Поведението на Китай през последните години представя отчетливи доказателства, че страната е в процес на изграждане на дългосрочно, многопластово и дълбоко присъствие на Западните Балкани. Нейните двустранни отношения със страните в региона стават все по-интензивни и постепенно се разгръщат отвъд инфраструктура и енергетика, навлизайки в области като академичното и културно сътрудничество, гражданското общество и дори политиката.
В същото време, поредица от размествания в по-широкия контекст на отношенията на Запада с „небесното царство“, последствията от сегашната пандемия и нарастващата геополитическа конкуренция започват да влияят върху китайския подход, план и шансове за успех.
Пекин е изправен пред поне пет нарастващи предизвикателства по отношение на собствените му амбиции на Западните Балкани.
1. Крехкостта на „извлечената сила“
В годините след глобалната рецесия, привлекателността на Китай като партньор до голяма степен произтичаше от наративите и проекциите за страната, отколкото от реалното й присъствие в региона. В унисон с големите дебати в западния свят, местните играчи видяха в „изместването към Азия“ обещание за нарастващи източни богатства и финансови възможности. Възприятията за „залез на Запада“ имаха своите очаквани негативни икономически последствия и, намирайки се в европейската периферия, политиците от региона внезапно решиха, че той няма да бъде достатъчен, за да бъде осигурен бъдещия просперитет на техните държави. Глобалният наратив повлия силно на възприятията и нагласите им и идеята за отваряне към Азия и Китай бързо се превърна в нов политически императив.
За много от местните елити, добавянето на още един геополитически играч на Западните Балкани приличаше на възможност, на знак за общата регионална значимост и шанс за безкрайно балансиране между отделните международни центрове с оглед придобиването на различни политически и икономически ползи. Макар този югославски концептуален остатък на балансирането да е дълбоко институционализиран най-вече в Сърбия, няма съмнение, че местните елити, макар и фокусирани върху интеграцията си в ЕС и НАТО, приветстваха навлизането на новата глобална сила с огромен актуален и проектиран в бъдещето потенциал.
Независимо от всичко това обаче, привлекателността и реалните ефекти от тези потенциални възможности все още не са материализирани и ясно очертават крехкостта на подобна извлечена сила.
2. Нарастващо разочарование
Цялостната икономическа мощ и нейните проектирани ползи за партньорите е вече добре установена опора на стратегическото обещание на Китай. С изключение на Сърбия и сериозното му присъствие там, Пекин се оформи като играч с много неравномерна икономическа ангажираност, който се фокусира върху едва няколко сектора без да проявява особен интерес към дългосрочните и социално значими инвестиции „на зелено“.
Местните елити и общества все повече забелязват това отсъствие на икономически мащаб и амбиция на китайския подход и недоволството постепенно нараства.
Обещанията за увеличена икономическа сила на Западните Балкани не се материализират, а Китай придоби репутацията на сила, която отпуска заеми, но има все по-неясни и съмнителни цялостни икономически намерения. Ако това се задълбочи, за местните елити ще става все по-трудно да развиват и прилагат стратегиите си за развитие с Пекин като основен партньор. Тази динамика допринася за нарастващата многозначителност в обществените нагласи спрямо страната и периодът на раздути очаквания наближава своя край.
Нещо повече, все повече граждани в региона възприемат отношенията между нея и местните елити като начинание в полза на политиците от двете страни с минимално отношение към по-цялостното икономически и социални развитие на обществата. „Източните богатства“ могат да се окажат частни начинания.
3. Условност с китайски характеристики
Повечето анализатори през последните години са фокусирани върху политическите измерения на условността, която Китай поставя в своите двустранни отношения (въпроса за One China Policy, непризнаването на Тайван и други). По тази причина, потенциалната политическа цена на задълбочаването на връзките между Западните Балкани и Пекин се концептуализира от западните институции през призмата на синхронизиране на позиции в различни международни организации. Вместо това обаче, Китай реализира дву-пистов подход с цел гарантиране на влиянието си в най-различни посоки.
Единият може да бъде наречен „захват на развитието“, при който цялостното позициониране и инвестициите в критична инфраструктура като пътища и пристанища осигуряват на страната възможности за влияние върху цялостния процес на развитие на отделните държави. Например, високото ниво на задлъжнялост на Черна гора я поставя в ситуация на по-широка политическа зависимост и по отношение на най-различни други въпроси. Китай непрестанно настоява и за използване на собствени материални и човешки ресурси при изпълнението на отделните проекти.
Вторият подход може да бъде определен като „договорен захват“, при който се сключват мащабни и детайлно разработени договорни задължения, съдържащи множество скрити взаимовръзки, огромни компенсационни суми и механизми и капани по отношение на юрисдикцията. Например, стана ясно, че договорът за изграждане на магистралата между Бар и Боляре съдържа клаузи, неизпълнението на които ще доведе до придобиване от китайска страна на част от активите на пристанището в Бар.
Колкото повече се очертават конкретните параметри на условността с китайски характеристики, толкова по-ясна става цената на това сътрудничество.
Трите илюзии за политиката след пандемията
Ще събере ли Великобритания сили да обърне гръб на Huawei?
4. Значимост по силата на обстоятелствата
Няма съмнение, че през последното десетилетие несигурният и до голяма степен отсъстващ Запад предостави достатъчно пространство на Китай и улесни неговото навлизане на Западните Балкани. Комбинацията от първоначален стратегически подход и улесняващ геополитически контекст създаде отлични възможности за Пекин. Те имаха допълнителен резонанс и ефект, поради продължаващото регионално изоставане в сравнение с останалата част на Европа и наличието на политическа среда на лошо управление и корупция.
На този фон, всъщност Китай вече започва да възприема последното десетилетие като пропусната възможност за по-цялостно и дълбоко навлизане. Нещо повече, неговият подход в изграждане на отношения се оказва с ограничена полза. Предпочитанието да се развиват отношения с конкретни индивиди на ключови институционални позиции не им позволи да създадат и развият партньорства с по-цялостни колективни субекти, които дългосрочно са по-съществени и ефективни. В този смисъл, сегашната значимост на страната в немалка степен е следствие на подходящи обстоятелства, които обаче вече се променят.
5. Членствата имат значение
През последните години се ускори цялостния процес на интеграция ва държаните от региона в ЕС и НАТО. Независимо от продължаващата известна геополитическа несигурност, това вече води до съществени последствия. Например, влиянието им е осезаемо по отношение на неуспеха на Китай да установи и разшири присъствието си по протежението на Адриатическо море в Албания и Черна гора, както и по отношение на 5G мрежите в Босна и Херцеговина и Албания. Нещо повече, стратегиите на западна интеграция еволюират непрестанно и постепенно се адаптират към разместващата се геополитическа среда и поведение на Пекин.
Това е по-видимо, подредено и стриктно във включването в преговорния процес с ЕС на въпроси, свързани със стандарти в областта на околната среда и обществените поръчки, икономическото управление и дълговата устойчивост. Този процес ще се ускорява през идните години.
С времето, полето и инструментите на ефективно навлизане на Китай в региона ставаха очевидни и включват предпочитание за непрозрачни междуправителствени договори, създаване на задлъжнялост на по-малкия партньор, множество скрити условности и задължения. В резултат, все повече правителства на Западните Балкани и западните институции започват да дефинират и прилагат различни контра-стратегии в съответствие със своите цели.
През годините мнозина са настоявали, че Пекин формулира и прилага своите дългосрочни подходи и стратегии по своя собствени и напълно независими рамка и темпо. И наистина, неговата способност да мисли дългосрочно и да структурира спокойно и свързано действията си е сред най-често срещаните наблюдения за силата на „небесното царство“. Но, с изключение на Сърбия и независимо от ускоряването на отношенията, Западните Балкани все още не са обект на цялостна и добре структурирана стратегия за дългосрочно навлизане и присъствие. Множеството трансформации в международната среда, възстановения ангажимент на САЩ към региона и влошаването на отношенията между ЕС и Китай ускорено променят общия регионален контекст.
Китай има опцията да продължи с настоящия си подход на постепенно разрастване на обхвата и дълбочината на двустранните отношения, но е вероятно да се изправи пред все повече пречки и проблеми. Другият вариант е да действа бързо и да се опита превантивно да вкорени максимално бързо актуалните си позиции чрез инструментите на договорен захват и захват на развитието. Предстои да видим избора на китайските власти.
Владимир Шопов е гост-изследовател в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
