Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В Русия започнаха тридневните парламентарни избори, които ще продължат до 20 септември. Първите секции вече отвориха в Далечния изток.
Ще бъдат избрани 450 депутати в Държавната дума – долната камара на парламента.
Това е първият парламентарен вот след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Гласуване се провежда и в незаконно анексирания от Русия Крим, както и в контролираните от Москва части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област.
Изборите протичат без реална политическа конкуренция и са предизвестени - очакванията са, че управляващата партия „Единна Русия“ ще запази квалифицираното си мнозинство и ще продължи да доминира в парламента. За целта са нужни над 300 депутати.
До участие в изборите са допуснати общо 10 партии, сред които Комунистическата партия на Руската федерация, Либерално-демократическата партия, „Справедлива Русия“ и „Нови хора“. Основните формации в парламента подкрепят в различна степен политиката на Кремъл и продължаването на войната в Украйна.
Единствената регистрирана партия, която открито се противопоставя на войната – „Яблоко“, беше отстранена от националната партийна надпревара с решение на Върховния съд през август. Ръководството ѝ отрича обвиненията в нарушения и определя решението като политически мотивирано.
В анализа си за BBC кореспондентът на медията в Москва Стив Розенберг отбелязва, че изборите имат значение за Кремъл, независимо от предизвестения резултат, защото ще може да се използват като аргумент, че мнозинството от руснаците подкрепят президента и войната.
"Изборите не променят характера на политиката, а целта им е да създадат впечатление за широко обществено съгласие с курса на Путин", казва и политическият анализатор Андрей Колесников пред CNN. Според него руската система е персоналистичен режим с институции, които имитират демократични процеси.
Една от особеностите на тези избори е участието на бивши военнослужещи.
Общо 186 ветерани от войната в Украйна се борят за места в Държавната дума, а над 1500 бивши военнослужещи участват в надпреварата за позиции на по-ниски управленски нива.
Това е част от програмата „Време на героите“, започната от Путин през 2024 г. Тя цели подготовката на участници във войната за работа в държавната администрация и обществения сектор.
Още тогава руския президент си постави за цел участниците във войната да формират новия руски елит. Според анализаторите това е опит на Путин да изгради нова прослойка от хора, лоялни на Кремъл.
