Президентът Румен Радев внася предложение за провеждане на национален референдум за въвеждането на еврото от 2026 г.
Това обяви той на извънредно обръщение към нацията и Народното събрание в петък вечер - само месец преди докладът на ЕК за готовността на България за членство в еврозоната да бъде публикуван, с очакване за положителна оценка.
Радев обяви, че не виждал консенсус за приемането на общата европейска валута, а вместо това имало "противоречиви оценки на всички нива на обществената пирамида".
"Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа и липсата на ясна организация от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите внася напрежение около процесите за въвеждане на еврото. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите. Всеки български гражданин има право да се произнесе за своите пари", каза още той.
Всеки опит да представят референдума като "За или против европейското бъдеще на България" ще бъде груба манипулация, обяви още Радев.
По думите му - кампанията щяла да е възможност за "политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие".
Какво точно иска Румен Радев?
Въпросът, който той формулира, е "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?".
Това не е първият опит за провеждане на референдум за еврото.
"Възраждане" вече бяха събрали подписка с въпрос "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.".
През 2023 г. Народното събрание не се съгласи да организира национално допитване, а Конституционният съд потвърди легитимността на отказа, след като беше сезиран от депутатите на Костадин Костадинов с ключова подкрепа от ИТН.
Мотивът беше, че Законът за прякото допитване забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори.
Държавният глава е една от страните, които има право да направи предложение за национален референдум до Народното събрание, но парламентът не е длъжен да го приеме.
Защо Конституционният съд отхвърли референдума за еврото, искан от "Възраждане"?
КС прие, че въпросът за евентуално отлагане на членството в еврозоната до 2043 г. би представлявало "едностранна промяна на международно задължение, което е недопустимо по чл. 85, ал. 3 от Конституцията".
"Само ЕС (чрез Съвета) може да преценява кога България е готова за еврото, не Народното събрание, нито суверенът чрез референдум. Въпросът би поставил пречка пред поетото задължение за членство в еврозоната и блокирал развитието на европейската интеграция – противоречие с чл. 4, ал. 3 от Конституцията", се казваше в мотивите на решението.
КС поддържа, че даденото от България съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, е предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз.
Преценката за момента, в който държавата може да приеме общата валута, не се извършва от националния парламента, а от Съвета на ЕС, по предложение на Европейската комисия, след консултация с Европейския парламент и след препоръка с квалифицирано мнозинство на членовете на Съвета.
КС прие още, че Народното събрание е било в правото си да отхвърли искането за референдума, защото не бива да допуска "народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: