати функциите си, защото "страната не може да остане за секунда без правителство.

Официалните консултации преди връчването на мандат могат да започнат едва след първото заседание на 45 Народно събрание, защото по конституция президентът може да ги води с "парламентарните групи" - а те се създават след приемането на процедурните правила.

Няма срок, в който тези консултации трябва да започнат - конституцията дава свобода на действие заради по-сложни ситуации, в които мнозинството се формира трудно. През 2005 г. процесът по намиране на работеща коалиция (БСП + НДСВ + ДПС) отне повече от 50 дни след изборите.

"Очаквам в рамките на разумни срокове - около седмица, десетина дни след започване на консултациите, да има яснота за мандатите", каза проф. Михайлова по повод следващите стъпки на президента Румен Радев.

Тя отхвърли хипотезата, в която този състав на парламента ще започне да се занимава с обсъждане на нова конституционна промяна и свикване на Велико Народно събрание - както заради липсата на политическа логика зад подобен ход, така и заради трудната процедура по обсъждане и събиране на подкрпеа.

"За да има внесен законопроект за ВНС, трябва над 120 народни представители да са го подписали. Той може да бъде разгледан не по-рано от 2 месеца и не по-късно от 5 месеца. Периодът, в което би бил дебатиран, отива към есента - Нова година. Накрая той трябва да се подкрепи с квалифицирано мнозинство. Много преди това ние трябва да знаем най-важните точки от дневния ред след провеждане на избори - конституиране на парламент и на новото правителство, било то същото", каза тя.

Михайлова напомни, че парламентът е представителен орган на различните политически възгледи и призова за възстановяване на дебата "по аргументиран и цивилизован начин, така че гражданите да можем да чуваме своите представители, да видим, че и нашите интереси са представени".


4 партии и 6 коалиции ще разпределят 24 млн. годишна субсидия

Следизборни и предизборни бележки, И Т. Н.

Северозападът: Любов по време на избори

Подкаст: Изненадите от Избори 2021 и политиката "на война като на война"


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Хърватският президент скочи в собствения си капан. Получи забрана да е премиер

Зоран Миланович отказа да напусне поста си, за да участва в кампанията

16:47 - 19.04.2024