Проблем за милиарди: Как модната индустрия може да се справи с върнатите стоки?

В модата връщането на дрехи се е превърнало в проблем за милиарди. Според платформата ZigZag Global върнатите артикули, закупени на последния Черен петък в целия свят, са се увеличили с 60% през изминалата година. 33% от купувачите са т.нар. "мулти шопъри" - гонят намаления, купуват няколко цвята и размера, след което връщат излишното.

Това не че само води до финансово и логистично главоболие както за потребителите, така и за търговците на дребно, но също причинява трайни ефекти на планетата.

Vogue Business споменава, че изминалите празници са били още по-агресивни от търговска гледна точка, заради безкрайните разпродажби, провокирани от натрупаните запаси със стоки на търговците. Това, от своя страна, заплашва да ограничи печалбите в края на годината.

„Празниците са време на промоции, но високите нива на стоковите наличности, в комбинация с финансово-нервния потребител, стават все по-лоша комбинация.“, казват от XRC Labs, базирана в Ню Йорк фирма за рискови проекти и стимулация на иновациите в технологиите за търговия на дребно.

От компанията обясняват, че това се вижда не само в сектора на модата, но там проблемът просто ескалира.

Покупки, стимулирани от промоции, водят и до много връщания в категории, които вече традиционно са с високи нива каквито са дрехите., допълват XRC Labs. Степента на връщания е по-висока именно при облеклото, защото потребителят може да пробва артикули в различни цветове и размери, след което да върне част от поръчката си. Предлагането на отстъпка при закупуването на повече продукти предразполага клиентите към това, като увеличава и броя на върнатите артикули.

Как реагират търговците?

С цел да изпреварят по-големия проблем търговците на дребно пренастройват маркетинговите си тактики и промоции. Безплатното връщане може да е промоционално предимство за потребителите, но някои марки казват, че не могат да оправдаят тези разходи.

Междувременно всяка седмица приблизително 15 милиона стари дрехи се изпращат до Гана - нежелани изхвърляния предимно от гардеробите на северноамерикански, китайски и европейски потребители, разказва The Business of Fashion.

Огромни пакети се продават евтино на търговци на дребно на пазара Кантаманто в град Акра, Гана, един от най-големите пазари за дрехи втора употреба в света. Акра е процъфтяващ център за препродажби на какво ли не - от строителни материали до тениски. Докато обемът на стари дрехи, изпратени от световните пазари, продължава да расте обаче, качеството им се влошава.

Днес приблизително 40% от всичко, което минава през Кантаманто, е безполезен боклук, който се изпраща направо на сметището. От една страна, това прецаква местните търговци на дребно, които не могат да възстановят сумите, които са инвестирали. От друга - отпадъците от дрехи преливат в Акра. Цветни парцали осейват бреговата ивица. Някои участъци от плажа са покрити с могили от текстил и пластмаса на метри височина, според нестопанската организация The Or Foundation.

Има го и на други места по света - пустинята Атакама в Чили се е превърнала в подобно сметище за бърза мода.

Последното предложение на The Or Fondation, по време на срещата на Обединените нации за климата през ноември UN COP27, е създаване на фонд за „загуби и щети“, който да помогне за покриване на разходите за климатични бедствия.

Призивът играе роля в дългогодишен спор за това кой трябва да плати сметката за щетите върху околната среда, до голяма степен причинени от поведението на потребителите в по-богатите страни, но падащи върху по-бедните нации.

Or Fondation предлага марките да се облагат с данък от поне 0,50 долара за всяка нова дреха, която произвеждат, за да покрият ефективно разходите за управление на отпадъците, като тази такса се увеличава за дрехи от по-трудни за рециклиране материали.

Артикулите без реалистична крайна дестинация, различна от склад или изгаряне, трябва да се облагат от минимум 2,50 долара за производство, според документа на фондацията. В момента една марка плаща най-много по 0,14 евро по френската програма за текстил EPR - Франция е единствената държава в света с такава система.

Or Fondation призовават средствата да се разпределят в съответствие с движението на отпадъците по света, като парите се заделят за отстраняване на щетите, които вече са причинени от текстилните отпадъци. Марките също така трябва да публикуват подробна информация за това колко произвеждат, с цел да намалят количеството нови дрехи, които правят с 40% в рамките на пет години след влизането в сила.

Целта е „постепенно 10-годишно премахване“, каза Лиз Рикетс, съосновател и изпълнителен директор на The Or Foundation.

„Очевидно моделът за бърза мода не работи. Време е да ограничим влиянието му в нещо работещо за планетата и общностите."

Vogue Business изрежда няколко стъпки относно това как модата може да минимизира проблема с връщанията, струващ на индустрията милиарди долари.

Ограничаване на безплатното връщане

Културата на безплатното връщане тормози модата от години. В момента най-много търговци по света запазват 30-дневната си политика за връщане; в САЩ връщането става чрез ваучер, с който да си купиш нещо друго от магазина, вместо парично възстановяване; международните връщания се таксуват с 20 долара такса.

Друга стратегия за ограничаване на върнатите стоки през празниците е да се коригира прозорецът за изпращане на артикули обратно. 6 от 10 търговци на дребно променят политиките си за връщане през този пиков сезон, според goTRG - доставчик на управление на връщането. Amazon, например, скъси прозореца, в който може да се прати обратно онова, което не ви харесва. През 2021 г. купувачите са можели да върнат артикули, закупени между 1 октомври и 31 декември до 31 януари 2022 г. Тази година това е с 11 дни по-кратко,

Технология за ограничаване на връщанията

Друга възможност е да се внедрят инструменти и платформи за по-добри продажби. Например пробна с добавена реалност (AR). Легион от стартъп компании улесняват търговците на дребно с подобни предложения. Една платформа е FindMine, която създава персонализирани препоръки за размери в сайтовете за електронна търговия на марките.

В опит да намали възвращаемостта, Amazon също започна виртуална пробна услуга със Snap (компанията майка на Snapchat) в началото на ноември.

Препродажбата е друга тактика: защо да връщате артикула, когато можете да го запазите в употреба и значително да удължите жизнения му цикъл? Това е не само разумно, но и печелившо. Проучване от 2018 г. в European Journal of Operational Research показа, че ръководените от търговците на дребно препродажби на секънд хенд не само увеличават цената при продажбите на нови продукти, но също така намаляват степента на върнати артикули. Френската марка Sandro неотдавана откри официален онлайн магазин за малко ползвани стоки.

Най-голямата глобална група за бърза мода Inditex също работи в тази посока. През октомври Zara обяви навлизането си във сектора на втората употреба. Марката пусна платформа във Великобритания, в която купувачите могат да препродават, преправят или даряват продукти на Zara онлайн или чрез физическите магазин. Това идва благодарение на Recurate, технологична услуга за препродажба, която работи с марки и търговци на дребно. Тя помага на Mara Hoffman, Steve Madden и Outerknown в интегрирането на собствени платформи за препродажба директно на техните сайтове.

Справяне с връщанията

Търговците на дребно могат да си партнират с платформи като Narvar, Happy Returns и Returnly, за да събират връщанията на клиентите вместо тях. Други стартъп компании с обратна логистика, като Fillogic, правят това с още една стъпка - обработват връщанията на пазара и ги разпределят към друга клиентска поръчка на същия или на следващия ден.

Що се отнася до луксозните стоки, търговци на дребно като Net-a-Porter и Mr Porter експериментират с нови услуги от типа „вие пробвайте, ние чакаме“, при които клиентите могат да изпратят всичко, което не пасва обратно, със същия куриер, който е доставил артикулите. Тази концепция се ползва от Ole, приложение за доставка на облекло по заявка. Компанията е базирана в Тел Авив, но работи и в Ню Йорк. Потребители използват приложението, за да поръчват дрехи от близките магазини, после ги пробват у дома, докато шофьорът чака. Така незабавно връщат всичко нежелано като ползват обратния курс на куриера.

Друга тенденция е преминаването от глобално масово производство към производство по поискване. Пример за това е новата марка Hilos, която прави обувки чрез 3D принтиране. Този подход вероятно ще се среща повече през 2023 г.

Hilos посочва, че само 5% от обувките се рециклират днес, а основната причина е заради начина, по който са създадени. За един чифт обувки обикновено се изхабяват по 7500 литра вода. Нищо чудно, че модната индустрия на дребно е отговорна за 20% от глобалното замърсяване на водата.

Човечеството е на върха на свръхконсумацията, с продукти, които са предназначен да бъдат продадени, носени няколко пъти и изхвърлени.