Бързите антигенни тестове за Covid-19 може да спасят системата от претоварване и изпускане на епидемията от контрол. Това е мнението на проф. Тодор Кантарджиев, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.

Антигенните тестове имат малко по-ограничено приложение от PCR-изследванията, но според Кантарджиев са най-доброто решение за изследване на деца или ученици, пациенти в приемни отделения на болниците и в "Спешна помощ", ако проявяват симптоми на заболяване или ако са заразни вирусоносители.

Тестовете за антиген на SARS-Cov2 са значително по-евтини от PCR-тестовете (стойността им е до 20 лв., по думите на проф. Кантарджиев; извършването им в лаборатория е на малко по-висока цена). Те биха могли да решат сериозния проблем с липсата на финансова възможност за самостоятелно изследване или недостига на направления.

"Изследвахме антигенните тестове в Националния център по заразни и паразитни болести с материали, които са доказано положителни, и с материали, които в момента проверяваме на PCR и виждаме дали са положителни. Мога направя следното заключение: ако бързият тест за антиген е положителен, значи човекът може да зарази. Толкова ли е чувствителен, колкото PCR-ът? Не. PCR-ът може да хване вируса и няколко дни преди появата на заболяването, когато вирусът е в много малко количество", каза той по време на брифинга на Националния оперативен щаб.

Лекари от Търговище: Мащабът на Covid-19 е скрит, защото хората нямат пари за PCR тестове

Кантарджиев призова пробите за антигенни тестове да се взимат от общопрактикуващите лекари или от медиците "при мястото на грижата".

"Това е най-доброто за училища, детски градини, всички приемни отделения на болниците, и задължително в "Бърза помощ". Може да реши веднага въпроса дали човек с температура има Covid-19", каза той.

Проблемът със скритата заболеваемост поради невъзможността на хора да платят над 100 лв. за един PCR-тест беше изтъкнат в писмо на лични лекари от Търговище, които призоваха местния щаб да предприеме спешни мерки за овладяването на епидемията.

Директорът на НЦЗПБ предупреди, че контактните лица следва да се тестват след 4-тия ден на общуването с болни с положителен PCR, защото в противен случай може да получат фалшив отрицателен резултат.

Четвъртото "Д"

Тодор Кантарджиев препоръча регулирания прием на витамин D като част от най-важните противоепидемични мерки.

"През пролетта говорихме за трите "Д"-та: дисциплината за маските, дезинфекцията и дистанцията. Сега слагаме едно четвърто "Д": витамин Д. Защо? При липса на слънцегреене това е нещо медицински-доказано. Моля, предупреждавам, никакви свръхдози. Витамин Д се взима с прекъсване от 10 или 20 дни, или 15/15. Четири капки е нормалната доза за възрастен, а около 1 или 2 капки за деца, в зависимост от възрастта и килограмите", каза Кантарджиев на брифинга на щаба.

Изследване на медици от Бостънския университет показа, че има силна връзка между дефицита на витамин D в човешкото тяло и риска от инфекция с коронавирус - хората с ниво на витамин D под нормата имат 54% по-висока позитивност на Covid в сравнение с тези, които имат адекватни стойности на витамина в кръвта.

Липсата на витамин D увеличава риска от Covid-19 с 54%

"Само луд човек ще работи без маска при инфекция, предавана по аерозолен път"

Проф. Кантарджиев призова за масово спазване на изискването за предпазните маски, като посочи, че дори да не предпазват напълно, те значително намаляват опасността от зараза с Covid-19.

"Пет години съм работил с туларемия, със сап, с псевдосап - особено опасни инфекции. Само луд човек ще работи с инфекция, при която може да се заразиш с аерозол, ако не сложи маска", коментира той.

Заповедта за маските на открито е факт: Кои са изключенията?