Този път лешоядите не са медиите

„След 2-3 седмици ще сме в ада.“
„След това, като стане както в другите държави - да използват хладилните камиони не за месо, а за съхранение на трупове или площадките, на които се пързалят децата, да бъдат морги - тогава ще ми зададете този въпрос.“ Бойко Борисов, министър-председател на България

„По-добре опашки от автомобили на контролно-пропускателните пунктове на входно-изходните артерии на градовете, отколкото кервани с военни камиони, изнасящи трупове.“ Ген.-майор Венцислав Мутафчийски, председател на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса

„Виждали ли сте, когато поръчвате чували за трупове, да ви кажат, че могат да дадат само 200 бройки? Когато тръгвате да подготвяте хладилните камери в болниците, за да ги напълните с трупове, когато това се наложи, да знаете, че имате само 100 места?“ Костадин Ангелов, директор на УМБАЛ „Александровска“

Политици, експерти, инфлуенсъри в социалните медии и обикновени наежени коментиращи, изнервени от дългото стоене вкъщи и нескончаемите извънредни брифинги – всички, които иначе могат да се избият по всеки един въпрос, от трябва ли да се носят маски до добър ли е „шведският модел“, са абсолютно единодушни по един въпрос: медиите са виновни.

Медиите преекспонират темата за коронавируса.

Медиите преувеличават опасността.

Медиите създават страх и паника.

Има стотици, ако не хиляди случаи, в които тези обвинения биха били верни. Но този не е сред тях.

Върнете се пак в началото и погледнете цитатите. Това не са думи на журналисти. Това са думи на хората, към които в момента всички гледаме и очакваме решенията за своя живот.

Възможно ли е медиите да не ги отразят?

Възможно ли е да ги отразят по-малко драматично?

Възможно ли е да ги балансират с по-оптимистични гледни точки?

В хиляди други случаи вероятно да. В този конкретно – не.

Сега добавете към „гробовната“ стилистика извънредните брифинги, които се дават за щяло и нещяло, от сутрин до вечер, по всякакви теми от живота.

Въпреки че „брифинг“ произлиза от английската дума „кратък“, в българските брифинги не просто няма нищо кратко, вече няма и нищо извънредно. Те даже и пресконференции не са.

Не съм предполагала, че ще го кажа, но най-прав за тоя жанр ще се окаже Пламен Орешарски – това са „седенки“.

Ако е вярно, че оперативният щаб от седмици настоява да се премахне тая пародийна форма на публична комуникация, това е само повод да уважаваме още повече тези хора. Но и повод да се запитаме, а кой тогава толкова държи да ни залива с постоянни потоци изявления откъм Министерски съвет?

Добавете също и заповедите на здравния министър, де факто управленските актове, с които се ръководи държавата. Които се оповестяват преди да се напишат, после се пишат, а после се променят, понякога само няколко часа по-късно. И които после дни наред се интерпретират и доуточняват, защото са неясни, непълни и провокират повече въпроси, отколкото отговори дават.

Да, медиите имат много трески за дялане.

Да, сред журналистите има хора, които задават глупави въпроси, които задават поръчани въпроси, които не задават никакви въпроси. Но сред тях има и хора, които ежедневно „пресяват“ целия глобален информационен поток, за да ви съобщят това, което най-авторитетните учени и политически лидери в света мислят и правят. И за да ви предупредят за това, за което скоро и български дезинформатори и псевдо-медии ще започнат да ви лъжат.

Има журналисти, които умеят да четат научни изследвания и да работят с бази данни, за да могат да зададат точните въпроси и ако не получават отговори – да представят на публиката своето обяснение, основано на фактите. Защото у нас още чакаме да заработи информационна система, която да включи в обща база данни всички лаборатории в страната, работещи с тестове за коронавирус.

Не знам дали си представяте какво означава в тази ситуация да търсиш точни факти и честни мнения. Да пресяваш, да преценяваш, да бъдеш отговорен към публиката, към хората. В България има такива медии, макар че те не могат да станат толкова популярни във Фейсбук, колкото абсурдните фейкове за 5G-то и умиращите софийски гълъби.

Но тук вече идва ролята на всеки един сам да прецени и да избере на кого и на какво да вярва. Дали на мненията и фактите или на метафорите, плашилата и лакърдиите.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Лъжите за Covid-19 и колко опасни са известните хора

Най-големият дарител за борбата с Covid-19 се оказа грузински милиардер