Опашката пред президентството с кандидатите за служебни премиери е дълга, но поне върви бързо.
Един не иска, друг не може, трети бърза за нова работа в Страсбург, а някои нямат разрешение от ГЕРБ.
Малкото оставащи възможности будят основателни съмнения дали са способни сами да съберат цял Министерски съвет и да организират парламентарни избори.
Как изобщо се очаква да изпълнят толкова тежка задача - и то независимо от външен натиск, в разумен срок - не е ясно.
Сега Народното събрание реши спешно да поправи три закона наведнъж, за да смекчи поне част от абсурдите, които сътвори с промените в Конституцията в частта за служебния кабинет.
Да запишеш в професионалната си биография "министър-председател на Република България" би трябвало да е най-престижният връх на кариерата за всеки човек в държавното управление.
Но никога досега не е било толкова трудно да убедиш 10 души да се съгласят на тази привилегия.
Кой губи най-малко и кой губи най-много, ако Конституцията и Румен Радев все пак го накарат да се "жертва" като служебен премиер?
Хората с изтеклите мандати
Двама от потенциалните кандидати в списъка за служебен премиер отдавна не трябваше да заемат постовете си.
Това са зам.-председателите на Сметната палата Тошко Тодоров и Горица Кожарева.
Двамата са част от дългата редица с 85 членове на регулатори, комисии и агенции, чийто мандат вече е изтекъл, но няма кой да ги смени.
На пръв поглед - двамата нямат какво да губят от напускането на Сметната палата, защото отдавна са "престояли" на постовете си.
Тодоров и Кожарева бяха избрани през 2015 г. за седемгодишен срок. Това е един от най-дългите мандати в българската институционална система, сравним с този на председателите на Върховните съдилища и членовете на Комисията за защита на конкуренцията. Само членовете на Конституционния съд имат по-дълъг мандат от 9 г.
Проблемът е, че ако един от тях приеме да стане служебен премиер, повече няма да има право да върне или да бъде преизбран поне до 2027 г.
Действащият в момента закон забранява на хора, които са били членове на Министерския съвет или са изпълнявали функции на други органи на изпълнителната власт в последните 3 години, да се кандидатират за членове на Сметната палата.
Оттам и бързането на ГЕРБ и ДПС да пренапишат закона по безумен начин. Излиза, че ръководителят на изпълителната власт - служебният премиер - вече ще може да бъде избиран за финансов контрольор на собствените си решения., но един обикновен районен кмет (който също е орган на изпълнителната власт) няма това право.
Човекът с изтичащия мандат
Това е Росен Желязков - председателят на 49 Народно събрание, което до 2 месеца ще бъде разпуснато. Съответно, текущият депутатски мандат на Желязков ще приключи в началото на април.
Отвъд изричното нежелание на Бойко Борисов да го види като служебен премиер - пред него има поне още едно препятствие.
Досега нито един служебен премиер не е бил и кандидат за народен представител в изборите, които би трябвало да организира като неутрален играч.
Тоест - възможно е Росен Желязков да бъде принуден да се откаже от листите на ГЕРБ, за да не делегитимира цялото правителство.
Няма изрично задължение да го направи. По закон служебният кабинет има същите правомощия, каквито има и редовното правителство. А министър-председател на правителство с изпълнен 4-годишен мандат може да се кандидатира за депутат на редовни избори, и същевременно пак да отговаря за организирането им.
Но това е явен конфликт на интереси, който би хвърлил тежка сянка върху цялата предизборна кампания. И никой не печели от това.
Хората с мандатите, които скоро няма да приключат
Това са Димитър Главчев (Сметна палата), Димитър Радев (БНБ), Петър Чобанов и Андрей Гюров (БНБ), както и Диана Ковачева, която скоро ще встъпи в 9-годишен мандат като български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Членовете на ръководството на централната банка очевидно не искат да рискуват с нарушаване на устава на ЕЦБ в годината, в която България прави последни усилия да влезе в еврозоната.
Не искат и да прекъснат мандатите си, които продължават до 2029-2030 г. и за които получават нелоши месечни възнаграждения. А ако все пак подадат оставка, не е сигурно дали следващото Народно събрание ще ги преизбере.
В случая с Димитър Главчев, важи същото съображение както при Горица Кожарева и Тошко Тодоров - при действащия закон той дори няма право да се върне в Сметната палата.
ГЕРБ и ДПС опитват да премахнат формалната пречка, като разрешат на управителя и подуправителите на БНБ да заемат длъжността "служебен премиер", докато са в неплатен отпуск. Но това не решава по-големият проблем. По закон те са длъжни да бъдат независими и нямат право да искат или да приемат указания от правителството.
Как например Димитър Радев би се върнал в БНБ след кратка служба начело на Министерски съвет, без да възникнат съмнения за нарушение на тази институционална независимост?
Според Конституцията:
Чл. 113. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.
(2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
