Европейската комисия откри безпрецедентен брой наказателни процедури срещу България – общо девет, като само една от тях е нова, а останалите осем са продължения на вече започнали производства.
Най-сериозният казус е свързан с държавната компания „Информационно обслужване“, която е сключила поне 25 договора с различни институции без провеждане на обществени поръчки. Европейската комисия вижда в това нарушение на основните принципи на равнопоставеност, прозрачност и конкуренция.
Проблемът произтича от Закона за електронното управление, който допуска такива директни възлагания и сключване на договор с държавната компания, без да са изпълнени критериите, които биха ги оправдали.
Втората сериозна критика идва по линия на управлението на отпадъците. България не е предприела нужните стъпки за въвеждане на системи за повторна употреба и рециклиране, нито за контрол върху отработените масла. Нарушенията засягат и схеми за разширена отговорност на производителите – ключов инструмент за устойчиво управление на ресурсите.
Страната ни не изпълнява и изискването за повече гъвкавост в прилагането на ДДС. От ЕК посочват, че България е една от петте страни, които не се възползват от възможността за прилагане на гъвкави или дори нулеви ставки върху основни продукти като храни, фармацевтични продукти и продукти за медицинска употреба.
В допълнение, България не е въвела и облекчения за малките предприятия, предвидени в специалния режим на ЕС от 2020 г., който позволява освобождаване от ДДС за малки обороти и опростяване на бюрократичните изисквания.
Европейската комисия вижда проблем и в липсата на реклама за адвокатската професия. Според Брюксел ограниченията, налагани от правната рамка и етичните кодекси, фактически забраняват популяризирането на услугите, а адвокатите могат да разпространяват единствено ограничена информация – например за езиците, на които работят.
Друга от процедурите е свързана с неприлагането на европейска директива, гарантираща устен и писмен превод за лица, които не разбират езика на наказателното производство. Въпреки че проблемът е повдигнат още през 2023 г., той все още не е решен. Според ЕК това застрашава правото на защита и справедлив процес.
България не е определила и компетентен орган, който да следи изпълнението на регламента на ЕС за ограничаване на емисиите на метан в енергийния сектор. Страната е трябвало да информира Брюксел за избрания надзорен орган до февруари 2025 г., но това не се е случило.
Наред с всички останали пропуски, България не е идентифицирала предприятията от критичната инфраструктура, както и не е извършила оценка на нуждите от тяхната защита. Това е задължение, произтичащо от европейска директива, чиято цел е устойчивост и сигурност в сектори като енергетика, транспорт, здравеопазване и дигитална инфраструктура.
Брюксел поставя краен срок от два месеца, в който да бъдат коригирани всички посочени несъответствия. В противен случай страната ще бъде дадена на Съда на ЕС, който може да наложи глоби заради неизпълнението на европейските правила.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
