Гледките и данните за случилото се в украинския град Буча са ужасяващи, но колкото и да ни се иска подобно събитие да е изключение, историята показва, че действия като тези не са непривични за Кремъл и често са служили добре във войните през годините.
Повтарят се дори стратегическите грешки, които руската армия прави. Подценяването на противника се превръща в нейна характеристика. През 1999 година атаката на Путин над чеченската столица Грозни бе също толкова неуспешна, колкото бе и първоначалният поход към Киев, припомня британският вестник "Guardian".
И в двата случая се очакваше, предвид огромния си военен капацитет, Русия да се справи бързо, но внушителните конвои, насочени директно към врага, се оказаха неефективна стратегия. Вместо украинският президент Володимир Зеленски да бъде свален бързо и заменен от проруски наследник, какъвто се предполага, че е бил планът на Москва, последваха ожесточени сражения и сериозна съпротива от местните сили.
Това доведе до следващата крачка на Путин - брутален артилерийски обстрел, който срива градовете и цели да сломи съпротивата на украинската армия и народ. През 2003 ООН нарече Грозни "най-унищожения град на планетата" - между 5 и 8 хиляди цивилни бяха убити по време на обсадата му.
През 2016 година битката в Алепо бе подобна - Русия, която се намеси в конфликта на страната на режима на Башар Асад, бомбардираше в продължение на месец държаните от съпротивата райони, за да подсигури властта на сирийския президент - убивайки мъже, жени и деца.
Буча е най-пресният пример, но подобни бяха сцените в украинските градове Чернихив, Мариупол и Харков. Първо бяха прекъснати комуникационните канали, след това достъпът до електричество, отопление и вода. След това последваха масови бомбардировки над цивилни цели - инфраструктурата бе разрушена, болници, бомбоубежища и училища бяха заличени. Саботирани бяха отворените уж хуманитарни коридори за евакуация.
По данни на украинското правителство Русия депортира със сила хора от Мариупол към собствените си територии. Част от хората, които напускат града, на първо време не се интересуват от дестинацията, стига да са далеч от ада на войната, в който са живели през последните дни.
Стратегията на Москва се опира на това, че, изправени пред подобни мъчения, украинците ще загубят волята си да се борят и ще приемат прокремълско правителство, независимо от възраженията, които имат.
Асад все още властва в Сирия. В Чеченската Република контролът на Путин е солиден - нещо, което се видя и с военната подкрепа, изпратена срещу Украйна. Въпреки ужасяващите сцени, крайната цел на плана на Москва е с времето ново прокремълско управление да започне да изглежда приемливо.
Всичко се гради на очакванията за слабост от страна на Запада. В Украйна обаче руската победа вече не изглежда толкова неизбежна.
Прегрупирането на войските на Путин все повече клони към отказ да се гони пълна капитулация ва Украйна и концентриране върху източните райони, в които съпротивата изглежда по-преодолима. Кремълската икономика страда, а имена като "Буча", "Мариупол" и "Харков" могат да помогнат допълнително на призива на Зеленски за още по-сериозни санкции срещу режима на Путин от страна на САЩ и Европейския съюз, анализира британският всекидневник.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
