Русия губи военна мощ заради Украйна и санкциите. А какво става с въоръжението на Китай? Снимка: © Getty Images

От началото на военната инвазия в Украйна Русия загуби хиляди танкове, самолети и оръжия. Руските военни машини силно зависят от компоненти, произведени в други страни, много от които наложиха санкции на Москва заради действията ѝ. Това повдига въпроса дали тя изобщо има нужното, за да продължи войната, която започна.

Наскоро руските сили дори изпратиха стари танкове Т-62М към Украйна. Тези танкове се появяват в съветската военна служба още през 1983 г. Кремъл е изправен пред трудности около замяната на военната си техника и производството на оръжия. А освен че води война, Русия досега бе и крупен износител на военна техника. Китай е вторият най-голям купувач на руски оръжия. Но трудностите на Москва изглежда не оказват особен негативен ефект върху военния потенциал на Пекин, разказва изданието South China Morning Post, позовавайки се на експерти по темата.

Докато Китай внася предимно реактивни двигателни системи и ракети земя-въздух от Русия, тя активно разработва и свои собствени начини за въоръжаване, смята Ричат Бицингер, експерт от Сингапурския технологичен университет.

В края на 90-те години на миналия и първите години от новия век Китай закупува разрушители, ударни подводници от клас Kilo и транспортни самолети Илюшин Ил-76. „Но във всеки един от случаите китайците вече са започнали да развиват свои аналози и конкуренти и така бавно намаляват зависимостта си“, казва Бицингер.

По думите му една от малкото сфери, в които Китай остава зависим от Москва, е областта на ракетните двигатели и системи, но много скоро и това ще започне да се променя.

Русия е вторият по големина износител на оръжие в света от 2017 до 2021 г., а Китай е вторият по големина купувач след Индия, сочат данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира за трансфер на оръжие.

Междувременно качеството на продуктите, идващи от вътрешната оръжейна индустрия на Китай, се е подобрило, се казва в доклад на “Rand Corporation”. Китайските фирми изучават внимателно чуждото оборудване, за да могат да разработват свое собствено. Китайският турбовентилаторен двигател Shenyang WS-18, например, е преработен от съветския Soloviev D-30KP-2, произхождащ от 60-те години на миналия век.

Руски двигатели са били монтирани и на китайските транспортьори Y-20 и бомбардировачите H-6K, а по-късно са премахнати и са заменени от китайските им варианти.

Според Бицингер Китай работи в продължение на четвърт век, за да намали зависимостта си от руските оръжия, но ще трябва да продължи да купува резервни части, за да поддържа наличния арсенал. По думите му търговията с резервни части „е под радара на трансферите на оръжия“ и е трудно да се прецени зависимостта на Китай в това отношение.

Изследователят във военно научно-технологичен аналитичен център Yuan Wang в Пекин Джоу Ченмин смята, че санкциите срещу Русия оказват минимално въздействие върху производството на китайско оръжие.

„Като цяло Китай е способен на самостоятелно производство. Така че санкциите нямат значение", коментиера Ченмин.

Той казва, че Пекин до голяма степен е спрял да купува оръжия от Русия.

Урок по война - Какви бележки си води Китай за руската инвазия в Украйна

Руските поръчки, доставени за Китай от 2012 г. насам, включват противокорабни и противотанкови ракети, военноморски оръдия и транспортни самолети, сочат данните за трансфер на оръжие на SIPRI. Руският износ за Китай във военно отношение обаче е спаднал значително.

Китайските държавни оръжейни производители, едни от най-големите в световен мащаб, направиха индустрията втората по големина в света по продажби на оръжие след САЩ.

Джоу каза, че Китай може лесно да замени руските компоненти с местното си производство и този процес ще отнеме само няколко месеца. Следователно войната в Украйна и санкциите срещу Русия не са имали „никакво въздействие“ върху производството на оръжие в Китай, каза той.

Според него през следващите пет години оръжията и оборудването, което Пекин ще иска да закупи от други страни, ще е в малки количества.

„Наистина не виждам нищо, което да си струва да купим. Може би има, но много малко. Например самолетоносач с ядрен двигател, но никой не го продава“

Русия е поискала военна помощ от Китай, САЩ заплаши с "тежки последици"


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

GEN Z дневници

Vol.40: Странният случай от операта в Щутгарт, Макрон брани Emily, Германия и канабисът

Кои са новините от седмицата, направили впечатление на представителите на поколение Z в редакцията на „Булевард България"?

09:11 - 12.10.2024
Култура

Charli XCX възкреси "brat" - пусна албума отново, но в "напълно различен" вариант

Charli XCX пусна нов албум, който всъщност е старият ѝ само че напълно различен

17:27 - 11.10.2024