Западът трябва да се подготви за "война на изтощение" в Украйна, каквато руският президент Владимир Путин възнамерява да води. Москва няма никакво намерение да се постигне мир. А това значи съюзниците от НАТО да се подготвят да доставят оръжие и помощ на Киев за дълго време напред. Това предупреди в интервю за британския Guardian генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. И анонсира, че на предстоящата среща на върха на Алианса в Естония ще настоява страните да се ангажират със заложените според документите на НАТО инвестиции в отбрана от поне 2% от БВП на година, става ясно от интервюто.
Заявката идва няколко дни, след като НАТО публикува годишния си доклад за 2022 г. От него става ясно, че едва 7 от всички 30 страни членки в северноатлантическия съюз спазват изискването да харчат поне 2% от своя БВП годишно за отбрана, макар разходите по това перо като цяло да растат на фона на инвазията. Сред "отличниците" са Полша, прибалтийските републики, Гърция, САЩ. България е влизала в тази графа само веднъж - в годината, в която плати накуп за поръчката на 8 американски изтребителя F-16, които трябва да пристигнат през 2025 г.
По отношение на руската война в Украйна Столтенберг допълва пред Guardian, че ожесточените битки, в момента съсредоточени около Бахмут, в Източна Украйна, показват, че Русия е готова „просто да хвърли още хиляди и хиляди войници, за да вземе много жертви за минимални печалби“
„Владимир Путин не планира мир, той планира още война“, продължи Столтенберг, добавяйки, че Русия увеличава производството на военната си промишленост и „протяга ръка към авторитарни режими като Иран или Северна Корея и други, за да се опита да получи повече оръжия“.
В резултат на това САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и други западни държави трябва да бъдат готови да подкрепят Украйна с оръжия, боеприпаси и резервни части за дълго време. Тази нужда ще продължи дълго, а това изисква не само желание, но и индустриален капацитет за осигуряване на боеприпаси и въоръжение на отбраняващата се страна.
Според данните на НАТО до момента нуждата от артилерийски снаряди изпреварва възможностите на западното производство. Сметките показват, че среднодневно Украйна използва от 4 000 до 7 000 снаряда на ден. Русия изсипва близо 20 000 за денонощие на територията на нападната държава.
За нуждата от индустриален капацитет говори и Европейският съюз, като вече тече обща инициатива за преодоляването на евентуален дефицит. Съюзът по-рано тази седмица се съгласи на доставка на снаряди за Украйна, които биха били достатъчни за около 6 месеца. Става въпрос за осигуряване на 1 млн. снаряда, за които 17 европейски държави подписаха, че ще обявят обща обществена поръчка и ще обединят сили за осигуряването им и чрез производство, и чрез освобождаване на запаси.
България няма да участва в това усилие - с оправданието, дошло от военния министър Димитър Стоянов, че страната не произвежда и не притежава снаряди 155-и калибър, а поръчката се предвижда да е за такива. От думите на президента Румен Радев се разбра, че причината всъщност е друга. Той заяви, че докато на власт е служебното правителство, назначено от него, страната няма да доставя повече оръжие на Украйна.
За Столтенберг, извън анажимента за инвестиции в отбрана, важно е да се намери механизъм Китай да бъде разубеден да доставя оръжие на Русия, която също изпитва недостиг на ключови боеприпаси. Към Пекин вече беше отправено предупреждение, че подобен ход "ще има последици". Това се случи още преди тридневното посещение на китайския лидер Си Дзинпин при Владимир Путин в Москва.
Сериозните усилия на Китай да действа като посредник в конфликта трябва да бъдат придружени от опит „да се разберат перспективите на Украйна“, каза шефът на НАТО. И припомни, че Пекин все още не е осъдил руската инвазия.
Столтенберг смята, че западните страни са предоставили достатъчно военно оборудване, включително танкове, бойни превозни средства и ракетна артилерия, „за да позволи на украинците да освободят все повече и повече земя“, завзета от Русия след първоначалното нахлуване през февруари 2022 г. Сега целта трябва да е „да се даде възможност на украинците да започнат офанзива и да си върнат територията“, става ясно от думите на генералния секретар на НАТО, с уточнението, че съюзът не е страна в конфликта и държавите членки сами взимат решения относно предоставянето на оръжия.
Столтенберг не изключи страните да отидат по-далеч, като изпратят F-16 или други западни изтребители в Украйна, след емоционална молба „криле за свобода“ от нейния президент Володимир Зеленски през февруари. Този месец Полша и Словакия се съгласиха да дадат 17 съветски стандартни МиГ-29, но общият брой на разположение е малък.
Очаква се срещата на върха на НАТО във Вилнюс да е последната за Столтенберг начело на Алианса, чийто мандат бе удължават три пъти, но се очаква да изтече окончателно през есента.
Столтенберг: Путин искаше по-малко НАТО в Европа, но получи точно обратното
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
