Помните ли, когато бившият вече главен прокурор Иван Гешев обяви как инициалите Д.П. в документи по делото за фалита на Корпоративна търговска банка не значели Делян Пеевски, а "държавно предприятие"? Звучеше като виц.
Сега Д.П. предложи, а мнозинството в парламента начело с ГЕРБ прие безмълвно и безропотно създаването на д.п. с мисия - да превърне държавните пощи в държавни бакалии.
Вицът този път поне е смешен - по новините текат репортажи, в които пощенски служители се чудят как докато раздават пенсиите на хората и подготвят някой колет, ще завиват бучка сирене, кило домати и две кисели млека.
Младите, имали щастието да се родят след края на комунизма, научиха що е то НАРМАГ и ХОРЕМАГ. Другите помнят, че в тях освен корнишони и пирони на съседни лавки, е имало и типичните за плановата социалистическа икономика празни рафтове, съмнително качество и липса на избор.
Тук някъде забавата рязко приключва, защото сметката ще я плащаме всички, а тя обещава да е солена. Не само в пари.
- Първият транш е 10 милиона лева от джоба на данъкоплатците. Толкова ще струва раждането на държавното дружество.
Всичко започна, когато преди две седмици Пеевски, в новата си дегизировка на поборник за благоденствието на населението, обяви от телевизора, че предлага държавата да си направи фирма, за да продава на хората евтини и "приоритетно български" храни от първа необходимост. Тази държавна фирма ще "товари" родните продоволствия със само 10% надценка и ще осигурява "качествени и достъпни" храни "дори в най-малките населени места".
Целта - "пресичане на спекулата на прекупвачите, веригите и картелите". Всичко това вече го пише в закона за държавния бюджет за 2025 г., подпечатано в парламента с гласовете на "Новото начало" на Пеевски и тези на ГЕРБ, БСП, ИТН, за които често каквото Пеевски каже, си е закон. От партията на Слави Трифонов малко се подразниха, че страхотната идея всъщност си била тяхна, но нали е за общото благо - явно преглътнаха.
Сега Министерският съвет на Росен Желязков има месец на разположение да вложи 10 милиона лева от парите на всички и да създаде веригата държавни магазини. Пощите като търговски площи не са описани изрично, но Пеевски каза, че са много подходящи за целта.
Само че в България (все още) функционират и други закони. Например този за публичните предприятия - разбирайте държавните и общинските фирми. Предполага се той да е една от гаранциите, че България е пазарна, а не планова (комунистическа) икономика - каквито в ЕС нямат място. Законът казва, че държавата може да си създава търговски дружества, за да елиминира съществуващи "пазарни дефекти". Това са случаите, "в които разпределението на стоки и услуги на свободния пазар е неефективно и неефикасно". Пише и друго:
- Не може да се създават държавни предприятия, чиято цел не е печалба, ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която може да се осъществява от частен оператор с цел печалба.
Последното формално може да бъде и спазено, доколкото по план дружеството, което ще се пръкне, трябва да е ЕАД, а не класическо държавно предприятие по смисъла на Търговския закон, което да е защитено от фалит - какъвто беше опитът с държавни бензиностанции, който (закономерно) катастрофира.
Но на практика всичко това значи следното:
- Пеевски и компания задължиха правителството да "инвестира" 10 милиона лева от парите от данъците на хората в създаването на фирма, която след това ще им продава хляб, мляко и зарзават (в пощата) срещу парите от джоба им.
Същите тези данъкоплатци ще плащат (още) държавни заплати на пощальони магазинери, на дистрибутори, на производители на храна, на транспортни фирми, за оборудване на пощи с хладилни витрини, тока за тях и още, и още. С надеждата, и никаква гаранция, че ще имат качествена храна на по-ниска цена от тази в "нормалния" супермаркет или малък частен магазин.
Тук идва следващата уловка. По закон "стопанската дейност на публичните предприятия се извършва при равни условия с другите икономически оператори".
- "Не се допускат злоупотреби с монополно или господстващо положение или нелоялна конкуренция" - пише още в закона.
С други думи - държавната фирма ще трябва да работи на равни нога с целия частен бизнес в сферата на търговията с храни. Не може да подбива пазарните цени - нито на производителите, нито на дистрибуторите, нито на хранителните вериги, нито на малките магазини, само защото е "държавата" и е решила да запише нещо абсурдно в закон. Тя ще трябва да дава по-добри условия на производителите, за да купува продукцията им и да я продава в пощата в конкуренция с частния сектор. Ако отклоненията в цената са съществени в държавната бакалия спрямо обикновения магазин и нелоялно застрашават конкурентния бизнес с храни, си има институции, които трябва да санкционират това.
Тези институции са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Пак те - особено първата, са призвани да следят дали на пазара има "спекула" и "картели", които бутат неправомерно цените на храните в България нагоре повече, отколкото законите на свободната пазарна икономика за производствен цикъл, търсене и предлагането позволяват.
Тук се връщаме към началото:
- КЗК и КЗП установяват и дали има "пазарен дефект", че държавата да се намеси като играч на свободния пазар и да го "поправи".
Тоест предполага се да са удостоверили, че "разпределението на стоки и услуги на свободния пазар е неефективно и неефикасно", за да може държавата да си създаде д.п. (по Гешев), ЕАД или нещо друго.
Само че те не са. Или поне още не са. При това въпреки съмненията, че и двете институции не винаги и на 100% работят независимо в полза на данъкоплатците, които им плащат заплатите.
Покрай "бойкота на веригите", изненадващо покрепен от действащия министър на земеделието Георги Тахов, който (не)случайно ще е принципал на държавните бакалии, обаче започна проверка на целия хранителен пазар. Какво ще покаже тя - не знаем. Но може би Пеевски и компания знаят, макар да не би трябвало, щом бъдещата държавна продоволствена търговска верига чука на вратата - записана в закон.
Пак се връщаме към в началото - България е член на ЕС. Това значи първо, че е призната пазарна икономика, и второ - че се очаква да спазва европейските правила за свободния пазар - в случая на стоки и услуги.
- Този пазар е общ, европейски.
Казано по-просто - стоките, произведени в ЕС, не могат да бъдат третирани различно от тези, произведени в България, защото България и ЕС са едно и също нещо. Обаче в пощата ще се продават "приоритетно български стоки", обещава Д.П. и това го пише в официален документ. За такива работи ЕС, когато разбере, би трябвало да ни плесне през пръстите, образно казано. На европейски език - като нищо ще последват санкции и глоби, ако държавата върши неща, несъвместими със свободния и европейски пазар.
Познайте кой ще плаща - тези, с чиито данъци са направени държавни бакалии, от които с парите от джоба си се предполага да купуват "приоритетно български" стоки на предполагаемо по-ниски цени от тези на свободния пазар.
В цялата тази съмнителна авантюра още стоят още десетки неизвестни и подозрения, например:
- Всички (близо) 3000 пощи ли ще станат и магазини, или само тези в малки населени места, където я има, я няма частен магазин?
- Кой и как ще реши защо например в Мъглиж ще има такъв магазин, а в Пордим - няма да има?
- Кой ще зарежда пощите с храни и как държавата ще го избира? Или ще си направи и спедиторска фирма? Или пощенските коли ще станат например хладилни камиони и ще превозват писма, колети, вестници (защото и това правят по повеля от Пеевски, когато фалира частното (му) разпространение на печатни издания), заедно с чушките, млякото и щафетите салам?
- Как ще се подбират производителите и доставчиците, чиято продукция ще се продава? Държавните предприятия не са изключени от Закона за обществените поръчки, напротив - от тях се очаква да си купуват неща и услуги с публични търгове.
- Как държавата ще определя цените, на които купува, и как ще гарантира, че надценката, на която продава, е наистина до 10%?
И още, и още въпроси.
Между другото, държавата си има фирма за производство на мляко, сирене и кашкавал - "Ел Би Булгарикум". Да речем, че в това има логика, защото тя държи правата за българската "лактобациликус булгарикус", които пласира добре в чужбина. Дружеството си има и магазини, но продава и в изведнъж възненавидяната частна, пазарна търговска мрежа. Бърза и съвсем неизчерпателна справка за цените показва, че човек може да си поръча например "държавно" кисело мляко онлайн или да си го купи от физически магазин на компанията на по-ниска цена в сравнение с цената на продуктите на "Ел Би Булгарикум" в супермаркет, където ги има. Но също така на свободния пазар има поне 2 частни марки мляко със същия грамаж и масленост, които и без промоция са на цена малко по-ниска или същата като в държавния магазин на компанията, където се предполага надценката да е минимална, защото е от производителя - тоест спестени са доста разходи по веригата.
И още нещо. Когато лансираха идеята си за държавните бакалии, от ДПС-Ново начало на Пеевски казаха, че такива държавни магазини има по света, даже в Европа. Депутатът Йордан Цонев заяви в комисията по бюджет и финанси, че това "не е екзотика" и "го има в много страни". Спомена даже Германия, Франция... Обеща, че ще даде примерите конкретно в пленарната зала, когато се приема бюджетът. Само че не го направи. Изобщо не взе думата. Нито някой от вносителите аргументира предложението, нито някой от тези, които го приеха, го защити. ГЕРБ също не каза и дума, само гласува под строй, заедно с коалиционните си партньори във властта и "Новото начало", което иначе е в опозиция.
Само от ПП-ДБ и ДПС на Ахмед Доган изказаха на глас аргументите "против" цялата работа, които десетки икономисти споделят и също предупреждават, че авантюрата не е пазарна, а рискова и мирише на соц. Политически от ПП-ДБ предупредиха и още нещо - че веригите държавни бакалии могат да влязат в нечия употреба за търговия не с домати, а с гласове на избори. Особено в малките населени места. Някак е логично, че държавата трудно ще утрепе с "пазарната си конкуренция" големите вериги, но като нищо ще затрие малки частни магазинчета в полуобезлюдени села. И така може да направи хората там зависими от "държавния хляб" - и буквално, и преносно. Включително тези, които са упражнили предприемчив дух и са отворили дребен частен бизнес, с който плащат собствената си храна, създават някаква икономика и даже пращат данъци и осигуровки.
Остава надеждата, че държавните бакалии ще приключат точно толкова безславно, колкото държавните бензиностанции, които почти същите политически действащи лица измислиха, създадоха д.п., похарчиха едни пари от данъци за държавни заплати и накрая закриха тази т.нар. Държавна петролна компания. Без да отворят нито една бензиностанция, която да бори "спекулата и картела" - ама в горивата.
Държавата нагазва в свободния пазар на храни с таван за надценки и промоции
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
