Снимка: © Getty Images

Избухването на пандемията Covid-19, затварянето на границите между европейските страни и преосмислянето на десетилетните търговски модели с износа на ключови производства от Запад на Изток дадоха повод на много критици да оспорят бъдещето на ЕС. 

Ново проучване, публикувано в доклад от Иван Кръстев и Марк Ленард (основател на Европейския съвет за външна политика), обаче оспорва някои от най-разпространените митове за политическите ефекти от пандемията. 

Изследването е проведено в 9 страни от ЕС, които съвкупно представляват 2/3 от населението на съюза - България, Португалия, Испания, Германия, Полша, Италия, Дания, Франция и Швеция. Изводите от анкетата поставят под въпрос твърденията, че Covid е провокирал по-остри националистически настроения и евроскептицизъм. Няма солидни данни и за рязко преместване на махалото в посока на по-силното федерализиране на ЕС. 

Привидното издигане на авторитета на експертите в публичното пространство също изглежда по-скоро пожелателно, а отварянето на държавните бюджети за по-масирана намеса в икономиката не е посрещнато с одобрение от мнозинството. 

56% от българите твърдят, че кризата от коронавируса е доказала, че има нужда от повече съдействие на европейско ниво. Делът на положителните отговори в цялото изследване е още по-висок - 63 на сто. 

Авторите обаче предупреждават, че тази подкрепа за по-силно европейско взаимодействие е условна и не бива да бъде разглеждана като призив за допълнително разширяване на европейските институции или като вот на доверие за сегашната структура на ЕС.

„Илюзиите“, развенчани от паневропейското проучване на ЕСВП, включват:

ИЛЮЗИЯ 1: Кризата е създала нов консенсус в Европа, като е тласнала по-голямата част от обществеността към искане за по-изразена роля на държавата.

ИСТИНАТА: Анкетата показва, че общият брой на хората, загубили доверие в способността на държавата да действа, всъщност надхвърля броя на тези, които се настояват за повече държавни интервенции в резултат от кризата.

Във всичките анкетирани девет европейски страни само 29% изразяват по-висока степен на доверие в държавата и оценяват позитивно работата на собственото си правителство. Обратно на това, 33% са загубили доверие в способността на държавата и дават негативна оценка на свършеното от тяхното правителство.

В България 61% от участниците в проучването твърдят, че правителството се е справило добре с коронавирус кризата – но само 27% от тях заявяват по-силна увереност в способностите на правителството да се справя с проблеми, които влияят на  живота на хората.

ИЛЮЗИЯ 2: Кризата с Ковид-19 е довела до по-висока степен на доверие към експертите.

ИСТИНАТА: Повечето европейски граждани не демонстрират висока степен на доверие към експертите и властите по повод кризата с коронавируса.

Само 35% от отговорилите на този въпрос са изразили становище, че работата на експертите е от полза за тях, докато 38% смятат, че политиците са използвали експертите и са укрили информация от обществеността; 27% от респондентите изразяват ниска степен на доверие към експертите по принцип.

Доверието към експертите е най-силно в Северна Европа, особено в Дания (64%) и Швеция (61%), където гражданите изразяват и висока степен на доверие в държавата. 

Най-ниско е доверието към експертите във Франция (15%), Полша (20%) и Испания (21%). В България само една трета (33%) от респондентите на проучването считат, че има полза от мнението на експертите по време на текущата здравна криза.

ИЛЮЗИЯ 3: Кризата е довела до повишаване както на националистическия евроскептицизъм, така и на про-европейския федерализъм.

ИСТИНАТА: Кризата не е довела до повишаване нито на национализма, нито на федерализма. Напротив, създава подкрепа за сътрудничество в ЕС, когато сме изправени пред непознати заплахи, но не за повече интеграция.

Във всички участвали в прочуването девет страни мнозинството е на мнение, че съществува нужда от по-голямо сътрудничество между страните-членки в бъдеще. Българите, редом с испанците (63%), италианците (57%) и португалците (70%), са сред най-склонните да подкрепят повече споделяне на финансовите несгоди в такива кризи. 54% от запитаните в България споделят това виждане.

В същото време, много хора във всички държави на ЕС считат, че съюзът не се е представил добре по време на кризата. Само малки малцинства избират ЕС, международните институции или най-големите икономически партньори на Европа – САЩ и Китай – като най-полезни съюзници.

При въпроса относно това как Европа трябва да се промени, мнозинството от респондентите в съответните държави (52%) желаят по-обединен отговор на глобалните заплахи и предизвикателства. Това е най-предпочитаният отговор от всички дадени варианти.

Кръстев и Ленард определят тези настроения като подкрепа за "Европа на необходимостта, а не на предпочитанията". 

"Най-големият парадокс на Ковид-19 е, че именно отсъствието, а не успехът на ЕС демонстрира неговата необходимост по време на първия етап на кризата и това подтиква европейските държави да се стремят към по-дълбока интеграция", казва Кръстев. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Мадоната с противотанковата ракета "Света Джавелин" смущава църквата, но помага на Украйна

Кампанията за дарения с образа от стенописа вече е събрала над 2 млн. долара

Путин изнудва Шолц и Макрон да свалят санкциите

Путин постави ултиматум за сваляне на санкциите, за да пусне износа на украинско зърно

Първите 200 бежанци от Украйна ще бъдат транспортирани в нови бази

Властта ще наказва ведомствата си, които отказват да отворят врати за бежанците

Украйна получи противокорабни ракети "Харпун" и самоходни гаубици M109

Дания и Великобритания са съдействали за новата пратка

Янев и Костадинов тръгнаха в атака срещу въвеждането на еврото

Синхрон между "Възраждане" и "БГ възход" ден след одобряването на националния план от Министерски съвет

Александър Дунчев уличи ИТН в "игра в полза на старата власт" и поиска вето от Радев върху закона за околната среда

2-годишното отлагане на по-силния контрол върху големи строежи е "спуснато под натиск"