2020 г. - със сигурност ще искаме да я забравим заради Covid-пандемията, но съществуват и редица причини да я запомним. Една от тях са българите, които прославиха страната ни по света с таланта, знанията и иновативните си решения.
Българин стоеше до Илън Мъск при знаковата мисия за SpaceX и NASA, изпратила астронавти в Космоса; физик, роден у нас, реши вековен спор между Айнщайн, Бор и Шрьодингер; компютърен специалист остави следа в разработването на първия език за програмиране за квантови компютри; вече имаме известно име в Холивуд; а двама наши сънародници прекосиха Атлантическия океан, поставяйки рекорди. Представяме ви историите на българите, постигнали значими успехи през 2020:
Кирил Дончев - един от най-важните хора в SpaceX
В края на май SpaceX стана първата частна компания, която изпрати астронавти в Космоса. Над 10 милиона души гледаха мисията на живо, а телевизионните камери показаха, че до Илън Мъск, отправил поглед към звездите, стои един българин.
Български инженер е един от най-важните хора в SpaceX
Кирил Дончев е част от българската следа, която сътвори история в 22:22 ч. на 30 май 2020. Той работи в SpaceX от над 10 години и половина и тогава заемаше позицията директор на наземни операции и подготовка за изстрелване. Днес Кико, както го наричат в САЩ, е дори на по-висок пост – старши директор по изстрелване и кацане.
Българинът осъществява контрол над изстрелването и възстановителните операции, свързани с ракетата Falcon 9 и капсулата Crew Dragon, която изпрати Боб Бенкин и Дъг Хърли към Международната космическа станция.
„Човек със страст към инженерството и мениджър по технически проекти, който помага за откриването на живот отвъд земните граници“ – така се определя Кико Дончев в своя профил в LinkedIn.
„Напълно вярвам в мисията на SpaceX и в Илън. Наслаждавам се на предизвикателствата в работата, но стойността на моя екип е по-голяма от всичко останало. Не смятам, че има по-добър тим от този в SpaceX и съм много горд да бъда част от него“, пише българинът.
Дончев е завършил университета в Мичиган, но никога не е вярвал, че ще работи като инженер на космически кораби. Нито по време на стажа си в центъра „Джон Глен“ в Кливланд, нито по време на образованието си, когато преподавателят по аерокосмическо инженерство Джейми Кътлър му казва, че не го „харесва“, защото „не прави нищо“.
„Това наистина подпали огън под мен“, разказва Дончев за списанието The Michigan Engineer през 2013. Оттам нататък животът на Кико се преобръща. Започва стаж в Boeing и прави нова батерийна система за мисията RAX-1. Продължава да работи по сателитния проект M-Cubed за създаване на малък изкуствен спътник. Така предизвиква интереса на NASA.
Кариерата на Кико Дончев навлиза в своята ключова фаза през 2010 г., когато започва работа за SpaceX. Първоначалните му задачи са в Хоутърн, Калифорния, където в продължение на 2 години и 7 месеца е системен и тестов инженер в проект за разработване на литиево-йонна батерия. След това е повишен за мениджър на проекта „Dragon“ в Калифорния, но през 2017 се мести в Кейп Канаверал, Флорида, където е мениджър наземни операции. Там прекарва над година в изпълнение на подготвителните дейности преди изстрелването на ракетата „Dragon“ и преди да заеме още по-висша позиция.
Барак Обама качва снимка с Дончев в профила си в Twitter, когато преди време посещава един от центровете на SpaceX. А друг президент на САЩ – Доналд Тръмп, присъства на живо при изпълнение на мисията Demo-2 през май.
В екипа на SpaceX има още един българин – Орлин Велев. Той работи в компанията от повече от три години насам и отговаря за структурната стабилност на корабите.
Приятно е, че зад успешната мисия на астронавтите Боб Бенкин и Дъг Хърли стои и трудът на българи.
Златко Минев - човекът, който доказа, че Айнщайн и Бор са прави и грешат едновременно
30-годишният български физик, който от две десетилетия живее в САЩ, разреши 100-годишен спор между Алберт Айнщан, Нийлс Бор и Шрьодингер. Той доказа, че движението на атомите при преминаването им от едно енергийно ниво в друго не само може да бъде предвидено, но и контролирано.
Златко Минев: Физикът, който доказа, че Айнщайн и Бор са прави и грешат едновременно
Минев попадна в класацията топ 35 „Иноватори под 35 години“ на MIT, а списание „Discover“ включи изследването му в топ 50 научни постижения за годината. Неговите открития могат да окажат огромно влияние върху квантовите компютри, позволявайки на хората да работят по-добре с криптирана информация, да моделират химични реакции и да прогнозират времето.
Бор казва, че атомите прескачат от едно енергийно ниво в друго и никога не могат да съществуват по средата. Айнщайн и Шрьодингер се противопоставят на тази теза. В опит да разреши загадката Златко Минев започва амбициозен проект, докато учи в Йейл. Той и екипът му използват „изкуствен атом“ в експеримент, който имитира поведението на електроните при квантовия скок. Накрая откриват, че това не е точно скок, а плавно движение от едно енергийно ниво на друго. Системата дори изпраща сигнал преди даден скок под формата на пулс или светлина, което означава, че учените могат да променят посоката му, докато той е в прогрес. Това „манипулиране“, казва Златко, може да бъде използвано за поправяне на грешките на квантовите компютри.
„Типично за Бор – той е бил прав и е грешал едновременно“, казва Минев, цитиран от списание „Discover“.
Българинът спечели наградата „Джон Атанасов“, връчвана от президента на страната, но е известен не само у нас. Златко е роден в София, но още в шести клас заминава за Калифорния, тъй като майка му е поканена в Сан Франциско. Тя също е учен, но посветен на изучаването на човешкия мозък. Минев се влюбва във физиката и печели куп награди и медали, след което се записва в университета UC Berkeley, взима докторска степен в Йейл и в момента работи за престижната IBM Quantum. Там прави научни изследвания за развитие на „новата индустрия“, наречена квантови изчисления, казва физикът.
До проекта, който му спечели слава в САЩ, можеше изобщо да не се стигне, тъй като идеите на Златко са отхвърляни от Йейл. Успява обаче да убеди колегите си, че си струва да опитат. Или ще сгреши, или ще стане иноватор. Случва се второто.
Днес Минев популяризира науката сред младите хора. Преподава в безплатната и отворена за всеки лятна школа Qiskit за квантови изчисления. През 2012 година основава и ръководи организацията Open Labs.
„Според мен е важно за младите хора в България да знаят, че пътят напред може да е бъде ярък“, каза той в интервю за БНР през декември 2020. „Има път за добра кариера и за житейската посока в технологиите, в науката. Знанието и учението е първата стъпка“.
Мартин Вечев и новият, напълно непознат до момента език за програмиране
Той е професор по компютърни науки в швейцарския университет ETH в Цюрих и е ръководител на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи. Българинът е част от екипа, който през 2020 разработи първия език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Sliq.
От сайта на швейцарския университет определят постижението като голям пробив. Казват, че това е първият „интуитивен програмен език“. Той е проектиран не спрямо конструкцията и функционалността на хардуера, но върху начина на мислене на програмистите.
Успешният български учен споделя, че Sliq „им позволява да изпълнят целия потенциал на квантовите компютри по по-добър начин в сравнение с вече съществуващите езици“. Причината е, че кодът е по-компактен, по-бърз, интуитивен и „лесен за усвояване“ от програмистите. За да обяснят по-подробно новата технология, Вечев и екипът му разкриват всички подробности около езика в своя собствен уебсайт.
Както отбелязва ETH, квантовите компютри получават много повече „внимание“ през последното десетилетие, тъй като имат „огромен потенциал“. „Silq е първият език, който автоматично заличава междинни стойности, благодарение на което прави програмирането на квантови компютри по-безопасно откъм допускане на грешки“, казва българският професор в интервю за KarollKnowledge.bg.
Проф. Мартин Вечев завършва компютърни науки в Simon Fraser University в Канада, а след това и докторантура в Кеймбридж. Печели награда за млад изследовател Робин Милнър, която се връчва от ACM за признаване на изключителен принос на млади изследователи в областта на програмните езици. Връчен му е и призът CACM Research Highlight, носител е на още няколко награди като IBM Research Division Award, давана от Джон Кели - старши вицепрезидент на IBM.
Съосновател е на три стартъпа. DeepCode е разработена през 2016 и прави възможно създаването на качествени програми чрез изкуствен интелект и машинно самообучение. През 2020 компанията беше закупена от Snyk – фирма, оценена на над 2 милиарда долара.
През 2017 Вечев създава ChainSecurity, друг стартъп на ETH, който бързо става световен лидер в областта на киберсигурността и верификацията на интелигентните договори. В началото на годината PwC придобива компанията.
Тази година българинът и екипът му пускат LatticeFlow – платформа, фокусирана върху сигурността и безопасността на изкуствения интелект.
„За мен най-важната и интересна част е изследователската дейност, като в основата си това означава създаването на нови знания. Не мисля, че има работа, която е по-интересна от тази“, казва Вечев, който е ментор на млади български учени.
Мария Бакалова - най-новата звезда на Холивуд
Тя е на път за попадне в списъка на номинираните за „Главна женска роля“ на „Златните глобуси 2021“. Вече получи няколко награди на филмовите критици в САЩ, канят я във вечерните предавания в Америка и я включват в класации за най-талантливите млади актьори. Всичко при нея започва на шега, а днес Мария Бакалова е звезда, разпознавана по света.
Мария Бакалова - от рисунките на "Холивуд" по чина в училище до "нереалната" филмова слава
24-годишната българка, която завършва НАТФИЗ и участва в няколко български продукции, няма никаква представа, че някой ден ще играе заедно със Саша Барън Коен. Но ето че „Борат 2“ излезе през 2020, а ролята на Тютар – дъщерята на казахстанския журналист, преживяващ културен шок в САЩ - е поверена на Мария Бакалова.
В интервю пред Джеймс Кордън тя призна, че е кандидатствала за ролята съвсем случайно и записала монолога за прослушването си в 5 ч. сутринта, след бала в университета. Първоначално била уплашена и мислела, че ще влезе в мрежа от „трафик на хора“. Но после се оказва, че кастингът си е „истински“ и Барън Коен избира Мария сред още 600 участници. Известният комик дори сподели, че екранният му партньор е достоен за „Оскар“.
Само през декември тя спечели наградите на филмовите критици от асоциациите в Чикаго, Индиана, Флорида, Бостън и Ню Йорк за категории като "поддържаща роля" и "дебют на годината". Според Variety - Бакалова е "една от водещите претендентки за наградите на Филмовата академия", т.е. за номинация за "Оскар".
Междувременно българката беше включена в класацията за "Най-добрите изгряващи звезди на 2020 г." на New York Times, като изданието посочва, че "Саша Барън Коен може и да е звездата на "Борат 2", но Мария Бакалова е героят на филма".
В него тя и Коен влизат на пресконференция на вицепрезидента Майк Пенс и дискредитират личния адвокат на Доналд Тръмп – Руди Джулиани. След като се представя за журналист, Бакалова взема интервю от него в хотелска стая, след което той бърка в панталоните си, а Коен влиза почти гол и казва: „Прекалено малка е за теб“. Освен това осмиват американската култура, без хората да разберат, че се снима своеобразна пародия.
Бакалова вече има договор с Creative Artists Agency (CAA) – една от престижните агенции за таланти, базирана в Лос Анджелис. Определя ги като „ново семейство“.
Как се променя животът ѝ след всичко това? „Не съм станала милионер, милиардер. Екипът ми продължава да се грижи за мен. Както Саша, така и всички хора в проекта вложиха огромно количество енергия да ме изградят като човек. Славата я има, но пак е трудно. Всяко начало е трудно“.
„Обикновено такива неща не се случват. Казваш си: „Слез на земята, стига си хвърчал в облаците, няма как да стане. Но се случиха такива хубави неща. Нереално е“, казва младата актриса.
Стефан и Макс - двама българи в необятния океан
Те са баща и син и през 2020 поставиха няколко световни рекорда с авантюристичната си мисия. Двамата изградиха своя собствена лодка – NEVEREST – и с нея прекосиха Атлантическия океан от Европа до Централна Америка. Въпреки бурите, липсата на достатъчно храна и пандемията от Covid-19, която затвори границите – Стефан и Максим Иванови не спряха дори за миг и завършиха мисията след 105 дни и 8200 изминати километра.
Те успяха! Стефан и Максим прекосиха Атлантическия океан с гребна лодка
Българската океанска гребна лодка NEVEREST пристигна благополучно в Барбадос в 12:00 ч. местно време на 6 октомври. Това плаване е първата океанска гребна експедиция за България, както и първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври). Максим стана най-младият гребец в света, успешно прекосил океан. По време на пътешествието той навърши 17 години.
Стефан и синът му потеглиха от Портимао (Португалия) на 14 юни и първоначалната им цел бе да достигнат Бразилия. Поради ограниченията заради коронавируса обаче границите на страната останаха затворени за тях и двамата гребци избраха да акостират в карибската държава Барбадос.
Двамата прегърнаха благородна кауза - стимулиране на донорството. Гребците застанаха зад кампанията на Министерството на здравеопазването „ДА! ЗА ЖИВОТ!“, която цели да повиши информираността в обществото за даряването на органи и да окуражи повече хора да спасят живот, като бъдат потенциални донори след смъртта си.
За да изградят своята лодка, те се свързват с известния морски архитект Фил Морисън. Снабдяват я със система за автопилот, радиостанции, компаси, запасяват се с храна и вода и се впускат в приключението. По пътя срещат огромни предизвикателства – големи вълни и опасни морски създания, но в същото време намират помощ и нови приятели. Спят много малко, сменят се на греблата, а NEVEREST се движи напред през цялото време, както предполага името ѝ (в превод – никога не почивай).
„Имахме много моменти, в които трябваше да сменяме плановете, но не сме губили надежда“, каза Стефан пред bTV. „Ние постоянно бяхме в режим на оцеляване. Не си давахме дори опцията да помислим, че можем да спрем. Ние сме там, в средата на нищото, не можехме да си позволим да се откажем“, сподели Макс.
„Учудващо е, че за 105 дни не сме имали нито един спор“, каза младият пътешественик. „Не го очаквах. Това е невероятно“.
Прочетете още:
15 незабравими снимки от спорта през 2020
Героят от дивана и геният на Mercedes: 10-те най-добри реклами на 2020
"Странната 2020" с Даниел Вълчев, Шошо, Андреа Банда Банда и компания
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
