Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Изписаха се какви ли не неща за Световното първенство по футбол в медиите. Но да изпробваш нещата от първо лице, носи не само чар, но и достоверност. Пропътувах над 9000 км, за да отида в САЩ и да гледам мачове от Мондиал 2026. Приключение, което остава завинаги в живота.
Турнирът този път е различен, много мащабен и много скъп. Нито един от политическите проблеми около форума не се усеща на стадионите. Защото там хората са обединени от любовта към играта, макар и да подкрепят различни отбори.
Ето пет неща, които научих от моето пътуване.
Феновете дават много на футбола, но той им отвръща с все по-малко
Съжалявам, че трябва да започна с нещо негативно. Ще поговорим за пари. Нататък повечето неща са хубави.
Наскоро легендата на “Арсенал” Иън Райт каза, че футболът дава все по-малко на феновете, а взима доста.
Каквито и да са цените на билетите, стадионите ще са пълни, защото хората обожават играта. Пред NRG Stadium в Хюстън срещнах аржентинец, който каза, че ходи на Мондиали през осем години, защото не може да си позволи на всяко издание. Лишава се от много неща, за да събере достатъчно пари и да гледа любимия си отбор.
Каза ми, че има още много такива като него - готови да се разделят с най-ценните си вещи и да изхарчат всичките си спестявания.
Истината е, че футболът вече не е точно за всички фенове, или поне не, когато се играе на живо. Той е за отбрана група, която или може да си го позволи, или може да спестява.
Билет за по-хубав мач за по-малко от 1000 долара е чудо. Особено когато Световното вече е в ход. Разбира се, има мачове и отбори, които не са толкова интересни за масите, и може да изпадне добра оферта.
Ако посещението в САЩ е планирано доста по-рано, за около 1500 долара можеше да се намерят билети за три срещи от груповата фаза. Горе-долу наз същата цена, отново с по-ранно планиране, струва полетът отиване и връщане до Щатите.
Цените на хотелите варират доста и има значение къде се намирате, но със сигурност минимумът е 100 долара на ден.
Организацията и отношението на американците
Идвам от Европа. Бил съм на безброй стадиони извън България - Турция, Гърция, Сърбия, Италия, Англия, Испания, Германия, Франция и къде ли още не.
За първи път видях организация около стадионите, при която е невъзможно да се объркаш през кой гейт трябва да влезеш. Не само защото упътванията са много точни и ясни, а и защото винаги се намира някой служител, който, без да се мръщи, да ти помогне и дори лично да те заведе, където трябва.
Никой от полицаите не гледа страшно, напротив, всички се шегуват с феновете и се снимат с тях. И така печелят още повече респект.
През цялото време има хора около стадиона, които не позволяват да има дори и един отпадък на земята - нещо, с което някои от най-големите грандове в Европа не могат да се похвалят.
А най-важното от всичко е усещането за сигурност. Без значение дали гледа през деня или късно вечерта, спокойно човек може да се прибере или да отиде в бар около стадиона, защото навсякъде има охрана.
Не видях нито един ултрас или човек, който да е агресивен. Което не значи, че тепърва няма да има проблеми, но това е моят личен опит.
Всъшност най-големият смут, на който станах свидетел, беше, когато в Хюстън се появи YouTube сензацията IShowSpeed. Наистина стана хаос, но за кратко.
Футболът в САЩ е повече от футбол
Знам, че имаше огромни критики от традиционните фенове, когато беше обявено, че на почивката между двете полувремена на финала ще има “халф тайм шоу”. Аз обаче нямам нищо против, защото макар за зрителите по телевизията това да е нещо ново, на стадиона времето минава неусетно.
Както във всички американски спортове, така и в случаите, когато американците са домакини, едно събитията преминават границите на спортно-техническата част.
Изживяването на стадиона е такова, че да те кара три часа преди мача да си около арената, а след това да не бързаш да си ходиш.
Фен зоните са пълни с активности - както за възрастни, така и за деца. По време на мачовете може да си взимате всякакви храни и напитки, а всеки двубой е съпроводен с шоу, което наелектризира обстановката.
Да, има допълнителни паузи във всяко от полувремената, които официално са за хидратация, но всъщност са слотове за допълнителнни реклами. Накъсва играта и нарушава ритъма, но и дава възможност за почивка и на феновете. Кой в днешно време гледа мач фокусирано през всички 90 минути? Все има нещо любопитно, което да се провери на телефона.
Гледах двубои не само на живо, но и по FOX, където много умело съчетават шоу елементите и шегите със сериозните теми. Легендата на френския футбол Тиери Анри и Златан Ибрахимович са тандем, който може да прави и двете, а и да генерира много съдържание за социалните мрежи.
Алексис Лалас е другата фигура, която е позната на американската аудитория и също изпълнява добре ролята си на човек, който е малко в сянката на големите звезди.
Студията на FOX са много изчистени, няма нищо бъбриво. Огромни като размер и с големи екрани, но направени така, че фокусът на зрителите да бъде само върху едно нещо. И, да, няма "билярдна маса", на която да се правят тактически анализи на място и не прилича на нещо средно между всекидневната на дядо ви и магазин за втора употреба - съжалявам, БНТ.
Жегата е брутална, но срещата с българи е приятно разхлаждаща
В южните щати температурите достигат до 40 градуса - влагата е много висока, а жегата е изпепеляваща. Хубавото е, че има стадиони, чиито покриви ги закриват, а това носи лукса футболистите и феновете да се радват на температура от около 22 градуса.
Около арените обаче няма как да няма струпване на фенове, а в някои моменти става непоносимо горещо. Това е и причината да има служители, оборудвани с раници с безплатни разхладителни напитки, които да помагат.
Точно след един такъв “нажежен мач” попаднах в мексикански бар, в който всички бяха със зелените фланелки на “ацтеките”.
Бях изгорял от слънцето - забравих слънцезащитния си крем. А бях и дехидратиран - планираната ми иначе разходка се оказа доста по-дълга от предвиденото.
Барът - макар леко съмнителен, си беше като оазис в пустинята. Казаха ми, че няма места, но бях настоятелен и ме наместиха пред телевизора на бара. Там седеше човек, облечен с фланелката на Стоичков. Българин.
Напуснал е страната още като дете и цял живот е в Австрия. По говора му личеше, че рядко му се налага да говори на майчиния си език. Беше дошъл в САЩ, за да гледа мачове на австрийците, но беше хванал и рекордната победа на Германия със 7:1 срещу Кюрасао.
Аз го почерпих фахита, а той ме откара до хотела с колата си под наем. Почувствах се у дома, макар и в мексиканси бар в Канзас.
Хората си спомнят САЩ '94
Служители в хотели, Uber шофьори, случайни чуждестранни фенове, които са минали 40-те си години - американци, мексиканци, португалци, французи и много други… те знаят името Христо Стоичков. Това е първата им асоциация, когато кажа, че съм от България.
Дори и американци, които се интересуват горе-долу от “сокър”, си спомняха “Стойков”. Французи, германци и мексиканци - не само го знаят, но и имат болезнени спомени.
Някои фенове споменаваха и Емил Костадинов, Йордан Лечков, Красимир Балъков. А по-младите, особено фенове на “Манчестър Юнайтед”, говореха с удоволствие за Димитър Бербатов.
У нас много често се дразним и дори реагирамс с досада, когато някой заговори за четвъртите в света и “златното поколение”, но реално това са хората, които поставят България на футболната карта.
И точно това не може да им се отнеме. Това е и причина да уважаваме най-добрите си спортисти, макар днес да не футболисти - те са истински посланици на България.
