Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Руска държавна фондация за правна защита, която действа в 48 държави в Европа и по света, се оказа поредното звено на Кремъл за оказване на международно влияние и разпространение на пропагандни послания.
Според изтекли вътрешни документи на "Фонда за подкрепа и защита на правата на сънародниците, живеещи в чужбина" (Правфонд) организацията финансира пропагандни уебсайтове, заплаща адвокатската защита на осъдения за трафик на оръжие Виктор Бут и на убиеца Вадим Красиков и наема редица бивши служители на разузнаването като директори на операциите си в европейските страни.
Според The Insider, които са работили по разследването, "Правфонд" са плащали и на евродепутатката от Латвия Татяна Жданока, която беше уличена в сътрудничество с руското контраразузнаване.
Медията съобщава, че тя е писала отчети до вербовчиците си от Пета служба на ФСБ след посещение в Киев през 2014 г. по време на антиправителствения бунт.
"Правфонд" е похарчил милиони евро за финансиране на пропаганда и правни кампании.
Публичните данни също така показват, че местните партньори на фонда са получили огромни суми под формата на държавни субсидии от редица европейски държави.
Това повдига редица въпроси относно използването на публични средства на европейските данъкоплатци, както и опасения за националната сигурност броени дни преди изборите за Европейски парламент.
Повече от 40 документа на "Правфонд" са получени от датската обществена телевизия DR от източник от европейското разузнаване. Те са предоставени на консорциум от европейски журналисти, сред които и британският "Guardian", германските ZDF и Spiegel, австрийския Der Standard, френския Le Monde. Данните показват, че ръководството на организацията включва няколко бивши агенти на разузнаването.
Сред тях са Владимир Поздоровкин, който е идентифициран от европейски разузнавателни източници като агент на СВР - руската служба за външно разузнаване. В "Правфонд" той изпълнява ролята на куриер за операциите ѝ в скандинавските и балтийските страни.
Анатолий Сорокин е другото значимо име, за което сигнализират журналистите. Според изтеклите документи той е член на СВР и е куриер на отдела на "Правфонд" за Близкия изток, Молдова и Приднестровието.
Ръководител на Института на руската диаспора, който е посочен като „изпълнител на проекта“ на Правфонд, е Сергей Пантелеев. Той е обект на санкции в страните от ЕС като член на руско военно разузнаване, специализирано в операции за психологическа война.
В доклад за националната сигурност за 2020 г. естонските служби определят "Правфонд" като „псевдоправна система за защита“, която „в действителност е фонд за операции за влияние“. Те твърдят още, че ФСБ използва групите за набиране на сътрудници в чужбина, включително сред поддръжниците на анексирането на Крим през 2014 г., много от които са имали връзки с групата.
Правфонд е основан през 2012 г. с президентски указ и е подкрепен от руското министерство на външните работи и федералната агенция Россотрудничество. Последната управлява чуждестранната помощ и е описана от ръководителя на Правфонд Александър Удалцов като „уникален елемент на руската мека сила“.
От 2023 г. на Удалцов са му наложени санкции от страна на Европейския съюз за „подкрепа и прилагане на действия и политики, които подкопават и застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“.
Документите показват, че "Правфонд" е спонсорирал правната защита на Вадим Красиков, полковник от ФСБ, който получи доживотна присъда за убийството на бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили в берлинския квартал Тиергартен през 2019 г.
Според Spiegel адвокатът на Красиков Роберт Унгер е получавал по 6000 евро от "Правфонд" за последните 10 дни от процеса срещу руснака в Германия. Унгер е изпращал отчети и фактури до Москва, разказвал е и за хода на делото, включително имена на хора и част от свидетелските показания.
Унгер е направил "всичко възможно" да разкрие името на един от експертите на прокуратурата, чийто разпит е трябвало да бъде анонимен заради съображения за сигурност. След свидетелството по делото този човек е бил принуден да смени местожителството си заради опасения, че може да стане жертва на руските спецслужби.
При опит на Spiegel и ZDF да го потърсят за коментар, Унгер казва само, че е не е можел да предвиди избухването на войната в Украйна и че "Правфонд" не е бил санкционирана организация по времето на делото срещу Вадим Красиков.
Красиков беше спряган в потенциална схема за размяна на затворници, по която Алексей Навални можеше да излезе на свобода. Опозиционният лидер обаче загина в наказателна колония отвъд Полярния кръг в Русия през февруари 2024. А убиецът от Тиергартен все още е в германски затвор.
През 2014 г. организацията е предоставила значителни суми за финансиране и на съдебната защита на Виктор Бут и осъдения за трафик на наркотици Константин Ярошенко. Впоследствие двамата се завърнаха в Русия в рамките на размяна на затворници, договорена между Москва и Вашингтон.
В документите се посочва също, че „Правфонд“ е похарчил стотици хиляди евро за поддържането на няколко уебсайта, които "се борят срещу русофобията“ и насърчават „защитата на руския език“ в Европа. Парични средства са били предоставяни и на редица крайнодесни издания в цяла Европа.
"Правфонд" е финансирал дейността на сайта golos - онлайн портал, който функционира от пощенска кутия в Брюксел и основно предоставя възможност на коментатори да отправят критики към украинското правителство, по-специално към президента Володимир Зеленски и неговите военни съветници.
Потърсен за коментар от „Гардиън“, заместник-редакторът на сайта Юрий Андрийченко отрича сайтът да е свързан с руската държава.
"Правфонд" финансира и дейността на Euromore - друг онлайн портал, който се фокусира силно върху предполагаемите заплахи за руснаците в Европа.
Euromore е създаден, за да компенсира RT и Sputnik, забранени в ЕС и се утвърди като тяхна алтернатива, се казва в документите.
Тези сайтове бяха включени в така нар. "черен списък" на Запада след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
