Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- ГЕРБ внесе нови поправки в НК, с които предлага криминализиране на обществените превози, извършвани без разрешение - от 3 до 5 години затвор;
- Критици на проекта посочват, че недобрата формулировка на законопроекта създава "вратички" за произволно тълкуване - вкл. подвеждане под наказателна отговорност за споделени пътувания;
- Вносителите, подкрепени от браншовите организации на превозвачите, твърдят, че нямат намерения да регулират споделените превози, а да увеличат контрола на нелегалния бизнес, като готвят нова редакция на законопроекта.
- Криминализирането на нерегистрираните превози е поредната стъпка към увеличаване на наказателните санкции за нарушения, които административните органи не успяват да контролират.
Производство на домашна ракия с цел продажба (без надлежно разрешително): от 1 до 6 години затвор.
Разпространение на цигари без бандерол: от 1 до 6 години затвор.
Сеч или събиране на дървета без позволително: до 6 години затвор.
Изкупуване на цветни метали без лиценз: до 5 години затвор.
Неправомерно присъединяване към електропреносната, топлопреносната, водоснабдителната или канализационната мрежа: до 5 години затвор.
Скоро към този пъстър списък с престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, ще се добави и наказанието за шофьори, които осъществяват обществен превоз без разрешение.
Предложението на ГЕРБ за промяна на Наказателния кодекс предвижда от 3 до 5 години затвор и конфискация на превозното средство (при първо нарушение) или от 5 до 10 години затвор и конфискация на част/цялото имущество, ако неразрешените превози са "причинили другимо значителни вреди".
За сравнение - в момента най-строгото наказание за шофьорите, които системно нарушават Закона за автомобилните превози и осъществяват обществен превоз без разрешение, е парична глоба от 6000 лв.
Прогресията на наказанията е впечатляваща. Още по-голямо впечатление прави широкото поле за тълкувания, което отваря законопроектът на ГЕРБ за промяна в Наказателния кодекс.
Целта на вносителите е да се сложи край на нелегалния бизнес в междуградските превози, при който собственици на бусове извозват пътници срещу заплащане, без да издават билети и без да отчитат приходи (и сега ИА "Автомобилна администрация" е длъжна да контролира този тип превози).
Промените в Комисията по транспорта се разработват заедно с представители на браншовите организации на автобусните превозвачи, които имат пряк търговски интерес от ликвидирането на "нелоялната" конкуренция.
Законодателите твърдят, че този тип превози увреждат обществени отношения, които "не е възможно да бъдат защитени единствено с административни санкции". В мотивите на ГЕРБ е отбелязано изрично, че "така нареченото споделено пътуване ще остане извън обхвата на НК".
Първоначалната формулировка на предложените промени от 6 февруари обаче не отразява толкова ясно декларираната воля на вносителите.
В новия чл. 234г се предлага да се запише следното: "Който без съответното разрешение, регистрация или лиценз, извършва обществен превоз на пътници, за които се изисква такова разрешение, регистрация или лиценз от регламент на европейските институции, закон или от подзаконов нормативен акт по прилагането му, се наказава с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация на МПС, с което се извършва превозът".
"Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
"Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
Какво е "споделеното пътуване"?
Няма официална законова дефиниция на тази дейност. Събирането на пари от спътниците, с които шофьорът покрива разходите за гориво, също може да се разтълкува като "заплащане", "приход" или в някои случаи - "облага".
Критиците на предложението предупреждават, че законът може да отвори врата за произволна преценка при контрола на пътя, съответно - за корупционни практики.
Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи, която участва в работната група към Транспортната комисия, твърди пред БНТ, че текстът ще бъде модифициран.
"За да спрем спекулациите, предложихме в текста да се запише, че наказанието ще се прилага за онзи, който "извършва по занятие обществен превоз на пътници", казва тя. "Това изключва инцидентните пътувания. Дейност по занятие означава, че има системност, генериране на приходи. Налице са факторите, които обуславят нерегламентирания превоз".
Отново: "дейност по занятие" няма законова дефиниция в Наказателния кодекс. В различни съдебни решения се тълкува като системно извършване на дейност в частен интерес или извършване на дейност като постоянна работа. Каквато и да е редакцията на законопроекта, ще трябва да се допълни с ясни и недвусмислени определения.
Превозвачите защитават крайната мярка с това, че осъществяването на нерегламентирани превози не само вреди на конкуренцията и не отчита приходи пред хазната, но и създава опасност за живота и здравето на пътниците, тъй като автомобилите и шофьорите не минават през задължителните предварителни прегледи, не издават и билети, служещи за застраховка при евентуален инцидент.
Вносителите от ГЕРБ отиват и крачка напред, като признават, че полето на наказателната отговорност в стопанската дейност вече е разширено толкова много, че няма пречки в НК да се включи и нелегалният транспорт.
Дали това допускане е достатъчно солиден аргумент за криминализиране на всяко административно нарушение, с което контролните служби не се справят, е съвсем различен въпрос. Ако се съди по проекта за нова Концепция за наказателната политика на Министерството на правосъдието, отговорът е твърдо отрицателен: "статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността".
