Пандемията от Covid-19 изглежда много различно в зависимост от това къде се намирате. САЩ и Великобритания все още не могат да се справят с високата вълна на инфекцията, докато над 20 държави в ЕС вече преминаха най-тежкия етап от болестта. България е в групата на междинните случаи - относително нисък, но стабилен брой на новите заразени пациенти и относително бавно нарастване на броя на оздравелите. Достигането на пик се отдалечава седмица след седмица, но цялостната здравна система засега не е претоварена (ако изключим кризите в някои областни центрове като Видин и Ямбол).
Докато правителствата въвеждат все по-облекчени мерки за безопасност, за да дадат глътка въздух на икономиката, остава въпросът какво ще се случи при евентуална втора вълна на епидемията. Експертите от германския институт "Роберт Кох" посочват с високо ниво на сигурност, че разпространението на болестта ще се повтори и този риск ще съществува, докато не се появи ваксина или поне 60-70% от населението не преболедува.
Дотогава единственият фактор, който ефективно може да попречи на заразата, е отговорното поведение на всеки човек, пише "Шпигел", като цитира експертите от реномирания научен център.
Американският епидемиолг Марк Липсич разширява този аргумент: целта на здравните мерки не е да преминем веднъж пика на заразата. Висшият пилотаж е пандемията да бъде поставена под контрол в продължение на месеци и години, ако това се налага. Затова временното прилагане на мерки за социално дистанциране не е достатъчно, казва той пред NYT. Трябва да се мисли в дългосрочна перспектива.
В момент, в който общественият живот се връща към подобие на нормалността преди февруари-март, сякаш все по-малко хора са мотивирани да разсъждават по този начин.
Липсич е съавтор на две изследвания, които се занимават с прогнози за развитието на пандемията. Един от моделите, разработен с екип от учени от Университета в Минесота, показва три възможни сценария за обозримото бъдеще на Covid-19.
Сценарий 1, озаглавен "Пикове и спадове", предполага, че след настоящата първа вълна на болестта може да последват още серия от нови прояви на пандемията в продължение на месеци. Всяко от тези повишения на заболеваемостта може да доведе до също толкова високи случаи на инфекции или смърт. Прогнозата при този сценарий е, че болестта ще намалява влиянието си в рамките на година-две, докато броят на естествено имунизираните хора се увеличава постепенно. Проявата на тези нови вълни може да се различава в зависимост от географското разположение. В зависимост от увеличението на броя на заболелите, властите в отделните държави може да се окажат принудени да връщат многократно някои от ограниченията на обществения живот.
Сценарий 2 - "Есенен пик" - се базира на модела, по който протича пандемията от Испанския грип между 1918 и 1919 г. По същата логика се развиват и грипните пандемии от 1957/58 и 2009/10 г. Този сценарий предполага, че след първата вълна от пролетта на 2020 г. ще последва много по-голямо увеличение на заболеваемостта през есенните и зимните месеци на идната година. Трудно може да се прецени доколко реалистична е тази хипотеза, защото изследователите от цял свят имат прекалено малко информация за поведението на вируса при промяната на климатичните условия през летния сезон. Но ако този сценарий се задейства, най-рано през есента ще трябва да се възстановят строги правила за социално дистанциране, за да не се допусне претоварване на здравната система.
Третият сценарий, т.нар. "Бавно горене", показва, че е възможно пандемията да остане, но темповете на разпространението й да се снижат значително след първата ударна вълна от пролетта на 2020 г. Новите пикове на заразата би трябвало да са значително по-ниски в световен мащаб. Отново е възможно да се проявят локални различия, които да изискват диференциран подход към налагането на мерки за сигурност. Този сценарий не е типичен за разпространението на грипни пандемии, но все пак остава възможен вариант за Covid-19.
Екипът от Минесота не се ангажира с прогноза за това в кой от трите сценария ще навлезе светът в следващите две години, но предупреждават, че през следващите месеци ще трябва да сме готови за връщане на определени ограничителни мерки за Covid-19, ако дадени градове, региони или държави се окажат нови огнища на болестта.
Учените допускат, че лятото може да осигури по-продължителен период на относително спокойствие заради повишаването на температурите.
Но сезонният ефект едва ли ще се запази занапред, тъй като хората с имунитет срещу болестта все още са прекалено малко.
Авторите на изследването предлагат маркери, по които властите могат да се ориентират кога връщането на мерките е препоръчително и кога поддържането им вече не е необходимо.
Според тях - 350 новозаразени на 100 000 души от населението е нивото, при което е редно да се върнат по-строгите ограничения на социалния живот. Все пак това ниво може да варира според особеностите на населеното място. Краят на ограниченията може да се обяви при 50 нови случая на 100 000 души от населението в съответния град или държава.
Предупреждението на всички учени е, че евентуалното увеличение на новите случаи ще се случи много по-рязко и бързо, отколкото спадът след пика. "Опашката" на кривата винаги е по-полегата в сравнение с първата част на вълната на заболяването заради трудния контрол на контактните лица и бавния процес на оздравяване на болните.
Този риск е още по-сериозен за райони с много слаби здравни системи, в които лекарите не получават достатъчно добра защита на работното си място.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
