Растежът на българската икономика се очаква да се забави до 1,5% през 2023 г. и отново да се ускори до 2,4 % през 2024 г. Това посочва Европейската комисия в пролетната си икономическа прогноза, представена в понеделник от ресорния еврокомисар Паоло Джентилони.Предишните оценки за растежа на икономиката бяха за 1,4% нагоре през 2023 г. и 2,5% през 2024 г.
Забавяне се предвижда и на растежа на износа на страната през тази година – заради по-слабото търсене в чужбина и „специфични за страната фактори с еднократен ефект“, се казва в доклада.
Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на страната през 2022 г. е нараснал с 3,4%, което е понижение спрямо зимната прогноза на ЕК за ръст от 3,9%. В доклада се отчита, че основните двигатели са силното частно потребление на местна почва и високите нива на износа.
Очакванията за растежа на БВП за настоящото тримесечие са да се задържи след първите три месеца на 2023 г. и след това да възобнови силното си нарастване през 2024 г., което ще се дължи на износа, частното потребление в страната и инвестициите в публичния сектор.
Предвид гласуваните през 2022 г. социалните политики (доходите), ЕК очаква задълбочаване на бюджетния дефицит през 2023 г. След като през 2022 г. той достига до 2,8% спрямо БВП на страната, през настоящата се очаква да се повиши до 4,8%, прогнозират от Брюксел.
Същевременно се предвижда инфлацията постепенно да намалее. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през 2023 г. средната инфлация ще достигне 13,0%, което съответства на очакванията, заложени в зимната прогноза.
През първата половина на годината цените на енергията и храните оказваха натиск за повишаване на инфлационния растеж, което доведе до поскъпване на услугите в транспорта и общественото хранене.
В прогнозата на Комисията се очаква ХИПЦ инфлацията да спадне до 9,4% през 2023 г. на годишна база и до 4,2% през 2024 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
