Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В ранните часове на 24 февруари, когато руските ракети започват да обстрелват Украйна, отприщвайки най-голямото нападение срещу европейска държава от Втората световна война насам - Артур, подобно на милиони други украинци, хваща телефона си, за да се свърже със своето семейство.
Докато повечето младежи в страната се притесняват дали родителите им са в безопасност, 27-годишният Артур иска да предаде друго послание на своя баща Олег, полковник от промосковските сепаратистки сили в Източна Украйна. Историята му разказва британският вестник "Гардиън".
"Вие, задници такива", пише той до своя родител.
"Не вдигай оръжие. Киев ще падне веднага", отговаря Олег след известно време.
Артур не последва съвета му и бързо се записа като доброволец и взима участие в успешната защита на украинската столица, която приключи с изтеглянето на руските сили от региона през април.
Скоро след това той се записва и в редовната украинска армия, като наскоро участва в нейната контраофанзива в северната и източната част на Украйна. На снимки, разгледани от "Гардиън", се вижда как Артур влиза в Изиум и Лиман - два стратегически града, освободени от Украйна през изминалия месец.
През цялото това време той си пише с баща си, който се намира в окупирания от Русия район Донецк.
"Ние сме буквално от двете страни на фронтовата линия. Но само единият от нас се бори за правилната кауза", казва Артур, който сега се намира в Закарпатска област - най-западния регион на Украйна, където се възстановява след месеци на ужасни боеве.
Руската инвазия в страната разкъса хиляди семейства. Заради преплетеното и сложно минало на двете страни много украинци имат роднини от другата страна на границата. Малко след началото на войната се появиха съобщения за руски роднини на някои украинци, които отказват да повярват, че армията на Владимир Путин бомбардира цивилни в градове из цялата страна.
Малко са историите обаче като тази на Артур, чийто баща се сражава в състава на руските сили. Артур е роден в семейство на военни в Бориспол, град на няколко километра от Киев. Единият от родителите му е от източната украинска Донецка област и е служил десет години в украинската армия до 2011 г. Според сина му, след като се развежда със своята съпруга през същата година, Олег се премества в Русия, за да си търси работа.
Опитвайки се да припечели пари, той се присъединява към донецките проруски сепаратистки сили през 2016 г. - две години, след като Москва незаконно анексира полуостров Крим, а Путин изпрати свои сили да подкрепят сепаратистите в Източна Украйна.
"Бях шокиран, когато ми каза, че се присъединява към донецкото опълчение. За мен, както и за много други украинци, тази война започна през 2014 г., а това означаваше, че той се е присъединил към врага", споделя Артрур пред изданието.
Украинската армия освободи над 600 населени места, Москва ще помага на жителите да се евакуират
Той казва, че е видял как баща му постепенно заема проруска позиция в конфликта още преди да се присъедини към сепаратистите.
"Руската пропаганда го беше завладяла. Мислех, че няма да се поддаде на нея, че ще бъде по-умен от това, но грешах", разказва Артур през "Гардиън".
Въпреки това двамата продължават да поддържат връзка. Артур завършва специалността си по инженерство, но след това решава да преследва дългогодишната си мечта да направи филмова кариера в кино индустрия в Киев. Но с нарастването на напрежението между Русия и Украйна в навечерието на инвазията през февруари 2022 г. дистанцията между баща и син нараснала.
В началото на март, след като по-голямата част от руските войски са отблъснати от столицата, Артур изпраща кратко видеосъобщение на баща си, в което му се подиграва за по-ранното му предупреждение за падането на столицата.
"Разхождам се наоколо, но не виждам нито един руснак. Изглежда са изчезнали. Можеш ли да ме посъветваш. Не разбирам къде са?" - казва той във видеото.
Олег отговоря, че съдбата на Русия много скоро ще се промени, и отново призова сина си да остави оръжието.
"В този момент вече виждах, че надеждите му за руска победа намаляват. Той започна да става все по-отчаян, тъй като Украйна печелеше все повече позиции", споделя младежът.
Двамата провеждат и още един разговор малко след като се появяват доказателства за жестоките руски убийства на цивилни в град Буча. Баща му обяснява, че новините за това са "фалшиви" и повтаря твърденията на руската държавна телевизия, че снимките на мъртви цивилни са инсценирани и че те всъщност били убити от самите украинци.
"Казах му, че аз самият съм бил в Буча, че съм видял всичко със собствените си очи, но разбрах, че е безнадеждно. Престанах да се опитвам да го убеждавам в каквото и да било. Това е напразно изразходвана енергия", казва Артур.
Един от последните пъти, когато двамата разговарят, е когато подразделението на Артур участва в освобождаването на град Изиум в началото на светкавичната контраофанзива на Украйна в североизточната част на страната.
"Радвай се, докато можеш", пише бащата.
"Вие сте като лошите момчета във филмите на ужасите. Когато злото бъде победено, то винаги обещава да се върне", отговоря синът.
Драматична би била гледката, ако на Артур се наложи да се изправи срещу собствения си родител на бойното поле, но според него подобна мрачна перспектива е малко вероятно да се осъществи.
"Не мисля, че бих могъл да го застрелям или че той би могъл да ме застреля. Кой би могъл да убие собствения си баща?", каза Артур.
В едно от последните си съобщения Олег му казва: "Ти все още си мой син. Искам най-доброто за теб. Да бъдеш щастлив и здрав".
Синът му обаче смята, че той трябва да понесе някакво наказание за всичко в това в съда.
"Бих искал да видя как той става свидетел на нашата победа и как светът му се срива. Баща ми предаде семейството ни, предаде и страната ни, но аз се боря от любов към страната си".
Историята на Артур беше разказана за първи път в края на септември от Help Desk, руски журналистически стартъп и чат за подкрепа на засегнатите от войната. Той казва, че е решил да сподели историята си, защото е разбрал, че много украинци се борят с подобни семейни проблеми.
"Исках да предам посланието, че не си отговорен за избора на семейството си. Това не те прави по-малко патриот, ако баща ти е престъпник". Артур казва, че отрядът му е бил наясно със семейната му история, но никога не е поставял под въпрос лоялността му.
Чували с трупове, мини и пустош: Из безлюдните улици на освободения град Лиман
Украинската армия: Руснаците имат 100-годишни оръдия. Ние имаме Starlink
