Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Дългоочакваните мемоари на принц Хари вече са по книжарниците и още в първите дни от тяхното излизане предизвикаха огромен интерес и успяха да поставят рекорди по брой продажби. В дните преди тяхното публикуване, скандални подробности от книгата, озаглавена "Spare", се появиха на първите страници на вестниците по целия свят.
Първо излезе наяве физическата саморазправа между Хари и брат му Уилям. Скоро последваха и други подбрани откъси от историята на принца: за измръзналия му пенис; признанието, че е взимал кокаин; историята как е загубил девствеността си на полето с по-възрастна жена, която го напляскала по дупето.
Тези истории обаче не отразяват цялата картина, изобразена в "Spare", или поне така смята писателят и културен журналист Луи Стейпълс*, който живее в Лондон. В статия за CNN, той споделя мнението си около автобиографията на Хари и посочва, че това е едно тъжно четиво за човек, който очевидно е наранен и увреден. Човек, който по случайност на раждането и поради трагедия никога не е имал пълен контрол над собствения си живот.
Основният разказ на мемоарите е, че въпреки че е роден с огромни привилегии, принц Хари е и жертва. Още от малък той знае, че съществува само в случай, че нещо се случи с Уилям. Като дете той дори вярва, че е там, за да бъде донор на органи, ако нещо се случи с престолонаследника.
Когато пораства, Хари е тормозен от същите таблоиди, които преследват покойната му майка - принцеса Даяна. Той разказва как е наричан с прозвището "непослушния принц" или как е бил изобразяван в пресата като наркоман. В книгата си Хари казва, че един от редакторите на таблоидите, за които се твърди, че са се опитали да го "изнудват", е работил за баща му и неговата мащеха Камила.
Сега, когато отношенията на Хари с кралското семейството, а и с британската преса са влошени, прилагателните, които често се използват, за да опишат херцога на Съсекс са още по-малко ласкателни: мекушав, крехък, тънкообиден, разглезен и злобен.
Мемоарите му документират детайлно расисткото и женомразко медийно отразяване на неговата съпруга Меган Маркъл. По-рядко обаче се говори за това как собствената мъжественост на Хари е използвана срещу него, пише Луи Стейпълс.
Принц Хари произхожда от дълъг род на войници - мъже, които се гордеят с това, че са се държали кораво и са се справяли със задачите си. Това е образът, който неговият дядо - принц Филип, представяше за себе си, като дори продължи да изпълнява кралските си задължения и след като достигна 90-годишна възраст.
Погледнато от този ъгъл, да се оплакваш означава да проявяваш слабост и женственост. Самият Хари намеква за това, като прави разлика между "институционалния Хари" и "съпруга Хари". Последният е по-емоционален.
Извън кралската институция все повече се говори за това как мъжете трябва да могат да говорят свободно за чувствата си и за тяхното психично здраве. В "Spare" е изложен именно този процес - след като си припомня детството, преминало в кралската институция, Хари се обръща към психотерапевт за помощ.
Самият той споделя, че предпочита да бъде "съпруга Хари" вместо "институционалния Хари". Противопоставянето между тези два образа на принца всъщност е микрокосмос на по-широкия културен сблъсък между различните версии за мъжественост, смята Стейпълс.
От известно време се води т.нар. "културна война" относно какво точно е мъжествеността. Редица консервативни политици и коментатори се обединиха около идеята, че днешните млади мъже вече не са, по техни думи, "истински мъже". През 2020 г. влиятелният политически коментатор Уил Уит изнесе лекция в университета в Денвър, озаглавена "Направете мъжете отново мъжествени" (Make Men Masculine Again). Той твърди, че мъжете вече са твърде женствени и това води до дълбоки обществени проблеми.
Предстоящата книга на републиканския сенатор Джош Хоули "Мъжество: Какво е нужно на Америка", също призовава хората от т.нар. "по-силен пол" "да се изправят и да приемат дадената им от Бога отговорност като съпрузи, бащи и граждани".
Във Великобритания десният политически активист Лорънс Фокс беше осмян за това, че се оплаква от факта, че мъжете вече не са "корави", а обществото искало да "отреже топките" им.
Подобен език обаче подхранва тревожния възход на "ултрамъжествени" инфлуенсъри като Андрю Тейт, които набират популярност със своето женомразство. Тейт, например, е изградил доходоносна платформа в социалните мрежи, като учи последователите си как да се държат като "алфа мъжкари".
В някои от видеоклиповете си той се хвали, че е душил и удрял жени. През декември инфлуенсърът беше арестуван заедно с брат си Тристан Тейт в Румъния в рамките на разследване за трафик на хора с цел сексуална експлоатация на жени. Съдебното дело по този въпрос предстои.
В "Spare" Хари си спомня как е видял карикатура в един от британските вестници, на която е изобразено как Меган го държи като куче на каишка. Той описва това като мизогония "по учебник", тъй като таблоидите обвиняват жената за взетите решения вместо мъжа. А в същото време го изобразяват като "принц под чехъл".
Британският журналист Джереми Кларксън веднъж нарече Хари с името "Харолд Маркъл" и публикува статия във в. "Sun", с която призова Меган Маркъл да дефилира гола по улиците. По-късно таблоидът премахна статията и се извини, но това е само един от примерите за това как демонизирането на Маркъл върви ръка за ръка с унижаването и на Хари, пише в статията си Луи Стейпълс.
"Spare" вече се превърна в една от най-продаваните нехудожествени книги във Великобритания. Повечето хора обаче формират мнението си за историята на Хари въз основа на откъсите от книгата, които медиите публикуваха, вместо да я прочетат.
Но отвъд разказите в мемоарите за това как принцът маже с крем измръзналия си пенис или търси в интернет телевизионните секс сцени на бъдещата си съпруга, "Spare" е история за човек с огромни привилегии, който поне се опитва да се справя по-добре с живота - дори това да означава да се противопостави на институциите и обществените конвенции, които досега са го облагодетелствали.
Книгата понякога е противоречива, неактуална и съдържа много подробности, които е по-добре обществеността да не знае. В основата обаче стои именно въпросът за съвременната мъжественост, която точно както Хари, се опитва да се освободи от миналото си.
Защо книгата на Хари е важна и за нас?
Специализиран доклад разкрива кординирана атака в Туитър срещу Хари и Меган
*Луи Стейпълс е писател и редактор в областта на културата. Негови статии са публикувани в изданията "Vogue", "The Guardian", "Rolling Stone", "Wired" и други.
