Марина Сивенова едва навлезе във 20-те си години, най-младият член на екипа на "Булевард България". Тя беше фотографът и човекът, който направи ключовите моменти от Sofia Open достъпни за последователите ни в социалните мрежи. Снимката ѝ на Яник Синер обиколи медиите. Марина разказва и впечатленията си от турнира от първо лице.
Една неделя, два финала, две планети. Последната седмица на септември бе нажежена до червено от политически страсти и социологически сметки, за да настъпи кулминацията във втория ден на октомври. Паралелно София бе домакин на международния турнир Sofia Open с едни от най-големите звезди в мъжкия тенис, сред които и първата ни ракета Григор Димитров.
Не ме разбирайте погрешно. Отидох да гласувам в неделя, когато беше и финалът на турнира. Но докато мнозина са на планетата на изборите, аз още слизам от планетата на тениса.
Имах честта да снимам Sofia Open за най-големия сайт, посветен на този спорт у нас - Tenniskafe.com.
Фотографите стават свидетели на много неща. От близо. Кое хващат и кое не вече е друг въпрос. Между това да гледаш и да виждаш също има разлика, но нека се придържаме към това, което следва.
Следват тояги. На чужд гръб.
15 тояги
На 25-и септември за първи път видях Григор Димитров на живо - в деня на първата му пресконференция у нас от пет години насам.
Първата ни ракета седеше на 4 метра от мен, а в погледа му се четеше надежда, вълнение и изглеждаше, че му е приятно. Чудех се какво ли му минава през главата, дали, макар че казва, че се чувства много добре тук, не му е някак чуждо предвид цялото време, което прекарва в чужбина. Почти не сваляше усмивка от лицето си и оглеждаше внимателно стаята, пълна с репортери, преди да започнат въпросите.
30 тояги
Три дни по-късно, в сряда - 27 септември, Димитров, който е носител на титлата от 2017 г., започна участието си в турнира. Мач първи. Това сигурно бе денят, в който ‘‘Арена Армеец“ бе най-пълна!
Привечер по време на двубоя летвата и очакванията са вдигнати високо. Енергията в залата е тежка. Публиката - колкото подкрепяща, толкова и неуважителна. Нали знаете, пътят към ада е осеян с добри намерения.
40 тояги
В тениса по време на разигравания трябва да се пази пълна тишина и да се стои неподвижно - поне такъв е етикетът в този фин спорт. По време на мачовете на останалите играчи правилото се спазваше на 90%. Но не и на мача на Григор Димитров. Тогава - според масовия посетител на събитието в София, е времето, в което викаш, пляскаш и скачаш, когато ти дойде. Крещиш „Мачкай, Гришо!“, когато Гришо трябва да бие сервис и само това му липсва.
Представям си, че колкото и да се абстрахираш от публиката, колкото и да се предполага, че си свикнал и можеш да играеш качествено във всякаква обстановка и шум, няма как виковете да ти минават покрай ушите. Ти си първата ракета на България, идваш отворен за българските фенове и готов да се потопиш в преживяването. Но не чуваш такива неща от зрителите в чужбина. Дори да чуваше, нямаше да е на родния ти език и в държавата, която представляваш.
Мой познат ми каза, че „на Григор изобщо не му се занимава“. Дори така да е, това си е негова работа - все едно същият този Григор не е направил достатъчно от 2008 година насам. Но не е само моят познат. От социалните мрежи извират още и още експертиза, обобщения и претенция за детайлно познание за представянето и мачовете му.
Предимство – чужд гръб
На пресконференцията след загубата от Иля Ивашка, Григор Димитров сподели, че хората виждат едва 10% процента от живота му.
Човек лесно можеше да прозре колко му е болно от отношението, което изразяват голяма част българи към него.
Гейм – чужд гръб
Нямам идея защо хората си мислим, че имаме правото да отсъждаме нечии действия, без да сме положили и 1/3 от неговите усилия, без да сме прекарали хилядите часове работа, които стоят зад даден успех. А понякога и зад някой провал. Или може би имаме правото - какви ли права нямаме в днешно време. Но то не трябва ли да върви с поне някакво покритие, с отговорност, когато коментираме? Чудя се и се сещам:
„Водата всичко мие, само езика не може.“
,,Езикът кости няма, но кости троши.“
15 тояги
Нека погледнем и представянето и на една от изгряващите звезди в тениса. Това е 21-годишният Яник Синер, който бе поставен под No1 в схемата и е носител на два трофея от Sofia Open. Италианецът е и сред любимците на българската публика, особено сред децата. Опашката за автографи пред него бе най-голямата.
30 тояги
След два спечелени мача, третият полуфинален двубой на италианеца срещу Холгер Руне завърши преждевременно. Контузия.
Синер изкълчи десния си глезен по време за разиграванията в третия сет. И все пак не приключи мача веднага. Доигра гейма, въпреки влошеното си състояние и след това прекрати участието си.
40 тояги
Мачът така и така щеше да приключи точно след още един гейм, но поредният "експерт" в Instagram изстреля: ,,Можеше все пак да изкара сервирането на Руне и да завърши мача джентълменски. Не е като да беше неподвижен.“. Явно ако се докараш до неподвижност, непременно ставаш джентълмен...
Ами, братле, отиди ти там, контузи се и се потроши, за да получиш тази "титла" - по твоите представи за значението на думата.
Предимство, Гейм – чужд гръб.
Човекът изненада на турнира бе Марк-Андреа Хюслер. Той за първи път става шампион в такъв формат, като победата го превърна и в първия швейцарец с АТР титла след изданието на турнира в Базел през 2019 г. Тогава оттеглилия се вече от тениса Роджър Федерер взе трофея.
Към Хюслер нямаше никакви очаквания от самото начало. На мачовете публиката обичайно подкрепяше опонента му. Чак на финала се чуваше по някое „Хюслер“ откъм публиката, но не беше кой знае какво на фона на виковете за финалиста Руне.
От личен опит като състезател с титла от международно състезание мога да кажа, че такава дебютна победа е най-сладката и най-леката. Не най-лесната в никакъв случай. Но това, че нямаш тежестта, която носят познатите шампиони, определено прави преживяването десет пъти по-приятно. Защото ти позволява да се насладиш на спорта и просто да играеш. А това уж трябва да е всичко.
Щом е намесена репутацията на знаменитост обаче - няма как да стане.
Специалистите твърдят, че тенисът навлиза в нова ера, в която след оттеглянето на голямата тройка – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, ще има много и различни шампиони, но никой няма да може да задържа постиженията си постоянно.
Колко още пъти новият ATP шампион Хюслер ще повтори успеха си и дали изобщо ще го повтори можем само да гадаем, но нека му пожелаем да играе със същата лекота, с която стигна до финала на Sofia Open. И го спечели.
А в днешно време психиката на спортистите е подложена на напрежение, каквото не е имало никога досега - благодарение на социалните мрежи и интернет. Всяко споделяне, всяка реакция, всеки коментар - дори да не ги виждат, състезателите просто знаят, че са там.
Май не станаха точно 100 тоягите, но и милион да са, на чужд гръб все са малко.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
