Снимка: © Getty Images

Тази година наблюдаваме невиждана аномалия на трансферния пазар в Испания. В световния футбол отдавна е аксиома – всяко лято Реал (Мадрид) и Барселона харчат престъпни суми, но прибират (почти) всичко, което са си наумили. Случвало се е един от двата великана да пасува, но пък другият пазарува и за него. Такова чудо обаче не е било – цял трансферен прозорец двата суперклуба на испанския футбол не пожелаха да купят (или не успяха) нито един нов футболист. Безпаричие? Управленска криза? Коронавирус? Кой е виновен и как въобще е възможно това?

Уточняваме, че настоящият летен трансферен прозорец въобще не е летен – заради COVID-паузата ФИФА удължи правото за футболни покупко-продажби до началото на есента. Крайният срок в Испания е 5 октомври – т.е. остават десетина дни, през които селекцията да бъде финализирана. Важно правило, което също трябва да се отбележи, е, че в испанската „Ла Лига“ през този трансферен прозорец клубовете задължително трябва да продадат даден играч, за да купят друг.

Проблемът е, че историческите прахосници от „Бернабеу“ и „Камп Ноу“ изобщо не са стартирали кампания по закупуване на футболисти.

Реал (Мадрид)

Шампионите не отпуснаха и едно пробито евро за нов играч. Да, защитници не им трябват – справят се идеално и с наличните. В 38 мача в Примера дивисион през миналия сезон „балетът“ допусна само 25 гола – по-малко дори от Атлетико, който цели 8 поредни години бе непобедим по този показател.

Мнозина справедливо отбелязват, че Серхио Рамос не е вечен (вече е на 34) и клубът трябва да започне да се оглежда за заместник. Капитанът обаче все още държи спортно ниво, а и икономическата ситуация не позволява на Реал да пръска пари наляво и надясно, затова ремонтът на отбраната може да почака.

Много по-логично би било Реал да се подсили в нападение: след раздялата с Кристиано Роналдо тимът вкарва отчетливо по-малко голове, отколкото преди. През миналата кампания в Ла Лига попаденията бяха едва 70, докато с португалеца този показател гравитираше около 100-120 на сезон. „Белите“ обаче не си дават много зор да купят нов нападател. Защо?

Работата е там, че клубът все пак се подсили в предни позиции, но без да прави реални трансфери. Първата причина е Еден Азар, който пропусна значителна част от предишния сезон заради контузия и записа всичко на всичко 1085 минути в първенството. Надеждите са белгиецът най-накрая да влезе в час: на него не просто може да се разчита заради изключителните му качества, а направо е задължително - защо иначе Реал се бръкна със 100 милиона евро преди година?

Друг фактор е завръщането на Марко Асенсио, който цяла година гледаше от трибуните – също заради травма. Под ръководството на Зинедин Зидан нападателят винаги е играл успешно; ето защо появата му в състава без съмнение е добра новина.

Трето, на „Бернабеу“ след преотстъпване се завърна Мартин Йодегор, който се представи сносно с екипа на Реал Сосиедад (7 гола и 9 асистенции в 36 мача). В Зидановата схема 4-3-3 норвежкият национал номинално може да действа хем като халф, но и като дясно крило.

Към всичко това ще допълним, че Карим Бензена бе ураган през миналия сезон – 27 гола и 11 асистенции в 48 мача. Ако френският голаджия запази същото ниво, това ще е още една доста състоятелна причина Реал да пасува тотално на трансферния пазар. Поне засега.

Защото, когато става дума за Реал (Мадрид) с президент Флорентино Перес, всичко е възможно.

Барселона

В леговището на врага положението е доста по-мрачно. Двама от ключовите футболисти в средата на терена – Ракитич и Видал, бяха пуснати да си ходят за жълти стотинки и сега президентът Бартомеу се чуди от кой джоб да извади нещо, за да скалъпи някакъв трансфер. Това ясно си личи и от цялостното поведение на клубното ръководство.

След историческия срам срещу Байерн (2:8) Бартомеу огласи списък с играчи, на които няма да се посяга: Тер Щенген, Лангле, Де Йонг, Семедо, Дембеле, Гризман. Били много перспективни и щели да останат на „Камп Ноу“ още дълги години.

Разбира се, клетвите издържаха едва няколко седмици и шефовете решиха да продадат Нелсон Семедо в Англия, само за да потвърдят думите на Меси, че клубът няма нито дългосрочен проект, нито визия за бъдещето. Но най-смешното дори не е в това. Барса трансферира португалеца за 30 милиона евро, а преди 3 сезона плати за него 35. А купувач сега бе Уулвърхямптън, който малко по-рано през лятото плати 40 милиона за някакъв 18-годишен неизвестен юноша.

Глупост или далавера? Вярно, финансовото положение в Барса не е розово и всяка свежа сума е добре дошла, но при всички положения Семедо можеше да бъде пласиран за повече пари.

Възможно обяснение е, че играчите с едри заплати обикновено се освобождават безплатно или срещу символични суми, за да се разтовари бюджета. Но Семедо получаваше несравнимо по-малко пари в сравнение с лидерите в съблекалнята и това прави работата още по-съмнителна.

Съвпадение или не, но Барса продаде португалеца точно за толкова, за колкото трябваше да купи Мемфис Депай от Лион. Но сделката за последния така и не се случи.

Както и при Реал, при каталунците все пак има едно „попълнение“ без трансфер – Фелипе Коутиньо се върна от престоя си под наем в Байерн. Продажбата му в момента е невъзможна, а и ненужна. Бразилецът се представи нелошо в предсезонните мачове: два гола и две асистенции за 3 двубоя. Новият треньор Роналд Куман не го използва на фланга, а по-скоро на позицията на класическа „десятка“, което очевидно пасва на играта му. И като нищо безплатният Коутиньо може да се окаже трансферен удар.

От друга страна, раздялата с Луис Суарес едва ли изненада някого. Високата заплата на уругваеца в комбинация с вихрещия се лов на вещици на „Камп Ноу“ принуди Барса да се избави от нападателя.

Суарес си тръгна със сълзи на очи в посока Атлетико (Мадрид) и определено не беше това начинът, по който двете страни трябваше да се разделят. Но това е малкият проблем – липсата му ще очертае не съвсем приятни перспективи за каталунците.

По всичко изглежда, че като централен нападател Куман смята да използва Антоан Гризман, който фактически дори не е… нападател. Да предположим, че французинът се хване за глезена преди важен мач. Кой ще го замени? Брайтуайт, Тринкао, Фати? Това просто не е сериозно.

Фактът, че Барса разчита да върже бюджета с продажби и разчистване на скъпоплатени звезди, сам по себе си е диагноза за състоянието на клуба. Шамарът от Байерн и сагата с Меси трябваше да покаже на ръководството, че с кърпежи няма да стане. Всъщност ще стане още по-зле, ако изобщо има накъде.

Вместо средства за трансфери и свежи попълнения обаче, Куман получи потупване по рамото. Холандецът бе оставен да се оправя сам и с подръчни материали. При това в съблекалня, в която той дори не е шефът.

И така - докато Реал има шампионска инерция и (почти) готов отбор, то Барса няма нито едно от двете. Най-страшното е, че го няма и онзи, старият Меси – а само сянката му не стига за титли.


Обвиняват Неймар в расизъм, може да пропусне 10 мача

Прочети