Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
До първата среща между американския президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин остават по-малко от три седмици, а Вашингтон и Москва вече използват всички възможни политически лостове, с които да спечелят предимство за събитието в Женева на 16 юни.
В понеделник Русия предупреди САЩ да очаква „неприятни сигнали“ преди срещата на двамата лидери. Министърът на отбраната Сергей Шойгу и заместникът му Сергей Рябков обявиха, че Москва започва мобилизирането на 20 допълнителни военни формирования по западната граница с НАТО. Процесът ще продължи до края на годината и е отговор на нарастващия брой учения на американски военни в близост до Русия.
Пресконференцията на Шойгу идва само ден след като Байдън заяви, че ще „притисне“ Владимир Путин по темата с човешките права. Американският президент отново ще повдигне въпроса за ареста на опозиционера Алексей Навални и за задържането на журналиста Роман Протасевич от властите в Беларус, чийто режим е лоялен на Кремъл.
Кой е арестуваният журналист Роман Протасевич: Гонят го вече цяло десетилетие, а е само на 26
Отношенията между Вашингтон и Москва се намират в най-ниската си точка от края на Студената война насам и изглежда, че на този етап няма да има подобрение.
„Американците трябва да приемат, че от Москва ще дойдат няколко неудобни за тях сигнала, включително в идните дни“, каза Сергей Рябков, цитиран от РИА и CNBC. Той заяви, че Русия е готова да отговори на Байдън и че страната му е „по-гъвкава“ в сравнение със САЩ, що се отнася до изготвянето на дневния ред за срещата в Женева.
„Действията на колегите ни от Запада разрушават системата за сигурност на целия свят и ни принуждават да предприемем адекватни контрадействия“, твърди Шойгу. Той каза, че Русия постоянно ще подобрява бойната сила на войските си, а новите формирования по западната граница с НАТО ще бъдат снабдени със съвременно оръжие и оборудване.
Шойгу не е доволен от увеличаващия се брой американски бомбардировачи и бойни кораби на НАТО в черноморския регион, в близост до Русия. Миналия месец обаче точно Москва струпа над 100 хиляди военни по границата с Украйна, което накара НАТО да повиши степента на опасност от конфликт до най-високо ниво. В крайна сметка Кремъл оттегли частите, заплашващи сигурността на жителите в региона.
Русия анексира Крим през 2014 г., а оттогава насам подкрепя и проруските сепаратисти в източната част на Украйна. Над 14 хиляди души загинаха в конфликта с Киев в рамките на 7 години.
Обтегнатите отношения между Вашингтон и Москва не са нещо ново. Още откакто руските власти задържаха Навални и промениха условната му присъда в ефективна, САЩ призова за незабавното му освобождаване. Освен това руската намеса в американските избори от 3 ноември 2020 г. изостри още повече реакцията на администрацията на Байдън. През март разузнавателните служби в САЩ направиха заключение, че Путин най-вероятно е одобрил план Русия да повлияе на вота в подкрепа на Доналд Тръмп.
Тогава Байдън каза, че руският му колега „ще си плати“ и отговори положително на въпрос дали смята Путин за „убиец“.
Джо Байдън: Путин е убиец и ще си плати за намесата в американските избори
Вашингтон изгони няколко руски дипломати и наложи санкции срещу руски фирми не само заради намесата в изборите, но и заради хакерските атаки срещу няколко ключови държавни институции в САЩ. Москва отговори с реципрочни мерки.
Последно напрежение между двете страни се породи след отклоняването на пътническия самолет на Ryanair в Минск, за да може режимът на Александър Лукашенко да арестува опозиционния журналист Роман Протасевич. От Белия дом реагираха остро срещу белоруските власти и призоваха за освобождаване на Протасевич и приятелката му София Сапега, която също беше задържана. Путин подкрепи Лукашенко и нарече реакцията на Запада „изблик на емоция“.
