Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Срам.
Нищо друго не може да опише момента, в който Елеонора Митрофанова блесна цялата в бяло зад гърба на Румен Радев, докато властта и гражданите коленичеха в памет на героите, загинали за българската свобода и независимост.
Няма по-неуместен гост в Деня на Съединението от посланика на държава - военен агресор, която през последните 6 месеца обяви България за "неприятелска" страна и си позволи да нарича българските институции "евроатлантически подлоги".
Същата заплаши да затвори посолството си заради отдавна закъснялото съкращаване на позиции за шпиони под дипломатическо прикритие и събуди всички "спящи клетки", за да провокират напрежение и разделение в българското общество.
Още по-нелепо е присъствието на Елеонора Митрофанова, когато държавата чества един от най-важните си национални празници - историческо постижение, за което Русия не само няма заслуга, но и отхвърля през 1885 г.
Актът на Съединението не е признат от "освободителката", а е използван от нея като повод за смяна на "меката" сила с груби унижения. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от руския император, който изтегля всички свои офицери и инструктори от Княжеството и Източна Румелия - а два месеца по-късно Сърбия обявява война.
Оставени сами, капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, но с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Тогава Иван Вазов пише "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях..." и изпраща загиналите български войници с "Юнаци, лека нощ". По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с преврат, а Захари Стоянов проклина "оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя".
След всичко това - да поставиш президента, главнокомандващ на българската армия, на колене пред руския посланик, е върховен цинизъм, липса на елементарна политическа култура и рефлекс.
Обяснението на Община Пловдив, която е официален домакин на честванията, е, че всяка година изпращат покани до "целия дипломатически корпус" - съответно и до руското посолство.
Такива наивни оправдания щяха да са актуални до 4 ч. сутринта на 23 февруари 2022 г., когато Русия нахлу с армията си в Украйна.
Оттогава дипломатическите прояви на Митрофанова бяха ограничени до минимум, а най-високото политическо присъствие в нейна компания беше на Румен Петков и Георги Гергов (който притежава руско гражданство).
Последното ѝ посещение в Министерски съвет през март беше последно предупреждение да престане да обижда държавата, която е отворила вратите си за нея. Посланикът на България в Москва беше отзован за месец, само и само да се демонстрира колко неприемливо се държи Елеонора Митрофанова, докато ръководи мисията в София. Кое от тези събития е убегнало от вниманието на пловдивския кмет, за да ѝ изпрати покана?
Реабилитирането на руския посланик като почетен гост е обезсмисляне на изолацията, в която тази жена заслужено се намираше досега.
Единственото, което президентският протокол опита да направи, е да минимизира щетите - а с това още повече влоши картината.
Служителите на НСО направиха плътен параван между нея и Радев, след като той зае мястото си пред паметника, но почетната гостенка отново се залепи зад гърба му в последното действие на церемонията.
"Като клекна президентът Радев, зад него се показа посланик Митрофанова", както отбеляза политологът Даниел Смилов.
Националните телевизии дори не си позволиха да покажат провокацията в близък план - а беше задължително да го направят.
Непростима грешка е, че на тази арогантност се отговаря със снишаване.
А Елеонора Митрофанова няма повече място в България.
"Не ви казваме "сбогом": Срещите на Румен Петков и Митрофанова
