Разиграната сцена с прехвърлянето на акциите на "Левски" между Дубай и Министерски съвет не е нов епизод в историята на футболния клуб и тя показва колко несъстоятелен е моделът на издръжка на отбора "от бащица" - независимо дали той ще е Майкъл Чорни, Спас Русев или Васил Божков. Въпреки всичко "Левски" показва, че има потенциал да се издържа благодарение на интереса на феновете си и готовността на частни компании да помагат на отбора. Пазарното решение без държавна намеса е работещ вариант за клуба - такава е тезата на икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
По думите му - в момента нито един от играчите няма полезен ход, но ситуацията е подходяща за пречупване на досегашния неработещ модел на издръжка на столичния футболен клуб.
Ето какво още казва Петър Ганев в анализа си:
За втори път в историята собственик на акциите на ПФК „Левски” иска да ги остави на охраната или портиера в държавна институция. През 2004 г. Майкъл Чорни, тогава притежател на акциите и вече с втора забрана да влиза в България, се обажда на Тодор Батков и му казва да предаде акциите на клуба на вътрешния министър Петканов – ако това е невъзможно, просто да ги остави на охраната. Батков отказва и става собственик на ПФК „Левски” на следващия ден.
Тази седмица Васил Божков, който също не се очертава скоро да стъпи в България, реши
Борисов отказа акциите на "Левски" от Божков, те отиват у Павел Колев
, а пощальонът Сашо Диков обмисляше дали да ги остави на охраната. Отново не се стигна дотам, но този път въпросът със собствеността остана висящ.
Повтарянето на историята не е случайно. Драмата със собствеността на ПФК „Левски” е директно следствие от възпроизвеждането на един и същ модел на „благодетеля” в клуба.
Благодетел – човек, който върши добрини. Точно така се възприема „бащицата” в родния футбол. Човек, който налива пари, носи купи и покрива всякакви неефективности в управлението на клуба. Последните години обаче ясно показват, че моделът на благодетеля е модел на порочността и политическата зависимост. Циркът с акциите трябва да е обица на ухото на всички привърженици, които очакват поредните „добрини”.
Не е толкова шокиращо, че ликвидните проблеми на даден клуб са обвързани със състоянието на генералния спонсор или рекламодател. По-плашещото е, че това се отразява директно върху собствеността на клуба.
Преди 20 г. част от акциите на ПФК „Левски” също бяха в генералния спонсор – тогава „Мобилтел”. В по-скорошни временна Спас Русев опита да вкара „Виваком” като акционер в клуба, но този план не сработи. Другите акционери в компанията така и не разбраха защо телеком ще става собственик на клуб и така остана само големият рекламен договор. Сега акциите бяха на физическо лице, но е видно, че собствеността е била директно обвързана със състоянието на „Национална лотария”. Опитът да се надгради моделът на благодетеля с корпоративна обвързаност също се провали.
На пръв поглед ходът на Божков да предостави акциите на Бойко Борисов постави всички в цугцванг. Това е специфична позиция в шаха, в която всеки ход води до влошаване на позицията. Играчът предпочита времето да спре и нищо да не се променя, тъй като няма полезен ход.
Точно това и трябва да направят всички „благодетели”. Спрете играта и се отстранете от зациклилата партия. Не назначавайте нов „бащица”, не търсете варианти да прехвърлите горещия картоф, не водете компании да дават пари под условие. Играйте си на политика и бизнес и се разкарайте от футбола. Най-доброто, което може да се случи на клуба е собствеността да се върне при привържениците под една или друга форма.
Сега е популярно да се говори за фалит и започване отначало. Фалитът обаче нищо не решава. Проблемът не е в задълженията, а в модела и политическата зависимост. Ако „Левски” в момента фалира и започне отначало, нищо не пречи да възпроизведе мигновено абсолютно същия порочен модел. Фалитът не гарантира промяна на модела, не е и необходимо условие.
Активността на привържениците на „Левски”, които преди извънредното положение събраха 1,7 млн. лв. за 42 дни, а сега се опитват да съберат нови 1,6 млн. лв., показва, че потенциалът на клуба да генерира интерес е огромен.
Даренията не са дългосрочен модел, но подсказват, че има вариант за пазарно решение, без политическа намеса. Затова обаче е нужна чиста собственост, а такава е възможна само при привържениците.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
"Левски" вече се казва "Бате Борисов": най-добрите шеги за сагата с акциите на клуба
"Отборът на Ердоган": Може ли футболен клуб да бъде собственост на държава?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
