Странни неща: Огледалният свят на българското Gen Z

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от агенция "Насока" и експерти от различни сфери, изследваме и анализираме младите българи от поколението Z. Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Представяме ви погледа към българското младо поколение на Мария Милушева - експерт с над 17 години опит в сферата на рекламата и комуникациите, носител на над 90 награди и отличия и член на дузина национални и международни рекламни фестивали. Мария е първият човек, който успява да изнесе Cannes Lions от Кан и да доведе престижната програма See It Be It в България и 71 гост-лектори от цял свят. Самата тя през годините изнася лекции на Golden Drum, TEDx, Ad Black Sea Festival и Exponential University of Applied Sciences. Тази година ще бъде и единственият лектор от България на Международния фестивал за креативност Cannes Lions.

„Поколенията се раждат от промяната. Те са отражение на обществото, в което са израснали и рамка за разбиране на това как работи светът. Гледаме на по-младите поколения като на фар за осветяване на бъдещето, което идва за всички нас.“
Марси Мериман, EY Americas Cultural Insights & Client Strategy Leader

Да, знам, че вече ви е известно всичко, изписано за „зетките“:

Те са архитектите на нова ера, издигаща социалната отговорност и автентичността на пиедестал. Толерантността към различните не е просто модерна дума, а призив за действие. Участието в движения за социална справедливост е като втора природа за тях. Негодувание срещу расизма и дискриминацията, защита на LGBTQ+ правата, изискване за равенство между половете: младите хора са готови да се борят за по-добър свят за всички. Спорт, медитация, здравословно хранене и терапия са осъзнати избори, защото знаят, че за да живеят пълноценно, трябва да се чувстват добре отвътре и отвън. Климатичните промени са най-важната кауза за това поколение и те говорят за това не с абстрактни термини, а с неотложността на онези, които усещат ускоряващия се пулс на планетата. Тези млади обитатели на дигиталната ера не са просто зрители в театъра на света – те са главни герои с усет за социална отговорност и жар за политически ангажимент.

Горе-долу така звучи всеки анализ, доклад и изследване на Gen Z поколението по света. На лаптопа имам папка „Trends” и тя е пълна с вариации на горното. Един единствен документ се различава от останалите и това е националното представително изследване "Млада България 2023-2024" на агенция "Насока" и "Булевард България", проведено в 70 населени места в цялата страна.

SPOLER ALERT! Ако предпочитате да продължите да мислите за джензитата и настъпващите алфи като за крайно либерални, ядящи авокадо-тост с безлактозен бадемов флет уайт и слушащи Молец активисти, сега е моментът да спрете да четете и да си пуснете Нетфликс.

Там, например, може да изгледате сериала „Stranger Things“, в който се разказва за едно паралелно измерение - The Upside Down, което е тъмен, изкривен огледален образ на реалността, съществуващ паралелно с нашия свят.

Нещо като 500-те страници данни от споменатато проучване, които рисуват една обърната наопаки картина на младостта: бунтът е заменен с апатия, идеалите – с практичност, стремежите за изявяване и израстване - с пари, предприемачеството - с късмет, а световните проблеми – с лични страхове.

„Когато хората ви покажат кои са, повярвайте им от първия път.”
- Мая Анджелоу, поетеса, писателка, общественичка

Ще започна с признание на невежеството си.

Не бях изненадана колко е популярна чалгата, но бях изненадана колко непопулярни са модерните градски звезди.

Супер миниатюрна и статистически пренебрежителна извадка от хората между 16 и 25 години харесват Молец (0,2%, за да сме точни), а Мила Робърт е наравно с Маргарита Хранова. Останете с мен за още „моооля?“, „сериозно ли?“ и „не може да бъде“.

Но нека запазим забавните факти за десерт и се фокусираме върху истински озадачаващото: младите хора в България не просто се различават от връстниците си по света (или поне демократичния западен свят, към който си мислим, че принадлежим), а обитават една огледална вселена от ценности, навици и стремежи.

Да вземем например страховете. Една повърхностна дисекция на темата разкрива, че най-големият страх е свързан с парите. За сравнение – връстниците по света се тревожат основно за климатичните промени, престъпността, физическото си и ментално здраве, успеха си на следващите изпити.

По-дълбокият разрез прави нещата по-притеснителни.

В топ 3 на страховете на младите българи виждаме страха от провал (цели 38% при момчетата), като за 16-19 годишните най-големият ужас е да не се изложат, а за 28% от младите българи – да не станат обект на присмех.

Спрете Земята, искам да сляза. Добре ли чух?

Младите, на които приписваме свободата и бунта, младите с морето до колене и смелостта до безразсъдство, провокацията и революциите, тези млади се страхуват да не им се присмее някой?

Страхът от провал е страх от живота и нашите деца трябва да знаят, че не просто имат право на грешки, а са длъжни да правят собствени грешки. Може би ние сме ги научили на конформизъм, а може би фабриката за лайкове е превърнала смеха в оръжие. Без значение къде е грешката, прегръщането на свободата да не се харесваш на всички е ключово за израстването на всеки човек.

Ако има нещо, което може да ни научи да не се страхуваме да бъдем себе си, то това е изкуството.

Може би няма да ви изненадам с информацията, че мнозинството от младите българи не ходи на театър, изложби, концерти, а даже и на кино. По-страшното е, че не пеят, рисуват, пишат. За мен двете статистики са класически случай на кокошката и яйцето.

Разбира се, липсата на интерес към изкуството е комплексен феномен, който зависи от множество фактори – икономически, технологични, образователни. Икономическите кризи влияят на финансирането на културните дейности и достъпа на хората до тях. Но дефицитите по отношение на културата в България не са от днес и вчера, нито отговарят на пръскащите се по шевовете къщи за гости, ресторанти и молове.

Технологичната ракета, на която неосъзнато се возим, също не е за подценяване. Битката за нашето време и внимание никога не е била по-ожесточена и младите хора са най-засегнати от „империализма“ на социалните мрежи и дигиталния свят. Статистиката показва силно изразена тенденция на спад в посещаемостта на кино, театър и концерти, като през 2013 половината от запитаните са казали, че гледат филми, а десет години по-късно това важи само за 16% от младите българи.

Изкуството е претопено от индустрията на развлеченията, а тя от своя страна е напът да бъде погълната от индустрията на разсейването.

Осъзнаването на тези процеси изисква координирани усилия от страна на обществото, държавата и частния сектор. Особено когато става дума за децата ни. Защото изкуството не е просто развлечение, но и жизненоважен елемент за нашето ментално, емоционално и социално здраве. То помага на хората да разберат себе си и другите, да изразяват емоциите си и да се изправят пред големите въпроси на живота и смъртта.

Но майната му на вътрешния живот. Освен всичко останало, възходът на изкуствата доказано води до дълготрайни икономически и социални ползи. Златният век на Перикъл в Древна Атина, Флоренция през Ренесанса, разцветът на Османската империя при Сюлейман Великолепни и безчет други исторически примери сочат очевидното – изкуствата развиват хората и обществата.

И за да се върнем в бъдещето - креативността е основата на иновациите, а изкуството е един от най-силните източници на креативно вдъхновение. В света на AI креативността е ключът към разработването на нови технологии, продукти и услуги, които могат да трансформират индустрии и да решават глобални предизвикателства. Чрез практикуването на рисуване, писане или музика, децата се учат да мислят извън стандартните рамки и да намират оригинални решения на сложни проблеми.

„Коя професия бихте определили като най-привлекателна лично за вас“, деца, се пита в проучването. Режисьор и фотограф са по-ниско в класацията от кранист и ММА боец, за попрището на музикант и певец има по-малко желаещи от това на шофьор или строителен работник, а стриптийзьор води пред журналист. Толкова за Златния век в близкото ни съвместно бъдеще.

Настрана от всички практични доводи за важността на културата и изкуството, има още един аспект, който е свързан със следващото „наопаки“ в световните тенденции при Gen Z поколението.

Изкуството ни предоставя мощен обектив, през който да изследваме човешкото състояние и ни дава по-дълбоко осъзнаване на нашите емоции, страхове и желания. Чрез изкуството можем да се изправим срещу трудни истини за себе си и света около нас и да бъдем отворени към нови идеи. Живот без изкуство, книги, театър и кино може да доведе до емоционална и интелектуална стагнация. Липсата на културни занимания ограничава нашата способност да разбираме себе си и другите.

За последните 10 години толерантността на младите българи към различните е намаляла. И то днес, когато са много по-свързани и имат шанса да бъдат в досег с далеч по-разнообразни култури, отколкото предишните поколения.

В контраст с връстниците на запад, 72% от които смятат за екстремно важно да се противопоставят на несправедливостите в света, тук расизмът, хомофобията и нетърпимостта към хора с психически проблеми са намерили благодатна почва за развитие.

Welcome to the Upside Down. В кръвта на младите хора е да се борят за по-добър свят, да приемат различните и да проявяват емпатия. Но крушката трябва да има опашка. Позволете ми да спекулирам със следната хипотеза: възможно ли е системният и дългогодишен недостиг на изкуство и литература от най-ранна детска възраст да води до стесняващи се хоризонти, отслабваща толерантност и слаба емпатия?

Отворените към света хора са и много по-състрадателни и готови да помогнат, а емпатията е двигателят, който захранва ангажирането с доброволчески инициативи, благотворителни каузи и социални кампании.

(Не)изненадващо, 66,7% не са участвали никога в природозащитни акции, 85% не са били на протест, а 73,6% не са подписвали петиция в подкрепа на някаква кауза. И защо да го правят? Младите хора в България не вярват в себе си, а в „Съдбата“.

Животът е хазарт, свръхестествени сили съществуват за 1/5 от интервюираните, упоритият труд и талантът не са по-значими от амбицията, а най-важен за успеха е късметът.

„Обратното на любовта не е омразата, а безразличието. Обратното на изкуството не е грозотата, а безразличието. Обратното на вярата не е ерес, а безразличие. А обратното на живота не е смъртта, а безразличието.”
– Ели Визел, писател и учител

В изследването „Млада България“ имаше много отговори, които ме изненадаха, но най-стъписващият за мен беше отговорът, който се повтаряше системно и даже често стоеше начело на статистиката, бивайки гласът на мнозинството:

Не знам.

С какво се гордееш? Не знам. (40%)

Какви са очакванията ти за бъдещето на България? А за твоето собствено бъдеще? Не знам. Кой е любимият ти изпълнител? Не знам. Нямам.

Не знам в кой исторически период бих живял (41,4%) и не знам дали 90-те са били по-добро десетилетие от настоящето. Не знам кои българи смятам за добър пример (43,8%), нито знам колко приятели му трябват на човек.

Невежеството е състояние, при което липсват знания или разбиране. То произтича от липса на образование. От друга страна, апатията се характеризира с липса на интерес или емоция, апатичният човек е безразличен или безчувствен.

Апатията се изразява в липса на мотивация, ентусиазъм или загриженост за неща, които обикновено предизвикват силни емоции или реакции.

„Не знам“ и „Късмет“ са двете остриета на един и същи нож. Усещането за контрол над собствения ни живот е ключово за личната удовлетвореност и намирането на смисъл.

Когато човек вярва, че има влияние върху своята съдба, той е по-склонен да действа, да се бори и да се справя с предизвикателствата. Липсата на този контрол води до чувство на безпомощност и демотивация, които лесно прерастват в апатия.

Във възрастта на „знам всичко“, толкова много „не знам“ ме прободе в сърцето.

Но кой знае? Всички са се провалили в техните очи: политиците са на дъното на класацията за желана професия, медиите имат доверието само на 3.1% от младите, а законът е авторите за едва 13% от тях.

„Вярвам само на семейството“, казват. То е и ултимативният авторитет, и ковчежникът на доверието. Ако новите поколения са ключ за разбиране на света, то много вероятно е да живеем в пост-комунистически родово-общинен строй, без да го осъзнаваме.

“Men lie, women lie, but numbers don’t”
— Jay Z, “Reminder,” The Blueprint 3

Те са архитектите на нова ера, която не цени социалната отговорност и индивидуалността. Толерантността към различните е просто модерна дума без реално приложение в живота. Участието в движения за социална справедливост е рядкост. Безразличие към расизма и дискриминацията, липса на интерес към LGBTQ+ правата и незаинтересованост за равенството между половете – младите хора не показват готовност да се борят за по-добър свят за всички. Спортът и здравословното хранене са приоритет на малцина, защото не разбират колко важно е да се чувстват добре и отвътре. Климатичните промени не са от голямо значение за това поколение и те не усещат заплахата за планетата. Тези млади обитатели на дигиталната ера често сами избират ролята на зрители в live stream-a на света, поради липса на усещане за граждански и политически ангажимент.

Вероятно това е вярното обобщение на цифрите, но не звучи правилно. Може би защото предпочитам да вярвам, че непредставителните извадки са тези, които раждат промяната и определят хода на историята. И за да не ви оставям лош послевкус – ето и ОМГ факт за десерт, както обещах:

Джей Зи е известен колкото Павароти. Тоест, не е (едва 0.1% от респондентите на изследването ги посочват за любими чуждестранни изпълнители). Така е, стари сме. AI чао: