Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бившият президент Румен Радев е дал интервю за германския вестник Berliner Zeitung, в което призовава за диалог с Русия и се обявява против бързо членство на Украйна в ЕС.
Интервюто е дадено по време на посещението му преди седмица в Германия по покана на Федералната асоциация за икономическо развитие и външна търговия, но е публикувано ден преди 4-тата годишнина от руската инвазия в Украйна.
Изборът на трибуна за Радев изглежда също неслучаен - издателят на Berliner Zeitung Холгер Фридрих е сред участниците в подписка срещу предоставянето на военна помощ за Киев от страна на Германия.
Фридрих наскоро основа и нова медия "Ostdeutsche Allgemeine Zeitung", като по информация на Die Zeit главен политически репортер ще бъде бившият ръководител на германското подразделение на руската RT Флориан Варвег.
Какво казва Румен Радев пред Berliner Zeitung?
Радев се определя като "човек на дълга", който е решил да отговори на призивите на българските граждани да влезе в "истинската парламентарна политика, да създаде партия и да осъществи надеждите на хората - България да ускори европейската си интеграция и да стане модерна, демократична и свободна европейска държава".
Интервюто бързо преминава към ролята на "Райнметал" в българската индустрия и въпроса дали "превъоръжаването е икономическа възможност или необходимост поради проблемите в сигурността".
Тук Радев изтъква личния си контакт с директора на германските военни заводи Армин Папингер и говори за това, че България не само иска да внесе нови технологии и стандарти, но и да инвестира в "стратегическото сътрудничество, защото Европа има нужда от повече сигурност, по-силна военно-индустриална база и изследвания в сферата на отбраната".
В същото време той коментира, че стагнацията на автомобилния бизнес в Германия се отразява и на българските компании, които произвеждат части или работят по софтуерните приложения.
"Обсъждах това с някои германски компании и това е и нашата визия в България - да прехвърлим част от квалифицираните работници и инженери от автомобилния сектор към отбранителния сектор, защото той в момента се разраства", казва Радев.
Журналистите от Berliner Zeitung го питат как собственият му скептицизъм по отношение на военната подкрепа в Украйна се съчетава с водещата роля на България като производител на оръжия и боеприпаси.
Радев явно не вижда противоречие - "най-важното е да засилим отбранителния стълб на Европа с по-силна индустриална база и по-силни научни изследвания", казва той.
"Колкото до Украйна, ние трябва да поемем по-голяма отговорност за собствената ни сигурност, но и да имаме средствата да го напарвим. Искам да видя повече дипломация в този конфликт. Засега се фокусирахме основно на военната и икономическата подкрепа, но не сме изчерпали всички дипломатически инструменти. Сега виждам промяна сред европейските лидери в посока на по-реалистичен подход към войната в Украйна", казва той.
Радев посочва, че "лидери като Макрон започнаха да говорят за възобновяване на диалога с Русия".
"Ние трябва да говорим с Русия, защото без диалог архитектурата на сигурността ще се базира на съперничество и постояннa враждебност. Трябва да минем на следващото ниво и да мислим за мир", казва той.
Румен Радев коментира още, че като бивш командир на ВВС оценявал високо ускоряването на инвестициите в отбраната, но "трябва да вземем предвид и дългосрочното отражение върху икономическите и социалните системи".
Прави впечатление, че Радев дава противоречиви отговори на въпросите от Berliner Zeitung за оценката му за въвеждането на еврото и за присъединяването на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп.
Той нито отрича, нито потвърждава дали е склонен да отмени подписа на Росен Желязков под учредителното споразумение за съвета.
"Ако има ново правителство и аз отговарям за него, това ще стане към края на май. В тези динамични обстоятелства много неща ще се променят. Но трябва да го обсъдим в българския парламент. Нашата юридическа общност, включително водещи професори, посочват няколко препятствия, които трябва да се преодолеят преди ратифицирането на този много важен документ", казва Радев.
На въпроса дали въвеждането на еврото е "негативно развитие" - Радев отговаря: "Не може да се каже дали е негативно или позитивно. Това е реалността".
"Приемането на еврото е резултат от много важни стъпки, но правителството не беше в състояние да се справи с увеличаването на цените. То беше безпомощно в контрола на цените и въвеждането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в нашето общество".
"Еврото може да донесе много ползи като инвестиции, привличане на капитали и отваряне на пазари, но трябваше да се придружи със защити за най-уязвимите", казва още Радев.
Колкото до подкрепата за Украйна, той не отрича, че "украинските граждани се нуждаят от надежда и подкрепа, когато са изправени пред изключително трудни обстоятелства", но той оспорва приемането на Киев в ЕС "само заради войната".
"Украйна още не отговаря на критериите, затова ако избързаме, рискуваме да подкопаем принципите на ЕС. Украйна има още работа, за да изпълни тези основни критерии", казва той.
Отговорът му идва след въпрос на журналистите, които напомнят, че през 2007 г. и България беше критикувана от много наблюдатели за това, че не изпълнява всички формални изисквания за членство в ЕС.
Радев вкарва друг аспект в тази тема - държавите от Западните Балкани, които чакат от десетилетия за започване на преговори и провеждат "трудни реформи в икономиката, администрацията и върховенството на правото".
Но когато му поставят въпроса дали Северна Македония влиза в тази група, която би трябвало да получи предимство пред Украйна в ЕС, той казва: "Това е друга тема".
"Според европейския консенсус от юли 2022 г. Северна Македония трябва да промени конституцията и да приеме българите сред останалите шест основополагащи народи. Само тогава може преговорите да започнат. Това е труден, но необходим процес. Искаме Северна Македония да влезе в ЕС колкото може по-бързо. Не искаме граници и КПП-та. Искаме хората от двете страни да могат да живеят, работят и комуникират свободно заедно".
