Мнозина биха се заклели, че смартфоните и социалните мрежи убиват изкуството. За да се наречете успешно художник, дизайнер, фотограф, се изискват талант, труд и воля.
От друга страна наличието на смартфон може да бъде инструмент за това да сте „артист“. Благодарение на модерните технологии, артистите могат да стигат до хората и по-важното - до правилната аудитория, която да ги оцени. И заради това, че всеки може да качва (както и става), най-доброто или поне различното може да изпъкне по-лесно.
Не е особено трудно да се изгубиш в клишета, затова и днешните автори търсят вдъхновение извън екраните и доста пъти от творците на миналите векове.
Интервюто с Теа Денолюбова е част от поредицата ни с Huawei. Снимките на Теа са заснети със селфи камерата на Huawei nova 10 Pro.
Още с появата си Huawei nova 10 Pro си спечели име като “най-добрия телефон за селфита”. Серията nova е ориентирана към младите и техните потребности, като междувременно компанията прави множество изследвания по въпроса какво искат представителите на т.нар. next gen.
Ако съдим по развитието на nova 10 Pro, то златното сечение се намира между страните на триъгълника цена - производителност - атрактивен външен вид. Или както казват от компанията по отношение на последното - “beauty comes first”.
Около основния сензор от тройната камера има златен ринг. Цялата система е доста издадена, като и трите сензора са поставени на златиста стъклена подложка с надписи. Всичко това е отиграно до степен да се превърне дизайнерски 3D ефект.
Още един плюс към естетиката на nova 10 Pro е, че гърбът е матов с приятна грапава текстура, по която не се лепят отпечатъци, но става приятна игра със светлината в двуцветни нюанси. Цветът на снимката се нарича Starry Silver.
Онова, което прави nova 10 Pro уникален за момента на пазара телефон, не е 50-мегапикселовата камера на гърба, а системата на предната камера. Nova 10 Pro има двойна предна камера: единият ѝ обектив е 60 MP ултраширок, а другият - 8-мегапикселова портретна камера.
Когато Теа Денолюбова пише първата си книга на 16 г. и втората си на 19 г., светът едва започва да навлиза в ерата на смартфоните. Днес, разлиствайки това изкуство - книгите "Сложи ме на пауза" и "Боян", тя се диви на искреността на тийнейджъра от вчера и признава, че няма куража да ги чете от корица до корица.
Макар да изглежда, че 29-годишната Теа е приключила с писането или по-скоро го е сложила на пауза, не е напълно невъзможно вратата да не е затворена, а само притворена.
Днес Теа е позната като доскоро главния редактор на платформата за култура и изкуство „АртАкция“ и един от двигателите на Next Image Awards нa Huawei - конкурс, даващ поле за изява на млади автори.
От Huawei предизвикаха Tea да се самоизрази или самоопише чрез селфи камерата на смартфона Nova 10 Pro - серията на Huawei, разработена за младите хора.
,,Ако имах още 15 минути време - сама, за моя поглед, музика и мисли, щях да правя ето тези няколко неща. И едно повече - да гледам морето. Но то е трудно за снимка.
Щях да прекарвам повече време на терасата ми. Сутрин и в златния час, малко преди 18.
Щях тайно да следя работниците на съседния покрив - напомнят ми сцена от “Изкуплението Шоушенк”.
Щях да се ровя из библиотеката у дома - толкова отложени книги, толкова недовършени истории.
И, да, щях да се мотая - абсолютно безцелно, в златната есен, след великото лято - по малките улички в новия ми квартал, в градинката пред Народен, в празната през делниците Докторска.
Саундтракът на тази есен са моите мисли - по-хубави от всякога.", размишлява Теа за онова, което можеше да бъде, но не е.
Когато те питат каква си/какво работиш, какъв е твоят отговор?
Разказвач на истории, специалист по пристанища. Две някак неразривно свързани занимания.
Има ли такова нещо като “селфи култура” и какво представлява?
В моята глава понятието селфи ме изпраща назад към фотографиите на Вивиан Майер, например. За селфи култура може да говорим тогава, когато зад образа има история – тогава селфито се превръща в част от нещо по-голямо – преживяване, момент, спомен.
Не съм почитател на селфито като начин за събиране на лайкове – но, в крайна сметка, защо не? Аз също го правя понякога – това е просто още една форма на себеизразяване. Важно е какво има в главата и душата на човека, който е на селфито.
Писането стига ли, за да може човек да се разкрие?
Ние се разкриваме ежедневно в социалните мрежи, можем да снимаме всеки момент от ежедневието ни. За мен писането е по-скоро нужда и убежище.
Как реши да напишеш книга на 16?
Това беше естествено развитие на тогавашния ми ритъм на писане. Имах страхотен екип зад гърба си – Елин Рахнев и Кольо Карамфилов, светла му памет.
Какво е писането за теб преди и сега?
Все по-често се превръща в лукс, защото, както всички нас, страдам от недостиг на време. А и имах нужда от време за живот, който да събера. Съвсем скоро ми предстои нов етап в писането с текст, върху който работя.
Според Huawei ти си част от “поколението Nova” - какво ви отличава от предишните?
Не бих могла да обобщя какво ме отличава от предишното поколение, но общите ми наблюдения са, че по нищо не се различаваме от връстниците ни в други точки на света.
Същото, но с още по-голяма сила, важи за поколенията след нас. Те са смели граждани на света.
Къде би искала да си направиш селфи?
Бих искала да запечатам някой щастлив мой момент. С фон море, ако е възможно.
Ще стане ли неприлично някога правенето на селфита?
Мисля, че по-скоро има места, на които не е подходящо да си правим селфи, нито дори да снимаме. Но в по-общ аспект – не мисля. Нека просто се забавляваме, запечатвайки моменти.
Поколение Nova: Лука Йорданов и скейтът, който калява волята
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
