На 4 май Румъния провежда първи тур на президентските избори, които трябва да сложат край на политическата криза след фиаското от края на 2024 г.
Конституционният съд в Букурещ анулира резултата от вота, проведен през ноември миналата година, когато Калин Джорджеску изненадващо спечели първия тур. Причината за безпрецедентното решение беше доклад на румънските служби за сигурност, който съдържаше данни за руска намеса в кампанията на Джорджеску.
Сега той вече не присъства в списъка с кандидати, допуснати до изборите.
Кой може да стигне до балотажа?
Фаворитът според предварителните данни обаче е човек със сходен профил - лидерът на крайните националисти AUR Джордже Симион.
Симион е евроскептик, противопоставя се на помощта за Украйна, обявен е за персона нон грата в съседна Молдова заради призивите си за отнемане на част от нейната територия в полза на Румъния, и се подкрепя от същите националистически групи в румънската политика.
Второто място преди балотажа е оспорвано между двама кандидати:
- 65-годишния Крин Антонеску, който се подкрепя от управляващото мнозинство на Социалдемократите и Националната либерална партия,
- и 55-годишния кмет на Букурещ Никушор Дан.
Антонеску се възприема като кандидат на статуквото, докато Дан е фаворит на прозападното либерално крило, което не харесва подкрепя управлението, но и не иска фигури като Джорджеску и Симион да дойдат на власт.
С по-ниски прогнозни резултати са бившият премиер Виктор Понта, който в момента прави кампания като "про-Тръмпистки" кандидат, бившата участничка на балотажа срещу Калин Джорджеску Елена Ласкони и Лавиния Шандру - актриса, журналистка и политик.
Защо изборите в Румъния са толкова важни?
Президентът на Румъния би трябвало да поддържа относителна партийна неутралност. Той има по-широки правомощия по Конституция - едно от тях е правото да номинира кандидат за премиер, който след това се одобри или отхвърли от парламента.
Румъния е една от най-важните държави по източния фронт на НАТО в контекста на войната в Украйна. Досега Букурещ подкрепяше Украйна без колебания.
От идването на Доналд Тръмп на власт обаче страната беше взета на прицел от Белия дом заради анулирането на вота за Калин Джорджеску - дори подготовката за сваляне на визовия режим беше блокирана.
От 2014 до февруари 2025 г. президент на страната беше проевропейският политик и бивш учител Клаус Йоханис. Той подаде оставка, още преди да бъде избран негов наследник, след като беше подложен на натиск да се оттегли заради изтеклия му втори мандат.
Временният държавен глава е председателят на Сената Илие Боложан.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
