Този път не е виновен клошарят

Петима министри, пет комплекта народни представители, двама кметове, незнаен брой главни архитекти, държавни строителни контрольори, прокурори и шефове на институти за опазване на културното наследство се смениха, откакто тютюневите складове в Пловдив горяха като факли през 2016 г.

До днес останките им стърчат зад огради и се подпират на строителните скелета - цели шест години. А зад фасадата - небе.

Едва преди няколко месеца община Пловдив е успяла да освободи част от пътното платно на централната улица "Иван Вазов", докато чака собствениците на най-известния склад да преместят загражденията (ремонт още няма).

Една от съседните улици остава непроходима за коли и пешеходци заради разтурията от незаконното събаряне на друг през март 2016 г.

От обещанията за възстановяване на оригиналната архитектура с модерна конструкция на съсипаните стогодишни сгради в някогашния Тютюнев град не е изпълнено нищо. Междувременно Пловдив стана европейска столица на културата и десетки милиони се похарчиха за чест и слава - "батакът" си остана.

Ако това не е достатъчен сигнал за безстопанственост пред очите на всички жители - поредната смяна на властта стана чудесен фон за ново рушене в показен мутренски стил.

Часове след като един от бившите складове на бул. "Христо Ботев" най-после бе обявен за културен паметник, от него вече не остана нищо за опазване освен спомена.

По тъмно багерите довършиха започнатото преди седмица, а сега продължават да рушат останки от втора и трета сграда.

Всичко това се случи в антрактите между "спешните" PR-инспекции на министър Велислав Минеков, който измина два пъти разстоянието между София и Пловдив за един следобед, но така и не успя да спре унищожаването на историческите сгради. Кметът на Пловдив Здравко Димитров дори не си направи труда да го посрещне и изпрати - човекът се оказа в планиран годишен отпуск.

Унижението от тази институционална немощ не можеше да е по-нагледно и напълно заслужено.

От 2000 г. Тютюневият град има статут на резерват заради историческото наследство от следосвобожденския период - складовете може да не са с архитектурната и културна стойност на Стария град, Античния театър, Римския стадион или Базиликата в града, но въпреки това имат значение за историята на последните няколко поколения. Някои от тях са дарени на града от големия търговец и почетен гражданин на Пловдив Димитър Кудоглу. Самите сгради имат особени вътрешни дървени конструкции, които се нуждаят от по-специална грижа, за да оцелеят - а не от клечка кибрит или кофа на багер.

Само малка част от новите им собственици положиха истински усилия да ги съхранят и укрепят, вместо да разчистят скъпоструващите терени.

Те обаче дадоха няколко урока на държавата и общината, които са толкова елементарни, че безхаберието на всички "отговорни" фактори става още по-очевидно.

Първо - наследството на града може да се поддържа, а изоставянето на саморазруха не е финансов проблем, а престъпление.

Второ - лицемерната загриженост на министрите и кметовете, които си късат ризите пред руините на унищожени културни паметници, а после губят 6 години в бездействие, трябва най-после да престане.

Съвестните собственици би трябвало да получават помощи, а не да минават през месомелачка от административни безумия, когато се опитват да направят ремонт на имоти със специален статут.

Накрая - онзи, който е повярвал на собствената си безнаказаност и арогантност до такава степен, че си позволява да руши културен паметник в полунощ, за да освободи площадката като свършен факт, не трябва да получава друго строително разрешително освен за килията, в която ще прекара по-добрите дни от живота си занапред.

Да се надяваме, че поне този път наказанието ще е по-голямо от присъдата на клошаря, набеден за виновник при големия пожар.