За фундаменталната роля на пиара в театъра доскоро се знаеше малко.
А тя е залегнала още в началото, в структурата на старогръцкия театър – хор, актьори, пиар. Иначе какво изкуство? Залегнала е дори в постройката – в античния театър имало орхестра, скена, театрон и кабинет на пиара. И ако някой пишел по вратата, атиняните пускали комисия срещу него.
Когато през 1599-а хората от трупата на Шекспир решили да си направят свой театър (Глоуб), най-дълго спорели и умували къде да е кабинетът на пиара и как да го предпазят от писане по вратата.
По-късно, през 1896-а, Чеховата “Чайка”, знаете, е поставена за пръв път на сцената на Александринския театър в Петербург. Премиерата била пълен провал, защото театърът нямал пиар.
Съсипан, Чехов се оплакал от това в серия от писма до приятели: “Къде е пиарът, аз за какво я писах тая пиеса?”.
Добре, че две години по-късно в Московския художествен театър при Станиславски и Немирович-Данченко имало невероятен пиар (не чак като Велислава Кръстева, но пак добър) и представлението минало със заслужен успех. Хората станали на крака и дълго ръкопляскали. А после, по пътя към дома, разпалено обсъждали качествата на пиара.
***
Напълно е възможно г-жа Велислава Кръстева да е най-страхотният пиар в историята, някакъв Чехов на пиарите, възможно е още от малка да е проявявала гениалност във връзките с обществеността, да е била пиар-вундеркинд.
Да приемем, че всичко това е вярно. И все пак да попитаме – ама вие сериозно ли?
Наистина ли някой си мисли, че е нормално да говорим за Народния театър и на везните да сложим от едната страна пиара Велислава Кръстева, а от другата – Александър Морфов, Явор Гърдев, Захари Карабашлиев и още купища творци… и да се чудим сега, аджеба, кое надделява, кое е по-добре за театъра?
За Народния театър. Наистина ли си задаваме такъв въпрос?
***
Ако на тази дама ѝ пукаше за Народния театър, щеше да се махне от Народния театър – в момента, в който види какво става. Да не говорим, че в такъв жест присъства и необходимият минимум самоуважение. Фактът, че всеки човек със здрав разум по веригата не спира да го повтаря, а тя не го прави, би трябвало да е красноречив – изобщо не става дума за това кое е добре за театъра.
Защото не може да е добре за театъра да ги няма главните творчески лидери. Става дума за други интереси.
***
"Под гестус следва да разбираме един комплекс от жестове, мимика и най-често думи, който един човек или повече хора отправят към един човек или към повече хора. Човек, който продава риба, между другото демонстрира гестуса на продажбата” (Брехт)
Какъв гестус е да идеш да гласуваш с Ахмед Доган на изборите?
И после да се върнеш в кабинета си в Народния театър.
Европейските ценности, видите ли, повелявали това да не ни бърка, но трябва да сме потресени и възмутени (едновременно), че Морфов драскал хулигански по вратата.
Ами Морфов си е хулиган, хулиганите драскат по вратите. Велислава Кръстева нали не е пиар на ДПС, нали не е политически обвързана? Е?
***
В учебника на Станиславски не пише какво трябва да прави актьорът, когато от театъра се махнат ключовите творчески лидери, а пиарът е непоклатим. Не пише, че може и без режисьори, и без драматурзи, ама без пиара не. Пише ей такива неща:
“Всеки човек всяка минута от живота си чувства и преживява нещо (…) Ако не чувстваше нещо, той щеше да бъде мъртъв. Само мъртвите нищо не усещат.”
Какво усещат всички тези даровити актьори, чиито подписи са плеснати в отвореното писмо в подкрепа на директора – под текст, който те не са написали?
(Надписите по вратата, барабар с грешките, поне си ги е писал Морфов).
Навярно те усещат, че подкрепят един талантлив мениджър, който им е осигурил по-добри условия за работа. Чудесно. Но наистина ли той е потърпевшият?
Защо той, като безспорно талантлив мениджър, е толкова затруднен с тия абсурдно натежали везни, да повторим – от едната страна незаменимият ПИАР, от другата – изкуството, по дяволите, изкуството!
Явор Гърдев съвсем вярно отбеляза в интервюто си, че директорът не може просто да уволни някого от работа ей така. Но Велислава Кръстева спокойно може да постъпи правилно. Има решение на конфликта и решението е нейно. Не е общо, не е с “подпишете се тук, под това” или “трайте си”.
"На сцената не трябва да се действа „общо“, заради самото действие, а трябва да се действа обосновано, целесъобразно и творчески."
Решението е лично и се отнася до работата на пиара върху себе си. И върху нас.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: