Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Дарик радио“ обяви номинациите си за „Мъж на годината“ в 13-ото издание на анкетата, но журналистите от медията станаха обект на критики в социалните мрежи заради това, че за наградата ще се борят ген. Венцислав Мутафчийски и най-големият критик на Националния оперативен щаб доц. Атанас Мангъров.
Другата номинация е на Стефан и Максим Иванови – баща и син, които прекосиха Атлантическия океан със собствена лодка и поставиха редица рекорди.
Всеки може да подкрепи еднократно един от номинираните до 28 февруари, а наградата ще бъде връчена през пролетта.
"Мъж на годината" спря гласуването, след като Мутафчийски и Мангъров се разграничиха от класацията
„Сериозно ли“, „Шега ли е това?“ и „Шегуваш се“ – са основните коментари под публикацията на програмния директор на „Дарик“ Константин Вълков, който призовава хората да дадат своя глас.
„С какво Мангъров е заслужил да бъде мъж на годината, освен с телевизионните си интервюта?“, пита един от потребителите във Facebook, а преобладаващото мнение е, че наградата трябва да бъде предоставена на Стефан и Максим.
„Тъжно е изборът да бъде така ограничен“, пишат няколко човека, а друг предлага титлата „Мъж на годината“ да се даде на всеки един лекар в България.
Най-голямо внимание се обръща на „сблъсъка“ между Мутафчийски и Мангъров, наречен „колосален“. Двамата оформиха два отделни лагера още в началото на Covid-пандемията в България. От едната страна, до директора на ВМА, застанаха хората, вярващи в опасността от здравната криза и в необходимостта от строги мерки за изолация. От другата – до началника на детската клиника в Инфекциозна болница – се обединиха хората, вярващи, че около коронавируса се създава истерия. Вместо това те вярват, че той е несериозна заплаха и са по-податливи на доверие в конспиративните теории.
Според някои от хората, които ще гласуват – Мутафчийски не заслужава номинацията, заради това, че е сплашвал българските граждани с думите „ще се мре“, а Мангъров – заради всички свои изказвания срещу Covid-мерките.
„Ако Стефан и Максим не спечелят, вярно сме абсурден народ“, гласи един от коментарите в социалните мрежи.
От SpaceX до Холивуд: Хората, прославили България по света през 2020
Двамата осъществиха авантюристична мисия от Европа до Централна Америка в рамките на 105 дни. Изработиха самостоятелно лодката NEVEREST и изпълниха първата океанска гребна експедиция за България, както и първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври). С това те подкрепиха и благородна кауза – стимулиране на донорството.
Наградата „Мъж на годината“ се връчва още от излизането на мъжкото списание „Клуб М“ през 1990 г. От 2001 номинациите дават журналисти, а победителят се избира чрез гласуване в интернет. Седем години по-късно „Дарик радио“ поема конкурса и създава официалния му сайт.
Номинациите се определят от специална Академия, в която са включени 18 журналисти от медията. Неѝн председател е изпълнителният директор Радосвет Радев.
Най-често победители са ставали политици и спортисти. Президентите Желю Желев и Петър Стоянов са печелили приза по два пъти, а същото важи и за Бойко Борисов – веднъж избран в качеството си на главен секретар на МВР. Филип Димитров, Георги Първанов и Стефан Софиянски също са ставали „Мъж на годината“.
Сред спортистите личат имената на Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Йовчев, Веселин Топалов, Димитър Бербатов, Пламен Константинов, Таню Киряков и Матей Казийски.
Награда има и Слави Трифонов, а през 2011 печели единственият досега „непопулярен човек“, пише „Дарик“. Това е Стефан Стойчев от Чирпан, който помогна на много хора да се измъкнат от катастрофирал на АМ „Тракия“ автобус.
Миналата година победител стана д-р Милен Врабевски. Той е активно ангажиран с каузата на благотворителността в България в подкрепа на инициативи за утвърждаване на националната идентичност и ценностите на европейското гражданство. Учредител и председател е на Фондация „Българска памет“.
