Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Франция може да бъде защитена и сигурна само когато нейните съседи за защитени и сигурни - това беше посланието на Еманюел Макрон преди срещата на Европейската политическа общност (ЕПО) в Дъблин.
Проблемът е, че за Русия нещата стоят по точно обратния начин: тя иска и създава несигурност у съседите си и това е нейният основен стратегически приоритет.
Фундаменталният въпрос как да върнем трайно мира в Европа може да се реши само когато цената на следващата война стане политически и военно твърде висока.
Володимир Зеленски съобщи, че е получил ново предложение при преговорите със САЩ: Украйна да стане член на НАТО, но да се изтегли от Донбас, където все още контролира свои територии.
Това е фундаментална промяна в дипломацията на войната.
Така Киев може да получи колективната защита, която се търси от 2014 г.
Вероятно Украйна няма да признае официално, че се отказва от териториите си в Донбас. Това е моделът, по който се развиваха отношенията между Западна и Източна Германия от 1949 до 1990 г.
По време на Студената война западната Федерална република Германия отказваше да признае комунистическата Германска демократична република като отделна независима нация.
Позицията на ФРГ беше, че разделението на Германия е временно - като и се оказа.
Володимир Зеленски също заяви, че Украйна няма да признае окупираните територии за руски и ще постави въпроса за бъдещото всеобхватно споразумение за решаване от украинското общество, а не от президентството.
Ако се стигне до сериозно обсъждане на опцията “членство в НАТО в замяна на земя” - Украйна има нужда от гаранции, че това членство ще бъде реално, незабавно и приложимо, за да има траен мир.
Тази гаранция е ключовият принцип в Член 5 от договора за НАТО - нападение срещу един е нападение срещу всички. В такъв случай всяка държава от НАТО би трябвало да окаже помощ на нападнатата страна, включително чрез употреба на въоръжена сила.
Но Член 5 е политически ангажимент, а не автоматичен военен отговор.
Неговата достоверност зависи от желанието на САЩ и европейските съюзници да се изправят срещу Русия при евентуално бъдещо нападение.
Ако Украйна получи неясни обещания, специални ограничения или отложено присъединяване - това ще я остави в опасно положение.
Киев вече ще е предал територия, която може да отбранява - без да получи надеждна защита срещу Русия.
Засега военната логика е на страната на Украйна.
Киев все още държи част от силно укрепения градски пояс на Донбас като Крраматорск и Славянск. Русия е платила с цената на живота на над половин милион свои войници, докато опитва да го завладее.
Изтеглянето може да скъси фронта и да сложи край на война на изтощение, но също така би било изоставяне на градове, хора и отбранителен терен.
Ако Зеленски проведе референдум - това може да осигури демократична легитимност.
Но никакви избори не могат да отменят факта, че загубата на територия ще бъде болезнена за Украйна.
Не могат и да гарантират, че Москва ще приеме това споразумение като окончателно.
Исканията на Русия от миналата седмица показват защо териториална сделка сама по себе си не би разрешила по-широкия конфликт.
Москва търси преразглеждане на европейския ред за сигурност след Студената война:
- без допълнително разширяване на НАТО,
- връщане на инфраструктурата на НАТО към позицията преди 1997 г.,
- ограничения за съюзнически сили и ракети в Източна Европа,
- ограничения за въоръжените сили на Украйна
- край на западната военна подкрепа.
Това не са просто искания относно бъдещето на Донбас. Те биха намалили суверенитета на Украйна и стратегическата свобода на членките на НАТО.
Това засяга пряко Полша, балтийските държави, Финландия, Румъния и България.
За Европа е ясно, че Русия не може да налага своето решение на останалата част от континента.
На първо време трябва да има прекратяване на огъня, продължаващи санкции до спазване на условията и устойчиво финансиране за отбраната и възстановяването на Украйна.
Украйна трябва да запази голяма, добре оборудвана армия, неограничен достъп до противовъздушна отбрана и боеприпаси, и способността да произвежда оръжия у дома. Всяко споразумение, което ограничава капацитета на Украйна да се защитава, просто би поощрило Русия към следваща война.
Затова задачата на Франция, Германия, Италия, Полша, Обединеното кралство, ЕС и НАТО сега е да изработят обща позиция, чиито основи видяхме в декларацията на Европейската политическа общност от Дъблин.
България е единствената държава-членка на ЕС, която не подписа пълния текст на декларацията от Дъблин, което я изключва от колективния европейски фронт.
Румен Радев твърди, че приемал документа, но имал възражения по преамбюла му.
Правителството на Радев изважда България от колективните действия на ЕС и НАТО по въпроса за мира в Европа.
Това не е баланс, а маргинализация.
За страна като България, която разчита на сигурността на НАТО и ЕС, такъв отказ от колективна отбрана може да се тълкува като слабост или дори като заплаха за собствената ѝ сигурност в дългосрочен план.
България излъчва недоверие и потенциална заплаха за единството на алианса.
Ако приемем Русия да диктува в кои клубове да членуваме и как да осигуряваме отбраната си, утре можем да се превърнем в част от нейния сив “пояс на несигурност”.
Евентуално членство на Украйна в НАТО е малко вероятно, защото Русия няма да го приеме - но съюзниците трябва да намерят начин да интегрират украинската армия.
Мирът в Украйна и споменът за Ялта - ще заговори ли ЕС с един глас, или ще плати цялата сметка?
