Призракът на инфлацията – митът за еврото, който България трябва да разсее

Твърдението, че „всичко ще поскъпне двойно, а доходите ще останат същите“ е най-големият мит, който трябва да бъде разбит в представите на обществото преди въвеждането на еврото в България.

Представители на различни държави, сред които Австрия, Малта, Гърция и Кипър, разказаха за опита на страните си по пътя към еврото по време на конференция, посветена на въвеждането на единната европейска валута в България.

Според тях в България е необходима мащабна информационна кампания, която да разсее „призрака на инфлацията“ с въвеждането на еврото. Мнението е, че тази информационна кампания закъснява.

„Членството в еврозоната не подхранва инфлацията и дори неутрализира ефекта ѝ. В случаите, в които е имало нарастване на инфлацията при въвеждането, това е било заради слабата подготовка на държавите за членство“, коментира бившият министър-председател на Малта Джоузеф Мускат по време на конференцията „България в еврозоната, кога?“. Тя е организирана от Асоциация на почетните консули в България, Асоциация на банките и Българската CFA асоциация.

Според него масово се подценява силата на еврото и стабилността, която единната валута дава, особено за малките държави.

Подобно мнение изрази и посланичката на Словения в България Наташа Бергел, която отбеляза, че въвеждането на еврото в Словения е било предшествано от голям страх сред обществото какво ще се случи с цените.

„Подготовката е от ключово значение - да убедите хората, че инфлацията е един призрак, който им се размахва. Ние успяхме да разсеем тези страхове,“ каза още Бергел.

Мащабната информационна кампания там е започнала две години преди членството в Еврозоната.

Във форума участва и бившият канцлер на Австрия Волфганг Шусел, който също обобщи, че опитът в последните 20 години показва, че въвеждането на еврото носи стабилност и всъщност е ефективно средство за борба с инфлацията.

„Хората трябва да бъдат убедени и трябва да бъдат добре информирани, много важно е, че има консенсус между партиите за членството в еврозоната“, каза още Шусел.

Според участниците в конференцията България може да стане член на еврозоната от 2025 година, макар и това да не стане от 1 януари, каквато е целта на страната.

Във форума участваха и бившите финансови министри, които са били на власт по време на процесите по въвеждане на еврото в Гърция - Джордж Заняс и Михалис Сарѝс от Кипър.

Бившият министър на финансите в Гърция разказа, че е бил част както в подготовката за въвеждането на еврото, така и по време на дълговата криза там.

„В Гърция имахме върхове и спадове, но намерихме баланса чрез реформи. Това означава да се приспособяваш към новите обстоятелства и това означава растеж, “ обобщи Заняс.

„Ако сравним Гърция с България, то Гърция, за разлика от България, беше доста далеч от изпълнението на критериите,“ подчерта Заняс и допълни, че кризата там е била резултат от грешния подход от страна на Атина към реформите. В България от 27 години действа валутен борд, който държи курса на лева фиксиран към еврото.

„България не е в положението, в което бяхме ние тогава, вие се справяте доста добре с изпълнението на критериите,“ коментира Заняс и допълни, че ползите от въвеждането на еврото са много, но за него нещата се свеждат до това „дали искаш да си периферия или център“ в рамките на Европа.

„Въпросът е дали искаш да си повече европеец или не, защото според мен еврото е най-големият сигнал, че си избрал да бъдеш европеец,“ обобщи Заняс.

Бившият министър на финансите Михалис Сарѝс, в чийто мандат Кипър въвежда еврото, също разказа за опита на страната си. По думите му там са обръщали твърде голямо внимание на фискалната политика на държавата, но не и на частния сектор.

В годините преди въвеждането на еврото в Кипър през 2008 година, депозитите в банките нарастват бързо, а "тези пари бяха вложени неразумно в сектора на имотите, който експлодира", обобщи Сарис.

„Ние платихме висока цена в Кипър, защото, когато имотният балон се спука - банките бяха на ръба,“ каза Сарис и подчерта, че е ключово банките да се управляват добре, така че да не се отпускат неразумни кредити.

„Когато говорите за ползите от въвеждането на еврото, не бива да забравяте и важните отговорности – да не забравяте образованието, да не допускате висок индекс на корупция, и да повишавате производителността,“ каза бившият министър на финансите на Кипър.

„Не трябва да решавате проблеми, просто като ги замеряте с пари,“ каза той и допълни, че са необходими реформи.

Според участниците в конференцията България все още има шанс да стане член на Еврозоната от 2025 година, макар и това не стане от 1 януари.