Една смела идея може да промени целия свят - особено, когато зад нея застанат хора със знания и визия отвъд хоризонта на едно поколение.
Да спасяваш човешки животи чрез прецизна хирургия, отначало изглежда не просто смела, а невъзможно амбициозна задача. Само няколко десетилетия са достатъчни за превръщането на научно-фантастичната мечта в реалност. При това - реалност, която е достъпна за пациентите в България.
Концепцията за използването на телероботиката при опериране върху човешко тяло се заражда още през 70-те години, но не в медицински институт, а в NASA - американската национална аерокосмическа агенция. Оригиналният проект е разработван с идеята да позволи оказването на медицинска помощ на астронавти по време на мисиите им в Космоса, докато лекарят е на Земята и управлява инструментите дистанционно.
В началото на 90-те години е създаден и първият прототип на системата "Да Винчи", който привлича вниманието на агенцията за високотехнологични военни изследвания DARPA. Потенциалът на робота доказва, че е възможно да се изпълняват сложни и животоспасяващи операции на войници, ранени на бойното поле при мисии зад граница.
Днес на всеки 30 секунди някъде по света хирург използва свръхтехнологичния "Да Винчи", за да предостави на пациента минимално инвазивна хирургическа опция.
Един от тях е доц. Цветан Минчев - гръден хирург от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда с над 20 години опит, който е направил над 130 операции с помощта на робота. Определя се като ентусиаст и почитател на роботизираната хирургия.
Системата може да предава данни на 5000 км разстояние, като предоставя много по-голяма гъвкавост на движенията, отколкото обхватът на човешката ръка позволява. Роботът се управлява от конзола, оптичен панел за 3D визуализации от камера в тялото на пациента и панел с хирургични "ръце" - фини инструменти за опериране.
Всеки ден в болницата се извършват по две операции от лекари в четири медицински специалности - гръдна и коремна хирургия, урология и гинекология. Приложимостта на "Да Винчи" зависи от особеностите на всеки пациент.
Роботизираната операция е много по-щадяща за пациентите от обичайните отворени операции. Хирургичните интервенции се осъществяват през малки дупчици, като не се налага правенето на голям разрез, за да се открие достъп до проблемната зона.
"Пациентите се възстановяват много лесно от роботизирана операция. На следващия ден стават, ходят, хранят се, правят всичко, което са вършили и по-рано. Тези пациенти имат много по-малка нужда от обезболяване. Достъпът на инструментите е минимален, няма травма на меките тъкани. Съвсем различно стоят нещата", казва коремният хирург.
Роботът е обезопасен с петорна осигуровка, ("много по-сериозно и от самолет"), казва още той. В момента, в който операторът премести главата от окуляра, роботът "замръзва" в статично положение.
"Всичко е измислено така, че дори да се разкачи системата, хирургът може да продължи и да довърши операцията", казва доц. Минчев.
НЗОК вече е въвела финансиране на роботизираната хирургия при разрешителен режим. Броят на разрешените операции е лимитиран, но са дадени гаранции, че дори болниците да надвишат стойността, ще бъдат подкрепени, ако има налични средства.
Следващата голяма мечта за пробив в телероботиката и медицината? Операции чрез холограми, отново по проект на NASA. Или както доц. Цветан Минчев описва идеята:
"Хирургът не гледа през окуляр, а управлява робота само с движението на ръцете си. Камерата се намира вътре в пациента, хирургът стои над него и вижда така, сякаш гледа през него в триизмерна проектирана холограма. Адски красиво!"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
