Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Трети март спокойно може да е българският „Ден на благодарността“ - да остане официален празник и заедно с общностите на руснаци, финландци, украинци, поляци и румънци да празнуваме края на руско-турската война и началото на "голяма" България.
Не може обаче да е национален празник, дори и по една най-проста причина – разделя. А националният празник трябва да събира. Да напомня на всички, че сме едно – една общност, един народ, една душа.
Трети март е създаден, за да каже, че България не е суверенна държава. Това е символичната корона на руското завладяване, „доказателството“, че България сама не може. Без Русия не може. Това е основата на целия разказ, чрез който 150 години и десетки поколения българи живеят в приказката за безкористната руска помощ, за Дядо Иван, братушките, славяните и православните братя.
Нищо че през тези години начело на братушките се изредиха Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко и нито един от тях не страдаше от прекалена привързаност към свободата, човешкото достойнство и човешкия живот. Не страда от тези усложнения и сегашният голям брат.
Тихото завлдаяване е подпечатано и с многобройните улици и булеварди с руски имена. Символите на българския суверенитет са на "руска" територия: Народното събрание е на „Цар Освободител“, Президентството и Министерският съвет – на „Дондуков“. Кметството на София – на „Московска“.
Но всичко това е извън играта на русофили и русофоби.
Русофилите в България трябва да са първите, които да застанат твърдо срещу режима в Москва, защото сега няма по-голям русофоб от Путин.
"Императорът", "треторимлянинът", изпрати войската си да убива и умира, обрече поне едно поколение руснаци на бедност и изолация. Милиони руснаци по света ще трябва да се оправдават с години за това, което техният господар им причини – на тях, на Украйна и на света.
Много българи поддържат самодържеца. Още повече обаче са отвратени от това, което става. Разделение.
Могат ли днес посланиците на Русия и Украйна да застанат един до друг на Шипка? Могат ли до Митрофанова да се наредят полският, финландският и румънският посланик?
Могат ли българите да са заедно на този ден? Не! Не могат, и така ще е дълго време.
Затова, нека да погледнем към някоя българска дата, с която да сме истински горди, която всички обичаме, нека да е символ на българския принос за културата на други народи. Дата, в която светът да види просветена България.
Нека да е 24 май. Всички българи, всеки един от нас, диаспората ни по света ще сме щастливи и обединени, ако националният празник е денят на книжовността. И нека догодина да празнуваме масово на площада пред катедралния храм „Св.Св Кирил и Методий“, бивш „Александър Невски“.
И последно, но не маловажно – на 3 март винаги дърво и камък се пука от студ и не става за празнуване. Краят на май е просто красота. А майското слънце също е символ.
