Ръководителите на синдикатите в "Марица Изток 2", "Брикел", "Бобов дол" и други предприятия с протестиращи служители изпратиха 6 искания до правителството и Народното събрание.
В тях те се обявяват за безсрочно продължаване на живота на въглищните централи с държавна помощ, които обявяват за "критична инфраструктура за енергийната система", и искат отпадане на плана за предприятие за конверсия на въглищните райони - "защитната мрежа", която правителството и профсъюзите смятаха да създадат за поемане на оставащите без работа миньори и енергетици след 2038 г.
Писмото им е адресирано както до Росен Желязков и Николай Денков, така и до председателите на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и КНСБ Пламен Димитров.
Какво искат протестиращите:
- Осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи като критична инфраструктура на енергийната система на страната;
- Незабавно изпълнение на решенията на Народното събрание от 31 януари 2020 (за запазване на въглищните централи "в дългосрочен план") и 12 януари 2023 (за предоговаряне на Плана за възстановяване в част "Енергетика") - и двете приети с големи мнозинства в предизборна обстановка;
- Започване веднага на изработване на енергийна стратегия на Република България до 2050 г. със задължително участие на социалните партньори;
- Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средно европейски нива на домакинстваа в положение на енергийна бедност;
- Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в териториалните планове на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти;
- Категорично отпадане от териториалните планове на предприятие за конверсия на въглищните региони.
Идеята за въпросното предприятие беше обсъждана още преди седмици между кабинета и двамата председатели на синдикатите, като тогава Пламен Димитров похвали предложението, давайки пример със сходна схема за служителите от затворените блокове на АЕЦ "Козлодуй".
Протестиращите миньори и енергетици от въглищните централи обаче решиха да отхвърлят тази опция, както и възможността за едновременно изплащане на заплатите за 3 години напред в замяна на ранно напускане на работа.
Евродепутатът Радан Кънев разчита първото искане на протестиращите като осигуряване на субсидии за продължаване на работата на централите и като "признание, че ТЕЦ-овете нямат никаква икономическа перспектива без бюджетни пари".
Той посочва, че държавната енергетика "има нужда поне от трите големи ТЕЦ", но още преди 4 години е изпуснала срока за кандидатстване за европейски помощи - т.е. по време на управлението на ГЕРБ и "Обединени патриоти".
"Възможно (и доста трудно) е да се договори нов модел на "механизми за капацитет" (т.е. субсидии) на ниво ЕС. Той при всяко положение ще изисква план за бързо намаляване на емисиите, бързо намаляващи обеми. Но това противоречи на решенията на Народното събрание от 31.01.2020 и 12.01.2023г. ... Това пък е клопката на популизма от 2020 и 2023г.
6-те точки с искания на протестиращите са взаимно изключващи се (първа и втора - напълно несъвместими) и неизпълними. Голяма част са неизпълними именно заради подобни илюзии в миналото", коментира Радан Кънев.
Той предупреждава, че "упорството за тези 6 точки може да доведе единствено до неконтролируем срив на въглищната енергетика в рамките на година и половина до две, и всичко, срещу което енергетиците се борят и протестират - енергийна криза и масови съкращния без компенсации".
Какво пише в териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
