Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
САЩ продължават да отхвърлят идеята за премахване на ограниченията за Украйна да използва дадено ѝ западно оръжие по военни цели в Русия.
„Позицията ни не се е променила на този етап. Ние не насърчаваме и не позволяваме използването на оръжия, предоставени от САЩ, за нападения на територията на Русия“, заяви говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.
Украинският президент Володимир Зеленски отдавна лобира забраната да отпадне, за да може страната му да се защити от авиобомбите и ракетите, които армията на Владимир Путин изстрелва от своя територия към граничните украински региони. Така Русия отвори и втори фронт на войната на север в област Харков, която е близо до границата между двете държави. Само преди дни на заседание в София Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация с призив забраната на използване на западно оръжие по руски цели да бъде отменена.
Френският президент Еманюел Макрон също категорично поиска на Украйна да бъде позволено да атакува позиции в Русия с доставяната ѝ военна помощ. Според него Киев трябва да има възможност да "неутрализира военни бази", от които Русия изстрелва ракети.
„Не трябва обаче да им позволяваме да атакуват други цели в Русия, особено граждански обекти“, подчерта той.
Думите на Макрон дойдоха от Берлин, където френският държавен глава беше на държавно посещение. Федералният канцлер Олаф Шолц беше далеч по-лаконичен - той каза единствено, че има изисквания за използването на оръжия, доставени на Украйна, които „винаги трябва да са в рамките на международното право“.
Във вторник и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Киев трябва да може да използва оръжията, доставени от Запада, за да поразява "легитимни цели" на руска територия. Според него в противен случай ръцете на украинските войници са вързани и те не могат да се защитават ефективно.
Темата видимо разделя западните лидери. В рамките на ЕС против военната помощ за Украйна като цяло за момента говорят открито унгарският премиер Виктор Орбан - а страната му иска да наложи и вето за пакета от 6,9 млрд. евро за Киев от ЕС, и българският президент Румен Радев.
Очаква се темата за отпадане на забраната за удари по руски цели със западно оръжие да се обсъжда отново на срещата на върха на алианса във Вашингтон идния месец.
Междувременно руският президент Владимир Путин заплаши със сериозни последствия, ако западните държави позволят на Украйна да използва оръжията си за удари на руска земя. Той твърди, че това ще предизвика глобален конфликт.
САЩ са най-важният поддръжник на Киев във войната срещу Москва. Съвсем наскоро Конгресът на САЩ одобри нов пакет от помощи за Украйна на стойност 61 млрд. долара (около 57 млрд. евро). Това обаче се случи след близо 6 месеца напрежение между демократи и републиканци в американския Конгрес, а забавянето на помощта позволи на Русия да отбележи някои успехи на фронта в Украйна.
Путин заплаши малките европейски страни в НАТО "да не си играят с Русия"
Унгария пак блокира европейската помощ за Киев с аргументите на Кремъл
