Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Сърбия е подложена на силен натиск от Запада заради традиционно близките си връзки с Русия на фона на войната в Украйна. Белград говори за европейска интеграция, но не се отказва от сътрудничеството си с Москва. И изглежда сърбите харесват този подход. Инвазията на Кремъл обаче прави баланса труден, а избора - още по-труден.
Денят е 10 април и шест китайски товарни самолета кацнаха на летището в столицата на Сърбия - за да доставят нови ракетни системи земя-въздух HQ-22. Новината премина по-скоро под знака на това защо въоръжение от Пекин прелита над територията на страни от НАТО, след като Алиансът не одобрява тези сделки. Но оръжейната пратка сякаш дойде да демонстрира влиянието на Китай в балканската страна.
Така Сърбия днес се оказа между три сили - ЕС, Русия и Китай. Какъв ще е следващият ход?
Път към Европейския съюз или към Русия?
Събитията в Украйна поставиха Белград под значителен натиск заради политиката ѝ спрямо Москва, пише изданието „BalkanInsight“. Макар отдавна да е заявила желанието си за бъдеще в ЕС като приоритет и тази перспектива да среща одобрение в обществото, страната отдавна се възползва от сътрудничеството си както с Европа, така и с Русия.
Сърбия е една от малкото държави на Стария континент, които не наложиха санкции след началото на руската инвазия в Украйна, която започна на 24 февруари. Неотдавна президентът Александър Вучич обяви, че ще гледа това „да остане така“ и определи западните санкции срещу Кремъл като „неморални и безсмислени“.
Позицията на сръбския президент може да бъде обяснена с подчертано проруските настроения сред гражданите – над 60% от анкетираните обвиняват НАТО за настоящия конфликт в Украйна, докато само 3,5% обвиняват Москва, сочи проучване на „Гласът на Америка“.
Друг фактор за правителствената политика са цените на газа. Близо 65% от вноса на синьо гориво и 70% от вноса на петрол идват именно от Русия. Очакваше се по-късно тази година Сърбия да поднови 10-годишния си договор с "Газпром". Властите в Белград обаче видяха спирането на доставките за България като риск София да преразгледа транзита на газ, който преминава през "Турски поток".
Министърът на енергетиката Зорана Михайлович обясни, че сръбската държава обмисля вариант да удължи сегашния си договор с "Газпром" до края на годината, вместо да подписва нов дългосрочен. Настоящият контракт за газови доставки изтича на 31 май, а Белград вече разглежда въможностите да получава втечнен газ през Гърция.
Въпреки че не наложи санкции, Сърбия все пак подкрепи резолюции на ООН, осъждащи войната в Украйна и гласува за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека.
До момента Европейският съюз проявява толерантност към сръбската позиция и повтори, че все още очаква страната да се присъедини към санкциите срещу Москва. Междувременно Брюксел подкрепи Белград в спора с Косово по въпроса как сърбите в Косово да гласуват на изборите, които се проведоха на 3 април.
Изборите за президент и за парламент в Сърбия в началото на месеца донесоха победа за Александър Вучич и за неговата партия, която получи подкрепата на 43% от избирателите. Така Белград се сдоби с възможността да продължи политиката си за неналагане на санкции срещу Русия, облечена в думите „военен неутралитет“.
„Стоманеното приятелство“ с Китай
Доставка на ракетни системи земя-въздух HQ-22 от Китай се смята от някои анализатори за демонстрация на сила, която е в съответствие с продължителната тенденция за увеличаване на китайското влияние в Източна Европа и в частност в Сърбия.
Сърбия е получила ракети от Китай при полусекретна доставка през небето на НАТО
Балканската държава е най-големият получател на инвестиции от Китай в региона, макар те все още да са незначителни в сравнение с тези на ЕС, които представляват близо 70% от преките чуждестранни инвестиции в страната. Общите инициативи с Пекин и новите вложения обаче получават широко отразяване в проправителствените медии. Проучване от 2020 г. на Института по европейски въпроси показва, че 40% от сръбските граждани погрешно смятат именно Китай за най-големия си чуждестранен инвеститор. Само 17,6% смятат, че това е ЕС, а 14,6% посочват Русия като отговор.
Белград и Пекин засилиха икономическите и политическите си отношения през последните години, като китайски компании поеха главните медни и стоманодобивни заводи в Сърбия и изградиха пътища, фабрики и железопътни линии. По тази причина двете страни наричат сътрудничеството си „стоманено приятелство“.
Александър Вучич наскоро защити и решението да се купува китайско оръжие и отговори на критиките на президента на Черна гора Мило Джуканович и лидера на Косово Албин Курти по повод оръжейната сделка, заявявайки, че винаги би предпочел да бъде вълк единак, „отколкото хиена или летяща муха“. Той обвини и двамата политици, че „разпространяват омраза към Сърбия“.
Не може обаче да се говори, че Сърбия прави пълен завой към Китай. Само ден след като беше съобщено за доставката на оръжейните системи, държавният радио и телевизионен оператор RTS обяви планираното придобиване на френски изтребител Rafal. В новината се отбелязва потенциалното прекъсване на 60-годишната традиция за използването на руските изтребители МиГ в сръбската военна авиация.
Рязък завой в посока на Москва или ЕС изглежда малко вероятен - заради войната в Украйна. Това означава, че китайското влияние в страната може да се увеличи, прогнозира BalkanInsight.
Балансираща между ЕС, Русия и Китай, Сърбия вече е основен играч на Балканите и може да използва позицията си, за да получи най-добрите сделки и от трите големи сили, казва изданието. Само времето обаче ще покаже дали подобна стратегия може да бъде успешна, .
