Снимка: © getty images

При ежедневното обявяване на новия брой на заразените в световен мащаб е напълно нормално дори подсъзнателно да се впускаме в сравнения между начина, по който се справят отделните държави.

Това обаче е хлъзгава територия, тъй като има много фактори, които трябва да се вземат предвид при такова съпоставяне. В интерес на истината те са толкова много и ситуацията е толкова интензивна, че трудно можем да придобием ясна представа, гледайки само сухата статистика. Понякога различните подходи обезсмислят напълно сравнения на база на числата, които виждаме в сайтове като worldometers.

Разликите в методиката на отброяване на случаите не бива да бъдат пропускани. В Китай дълго време клинично диагностицираните случаи не попадаха в статистиката - нещо, което се случва в останалите засегнати страни. В крайна сметка това се промени на 12 февруари и доведе до скок от 14 102 болни - демонстрация на голямата разлика, която може да бъде направена от подобно решение. 

Важен е моделът на тестване. Има държави, като Великобритания например, които тестват основно хората, които вече показват симптоми и се нуждаят от прием в болница.  Мнозина прекарват вируса с леки или изцяло без симптоми. На други места се наблюдава масово тестване, което потвърждава много повече положителни проби - трудно е да се прави съпоставка между показателите на две страни, когато те обхващат различна част от заразените.


ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

КРИСТИАН ДРОСТЕН: ГОТВЕТЕ СЕ ЗА ВТОРА ВЪЛНА НА ЕПИДЕМИЯТА

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ЕМИТИРА НАД 2 МИЛИАРДА ЕВРО ДЪЛГ ПРЕЗ МАЙ

ГЕРМАНКА НАПРАВИ КРЪСТ ОТ СВЕЩИ В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ ОТ COVID-19


Важен е също и политическият фактор. В някои държави политическият контрол и цензура са по-големи и това може да доведе до покриване на част от случаите - нещо, което наблюдавахме в Китай и Иран.

В азиатската страна неколкократно се направиха корекции върху броя на заразените и починалите, а в тази от Близкия Изток също има сериозни подозрения за съобщаване на подвеждаща информация. Световни здравни експерти и журналисти оспорват обявената статистика в Иран, тъй като в глобален план смъртността от коронавируса настъпва при значително по-малък процент от болните - това говори за много по-голям брой на заразените, който остава непотвърден. 

Друг пример за значението на методиката е различието в отброяването на жертвите между Франция и Великобритания - докато при първите се зачитат и починалите в старчески домове, при вторите се взимат предвид единствено тези, издъхнали в болница. Относно смъртните случаи няма единно мнение за това кога да бъдат добавяни към официалната коронавирус статистика.

Важно е да се обърне внимание на мащаба и характеристиките на населението на отделните държави.

Да, САЩ има най-много смъртни случаи в света, но разполага също и с популация от 330 милиона души - повече от Великобритания, Германия, Франция, Италия и Испания взети заедно. При сравнение на починалите в американските болници  (45 343) с общия брой на жертвите в изброените страни (около 90 хиляди), ще получим съвсем различна гледна точка.

Средната възраст и гъстотата на населението също е ключова, тъй като по-възрастните хора страдат по-тежко от заболяването. 

От огромно значение е и състоянието на здравните системи на различните държави. Докато в Африка средната възраст е много по-ниска от тази в Европа, медицинските възможности на Стария континент са значително по-големи. 

Мнението на професор Джейсън Оке от Оксфордския университет е, че до края на пандемията трудно ще можем да преценим коя страна се е справила по-добре от другите.

"Това ще е моментът, в който наистина ще научим уроци за следващи подобни ситуации," каза той пред BBC. 

Прочети