Президентът Румен Радев върна за преразглеждане в Народното събрание промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и агенцията за "Технически операции", която прилага специални разузнавателни средства, гласувани от парламента в началото на октомври. Основният мотив - поправките създавмат риск ключовите спецслужби да бъдат изцяло политически подчинени.
С промените мнозинството от ГЕРБ, ИТН, БСП отне правото на президента да се произнася и при избора на председател ДАР и ДАТО. Текстовете бяха гласувани заедно с промените за ДАНС, чрез които изборът на председател на контраразузнаването попада в правомощията на Народното събрание, а не както досега - по предложение на Министерския съвет и с указ на президента. Това на практика върна правилата от 2013 година, когато Делян Пеевски беше избран за кратко за шеф на ДАНС и последваха едни от най-мащабните протести в България от падането на комунистическия режим насам.
В частта за ДАР това също е завръщане към периода, когато управляваше кабинетът "Орешарски", на койго ГЕРБ беше опозиция. По онова време партията на Бойко Борисов беше против отнемяне на правомощия от държавния глава - с мотиви подобни на тези на Радев сега. Само те тогава президентът беше излъчен от ГЕРБ - Росен Плевнелиев.
В мотивите си да наложи вето Радев предупреждава, че новият ред създава риск националната сигурност да бъде поставена под влияние на партийни интереси.
Президентът припомня, че Народното събрание променя за трети път в рамките на последните 12 години реда за назначаване или освобождаване на председателя на ДАТО, "без да предложи гаранции, че новата процедура ще бъде по-благоприятна в сравнение с действащия правен режим".
"Ако назначаването или освобождаването на председателя на ДАТО се превърне в обект на политически компромис, реалният парламентарен контрол върху дейността на агенцията се поставя под съмнение", се казва още в мотивите за ветото.
Той критикува и решението за въвеждане на трима заместник-председатели на ДАР и ДАТО, като заявява, че промяната не е подкрепена от каквито и да било аргументи, а в предварителната оценка на въздействието, която е приложена към законопроекта, неправилно се твърди, че за въвеждането на промените няма да бъдат необходими допълнителни средства от държавния бюджет.
"Увеличаването на броя на заместник-председателите на ДАТО ще бъде несъмнено свързано с промени в бюджета на агенцията", се казва още в мотивите на президента да наложи вето.
До промените в правилата и отнемането на правото на президента да назначава с указ председателите на службите се стигна, след като Радев отказа да назначи предложения от правителството кандидат за председател на ДАНС – Деньо Денев.
В същия ден депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН внесоха законопроекти, с които не само отнемат правомощията на президента по отношение на ДАНС, но и правото му да участва в назначаването на ръководителите на ДАР и на Агенция „Технически операции“.
Така мнозинството на практика възстанови модела от 2013 г., когато парламентът избра Делян Пеевски за председател на ДАНС след сходна законова промяна, отнела правомощието на тогавашния президент Росен Плевнелиев да подписва указа за назначение. Тогава решението предизвика масови протести, известни като #ДАНСwithMe, и Пеевски беше принуден да се оттегли.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
