Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
15 браншови организации на производители, преработватели и търговци на хранителни стоки призоваха Народното събрание да се откаже от намеренията си да постави цените под държавен контрол за година и половина след въвеждането на еврото.
Те предупреждават, че се готвят "крайни антипазарни мерки", които дори не са обсъдени с бизнеса.
"На практика те предвиждат "замразяване на търговския оборот в страната“ за година и пет месеца, както и делегирт на МС правото по всяко време да въвежда каквито реши допълнителни мерки, в случай че прецени, че има „прекомерно нарастване на цените“, без да е дадена дефиниция какво означава това", пише в становището им, разпространено от Българската стопанска камара.
Това е поредната негативна оценка на предложенията за промени на Министерския съвет, които дават и извънредни правомощия на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите да преценяват кога един търговец "има право" да увеличи цените.
Недоволство срещу опасността от държавен произвол срещу пазара вече дойде от търговските вериги и от Института за пазарна икономика.
Писмото е подписано от множество браншови организации - от месопреработвателите, птицевъдите, свиневъдите, мелничарите и производителите на растителни масла, до лозаро-винарската камара и пивоварите в България.
Какво критикуват организациите:
- Забраната за вдигане на цените е за година и пет месеца, при "не особено ясни правила"
- В критериите за факторите, които биха оправдали поскъпването на дадена стока, се включва само увеличението на минималната работна заплата, без да се вземе предвид, че бизнесът вдига възнагражденията за привличане и задържане на квалифицирана работна ръка.
- Това би довело и до замразяване на заплатите в страната.
- Не се взема предвид и вероятността за увеличение на цените на вносните стоки, с които българският търговец ще работи в предстоящия период.
- Законът предоставя "прекалено широко право за преценка" на контролните органи, а глобите за евентуална преценка за спекула са "прекомерни"
И още:
"Не е ясно кой носи отговорност, когато един търговец на дребно продава продукти на производител. Нормативната забрана поставя в особено уязвима позиция преработвателната индустрия и производителите и доставчиците на едро", казва те.
Ако за година и половина индустрията бъде лишена от възможността да прави инвестиции и маркетингови стратегии - ефектът ще е "пагубен за ръста на производството в страната, което вече е намаляло".
Критика има и срещу даването на правомощия на КЗП и НАП да "изискват всякаква информация за
ценообразуването със задължение за предоставяне независимо от търговска, банкова,
застрахователна или адвокатска тайна".
"Опасяваме се, че така представените правомощия само ще дадат възможност за репресивни акции към конкретни фирми и търговци. Дори временното спиране и препятстването на дейността им, е достатъчно за рушенето на пазарната им позиция. Убедени сме, че целта на държавата не е да руши, а да подкрепя бизнеса в усилията му да осигури ръст на производството и икономиката", казват още те.
Организациите критикуват и намерението Министерският съвет да налага "каквито мерки реши, за какъвто период прецени в случай на "прекомерно нарастване на цените", без дефиниция на това понятие, без критерии, методика и дори краен срок".
"Приемането на законопроекта в настоящия му вариант би представлявало неоправдана и прекомерна намеса в пазарната икономика. Свръхрегулация, наложена под обществен и политически натиск, не само не решава проблема с инфлацията, а създава реален риск от дестабилизация на веригите на доставка, принудително ограничаване на дейността на малките и средни предприятия и оттеглянето на инвеститори от нашия пазар", казват още те.
