Бившият ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев застана зад думите си за "нищожествата, които стоят начело на българската държава", два дни след прословутото си интервю в сутрешния блок на БНТ.
Проф. Илчев посочва, че ако може да се говори за гаф около случилото се, той не е негов, а на техническия екип в телевизията. Оценката му "изтече" в ефир ненадейно, докато БНТ се опитваше да включи на живо председателя на 44 Народно събрание Цвета Караянчева от връх Шипка. Вместо нейния микрофон, включен се оказа този на Илчев, който твърди, че е искал да размени коментара си само със събеседника в студиото - режисьора Виктор Божинов.
"Дали (репликата за "нищожествата", б.р.) отговаря на възгледите ми - да, отговаря. И това се дължи на сравнението на качеството на образованието и на опита във властта на доста от нашите политици спрямо същата прослойка в съседните ни държави", казва той в интервю за проф. Георги Лозанов в "Дойче веле".
Историкът подкрепя тезата си за качеството на управляващия елит, като дава примери с професионалната подготовка и политическия опит на тримата най-висши държавници - президент, премиер и председател на парламента.
"Да напомня, че сме единствената европейска държава, ако не се лъжа, в която два от трите най-важни държавни поста са заети от военни, а това съвсем не говори добре за държавата. Да цитирам автора на афоризми Владимир Булатович-Виб: „Когато ботушът почне да мисли, мозъкът трябва да почне да марширува", казва той (Бойко Борисов има генералски чин, но по линия на вече премахнатото военизиране на Министерството на вътрешните работи, б.р.).
"Да напомня, че пак двама от тримата не обелват и дума на чужд език и не виждам как могат да се чувстват удобно в Европа, която, както казва Захари Стоянов, „и през плет не са виждали“. И най-важно - как могат да защитават умело българските интереси в нея", казва още проф. Иван Илчев.
Той споделя, че няколко пъти е отказвал предложения да влезе в политиката, защото "когато ме призовават да нарека бялото черно, предпочитам да замълча или най-много да кажа, че е сиво, но не и да изкривя душата си в угода на партийната повеля".
Бившият ректор на Алма Матер коментира, че склонността на българите да приемат по-добре силовите политици има отражение върху нивото на политическия елит.
"Затова са воплите да се издигне паметник на хан Крум в София, който е добър, но жесток военачалник, подложил на нож жителите на Сердика, когато я превзема, а не на княз Борис, да кажем, който с приемането на християнството и азбуката всъщност ни вкарва в Европа. От по-ново време Петко Каравелов ми е много по-симпатичен от бруталния Стефан Стамболов или докаралия демокрацията до охлокрация ("власт на тълпата") Александър Стамболийски", казва още той.
Проф. Илчев за Цвета Караянчева: "Какви нижощества стоят начело на българската държава"