Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Животът в долината на река Ядар в Западна Сърбия тече по един и същи начин от години - близо 20 хиляди жители на района разчитат на плодородната земя за свое основно препитание и излизат на полето дори в най-горещите дни.
Правят го и сега, но вече с тревогата, че скоро поминъкът им може да бъде застрашен.
Всичко започва преди няколко години, когато металургичният гигант "Рио Тинто" съобщава, че има намерение да отвори мина за литий в района.
Още през 2004 г. геолози потвърждават, че в района са открити залежи на непознат до момента минерал, наречен ядарит на едноименния приток на река Дрина.
В състава му влизат два химични елемента: литий, който се използва за производството на батерии, и бор.
Литият представлява суровина, която се смята за ключ към спирането на глобалната зависимост от производството на изкопаеми горива. Той се използва широко в електрическите устройства - от мобилни телефони и лаптопи до автомобили и самолети. Литиево-йонните батерии захранват електрическите превозни средства, които се очаква да бъдат с дял до 60% от продажбите на нови автомобили до 2030 г. Батерията на Tesla Model S например използва около 12 килограма литий.
Плановете на британско-австралийската корпорация "Рио Тинто" са чрез мината в Сърбия да се превърне в един от най-големите производителите на този минерал в света.
През 2021 г. обаче те са осуетени от протести на местни жители на мостове и ключови пътища, стига се и до физически сблъсъци.
Така през 2022 г. сръбското правителство спира проекта, оценяван на 2,4 млрд. долара. Тогавашният премиер Ана Бърнабич казва, че "всичко е приключило окончателно". Но през юни 2024 Конституционният съд на страната отменя решението на кабинета, като обявява, че е в разрез "с Конституцията и закона".
Правителството на Милош Вучевич (приближен до президента Александър Вучич) дава картбланш на концерна да продължи с плановете си.
Президентът Вучич дори обявява, че производството на литий ще започне през 2028 г., след като страната е получила необходимите гаранции, че то няма да е опасно, и че дори преди това може да се организира референдум по темата.
"Вярваме, че мината няма да застраши нищо и никого. Но първо трябва да получим гаранции, че природата и животът на обикновените хората ще бъдат запазени, наред с възможностите за създаване на нови работни места и по-високи доходи," казва Вучич.
Същите обикновени хора, които живеят в района, обаче, не му вярват.
"[Ще произвеждат] коли за Европа, батерии за Китай, а нас, сърбите, ни чакат отровни отпадъци и кой знае какви онкологични болести. Разбира се, че е по-добре да копаят в Сърбия, отколкото в Германия или Франция," казва пред Deutsche Welle Драган Карайчич от асоциацията "Не даваме Ядар".
От години и редица експерти и екологични организации посочват, че подобен проект би имал множество негативни последици, а от "Рио Тинто" уверяват, че той е безопасен.
В това уверява и германският канцлер Олаф Шолц по време на посещението си в Белград на 19 юли. По време на визитата двете държави подписват споразумение за стратегическо партньорство за използване на устойчиви суровини.
"Рудодобивът ще се осъществява при спазване на най-високите стандарти за опазване на околната среда и Германия ще помага в този процес," казва Шолц в Белград.
Той допълва, че бъдещото производство би помогнало на ЕС да намали вноса на литиеви батерии от Китай, които Германия използава като най-големият производител на електромобили в Европа.
Но за жителите на няколко сръбски града това не е достатъчно обещание и в края на този месец те започнаха поредица от протести против проекта на "Рио Тинто".
"Тук сме, за да запазим реките си и въздуха си. Дължим го на предците и на потомците си. Това няма нищо общо с политиката, а само със здравия разум и с природата," казват протестиращите.
Най-мащабен е протестът Шабац - на около 50 км от мястото, където се очаква да бъде мината. Там в понеделник, 29 юли, се събират между 7000 и 7500 души (населението му е около 200 хиляди души.)
"Не можем да живеем без чист въздух и вода, но можем да живеем без литий и електрически автомобили," казва Биляна Степанович от организацията "Проглашение".
Хората в отделните градове казват, че всичко е станало спонтанно.
"Просто изведнъж всичко избухна," посочва активистът Иван Бйелич.
Зад протестите не стоят и партии, въпреки че част от опозицията подкрепя исканията на протестиращите.
Снежана Йович от село Богатич в долната на Ядар казва, че протестите може и да променят намеренията на властите.
"Никога не съм била член на политическа партия, нито мотивът ми е да сваляме от власт когото и да било, а просто искам проектът да спре и още веднъж да се осмисли всичко," обяснява тя.
В следващите дни дни се очаква протестите да продължат, а участниците дават срок на властите до 10 август, след което се канят да блокират и железопътни линии.
За тогава е насрочен и голям национален протест в центъра на Белград.
