Доскоро Финландия беше примерът за държава със силна социална политика и стабилно семейно планиране.
Раждаемостта се увеличаваше, а отглеждането на деца не пречеше на жените да имат пълноценна професионална кариера - благодарение на отличните грижи за бременните жени, дългия платен отпуск по майчинство и лесния достъп до детски градини.
До преди 20 г. всички гледаха към скандинавския модел като еталон за качество - и с право.
Днес обаче Финландия се намира в съвсем различна ситуация, пише Financial Times в интересна статия за жената, която опитва да помогне на държавата да обърне тенденциите.
Средният прогнозен брой деца за една жена в детеродна възраст във Финландия е намалял с близо 1/3 спрямо 2010 г. и е под този на държава като България.
Голямата причина за спада на раждаемостта е нежеланието на младите хора да имат деца.
Под 5% от финландците, родени през 70-те и 80-те, казват, че не са желаели да станат родители, когато са били на 25-годишна възраст.
Този дял обаче стига до почти 25% сред поколението на милениалите - т.е. мъжете и жените във Финландия, родени през 80-те и началото на 90-те.
Това са част от причините, поради които още през 2020-2021 г. кабинетът на Сана Марин привлича Анна Роткирх и ѝ поставя задача да предложи нова политика за насърчаване на раждаемостта.
Роткирх е майка на три деца, социолог е по професия, и създава план с привидно реалистични цели.
През 2023 г. обаче спадът в раждаемостта във Финландия продължава.
Това не е проблем само за една държава: насърчаването на родителите да имат повече деца е приоритет и на Джорджа Мелони, и на Еманюел Макрон. Никой обаче не е намерил идеалната формула за пречупване на тренда.
Проблемът е, че политиките, които са работили през 20 век, днес не вършат работа.
Някои от тях са много скъпи, а не постигат резултат.
"Странното е, че никой не знае какво се случва с раждаемостта. Реакциите на обществото спрямо политическите решения не са тествани, защото ситуацията е съвсем нова. Въпросът дали да имаш деца не зависи основно от икономиката или от семейната политика. Става дума за нещо културно, психологическо, биологично, когнитивно", казва Роткирх в интервю за FT.
Тя провежда уникална поредица от изследвания, в които пита младите хора колко деца планират да имат и колко биха искали да имат, ако условията бяха идеални.
Роткирх открива, че за много милениали децата просто не фигурират в житейските планове.
Създаването на семейство се възприема като нещо, заради което мъжът или жената трябва да жертва своята независимост.
Спуснатите отгоре политики няма да са достатъчни, без обществото да преосмисли възгледите си, смята тя.
По-добрите работни места, по-достъпните жилища и ясните сигнали на работодателите към бъдещите родители, че няма да бъдат дискриминирани, са част от решенията за справяне с тази парализа.
Но икономическите фактори не са единственият проблем. Някои двойки, които искат да имат деца, просто чакат твърде дълго.
"Когато си на 45, имаш собствен дом и докторат, вече е прекаелно късно. Идеализираният живот не съвпада с реалността на женската репродуктивна биология", казва Роткирх.
Когато попита съвременните младежи защо не започнат семейното си планиране още сега, те отговарят: "Толкова съм зает, графикът ми е препълнен".
"Всички младежи са много изненадани, когато им кажеш кога би трябвало да родят първото си дете, ако искат да имат две, с разумен междинен интервал, без да се налага да използват инвитро процедури", казва тя.
Роткирх казва, че уважава избора на хората, които не искат да имат деца: много хора могат да са напълно щастливи, без да стават родители, и според нея истинският проблем за благосъстоянието е липсата на партньор.
Но тя установява, че много от младежите са в тотална заблуда за живота, който водят родителите на малки деца.
"Те силно подценяват нивото на удовлетворение на родителите - включително удовлетворението от връзката между тях и от способността им да се грижат за децата си", посочва Роткирх.
В повечето общества раждането на дете се е смятало за една от първите големи стъпки в живота на един зрял човек.
Сега детето е онова, което можеш да имаш, чак когато постигнеш всичко друго.
Това е причината и за още една обърната тенденция.
Не по-необразованите, а по-богатите европейци имат желание за повече деца.
Става дума за мъжете и жените, които имат стабилно финансово положение, имат партньор, имат подкрепата на родителите си, имат работа, не са самотни.
Досега посоката беше обратна. Теорията на намаляването на несигурността гласи, че хората с по-тежка социална ситуация гледат на раждането на дете като начин за стабилизиране на живота си - т.е. дори да не се справят с кариерата или с намирането на партньор, намират смисъл в отглеждането на деца.
Сега близо 40% от финландските мъже с по-ниска образователна степен са бездетни на 45-годишна възраст - и вероятно ще останат такива завинаги. Повечето от тях нямат жени.
Според Роткирх една от причините за блокирането на желанието за по-голямо семейство се дължи на ефектите от социалните мрежи - нагнетяване на политическата поляризация, създаване на усещане за самотност, проблеми с психичното здраве и др., които намаляват фертилността.
От друга страна, възможно е раждаемостта да се влияе и от временни екстремни събития - както позитивни, така и негативни.
Тя цитира изследване, според което 11% от финландските жени казват, че руската инвазия в Украйна е повлияла негативно на готовността им да имат деца. Съответно - ако Европа преживее повече положителни "шокове" в бъдеще, това може да се отрази и на индивидуалното семейното планиране.
Анна Роткирх смята, че най-важното за Европа е да не допусне рязък срив на плодовитостта, както се е случило в много източноазиатски държави (вкл. Япония, Южна Корея).
Тя остава оптимист за бъдещето, като смята, че е възможно работата от вкъщи или развитието на AI да стимулират промяната.
Това, което не иска да вижда, е общество от стари и самотни хора: "Мисля, че ще тъжно, ако начинът ни на живот се сведе до това да се взираме в екраните, сами вкъщи, без да правим секс, без да имаме стабилни връзки и без да имаме деца".
Висока смъртност, отлив на младежи, неграмотност: Това е България, но има как да избегнем колапс
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
