Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Първото заседание на Народното събрание за 2024 г. започна със заявките на управляващи и опозиция - от плановете за пълноправното членство на България в Шенген и еврозоната, до жалбите на БСП и "Възраждане" заради посегателствата срещу руски паметници.
"Промяната се случва, може би по-бавно, отколкото ни се иска, но се случва", беше посланието на съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков към депутатите.
"Мисля, че няма българин, който още да го е страх, че без руски газ ще умре през зимата. Мисля, че страхът от един всемогъщ, безконтролен главен прокурор също остана в миналото. Мисля, че страхът от неправомерно или незаконно използване на институциите също вече го няма. Промяната се случва и със смяна на очакванията на българите. Мисля, че няма български пенсионер, който да не знае, че има пари за нормални пенсии. Няма български учител, който да очаква неговата заплата да не изпреварва средната за страната", каза още той.
ПП-ДБ си поставят за цел промяна на регулаторите, като отбеляза нужда от промяна в Комисията за финансов надзор, КЗК, СЕМ, Комисията за регулиране на съобщенията като конкретни институции, нуждаещи се от реформа.
Декларацията на ГЕРБ този път не беше представена от Десислава Атанасова като ръководител на ПГ, а от Теменужка Петкова. Очаква се днес Атанасова да бъде номинирана за нов пост като конституционен съдия, което е и причината тя да не говори от името на партията си.
Петкова акцентира на това, че усилията по Плана за възстановяване и устойчивост, както и пълноправното ни членство в Шенген, зависят от "успешната ротация в кабинета".
Тя призова партньорите на ГЕРБ във властта да не бягат от "нормалните форми на политическо взаимодействие, каквито са коалиционното управление". По думите ѝ - "поемането на ясни политически ангажименти пред обществото, не съдейства за генериране на обществено доверие към правителството и парламента".
Вместо Делян Пеевски - Йордан Цонев представи приоритетите на ДПС: "утвърждаване на евроатлантизма като основополагаща концепция на политиката в България"; за осигуряване на членство в Шенген и еврозоната; повишаване на доходите и жизнения стандарт; осигуряване на ефективна работа на съдебната система".
Цонев посочи "възстановяването на конституционния модел, при който важните решения се взимат от парламента" като най-голямо достижение на политиката през 2023.
"Политическата криза дойде във връзка с това, че връзката между политиците и хората е скъсана. Само ДПС констатира този факт", обяви още той, като повтори новата опорна точка на Ахмед Доган и Делян Пеевски от последните месеци.
Тежки упреци дойдоха от страна на БСП, "Възраждане" и ИТН срещу "най-циничното" управление на държавата, по думите на Тошко Йорданов.
Той обвини Асен Василев за "дупка в приходната част от 2,4 млрд. лв." въпреки по-ниския от планирания бюджетен дефицит. ИТН разкритикува правителството и заради липсата на ясна дата за пълно присъединяване към Шенген. В типичния си стил обяви, че хората щели да "дадат една добра физическа любов" на управляващите, ако допуснат масово връщане на бежанци от Афганистан и Сирия.
ИТН и "Възраждане" ще атакуват и целия проект за реформа в Конституцията пред КС, малко след като Румен Радев поиска части от него да бъдат обявени за противоконституционни.
Руските паметници се оказаха общия знаменател между изказванията на "Възраждане" и БСП.
Корнелия Нинова обяви за "цинично, вулгарно и сектантско" демонтирането на Паметника на съветската армия в края на 2023, а Костадин Костадинов нарече "мерзавец" човека, който бутна паметника на граф Игнатиев във Варна.
"Нашата страна се превърна в бойно поле, в което една банда самозвани българи си позволяват да ни поругават, да ни превръщат в нация за присмех и подигравка, защото няма как да уважаваш един народ, който не уважава сам себе си и своята история", обяви Костадинов.
