Няма нужда да сте родени гении, за да бъдете част от INSAIT (макар че помага).
Някои от изследователите тук са започнали със състезанията по математика още преди да влязат в първи клас.
Други - и то хора с много високо ниво на теоретични познания в компютърните науки - са първото поколение висшисти в семейството си.
Някои са деца на инженери, икономисти, учители или университетски преподаватели в други сфери, които с личния си пример са ги стимулирали да се насочат към точните науки и информационните технологии.
Други тръгват от съвсем различна начална точка и пак стигат до INSAIT.
“Моята майка е детегледачка”, “Баща ми е таксиметров шофьор”, “Родителите ми са художници по професия”, “Моят баща е учител по театър”, “Израснал съм в малко село, имах съвсем скромно детство”, разказват някои от най-умните хора, с които успях да разговарям тук.
Между всички тях има нещо общо: капацитетът за внимателно мислене, желанието за много здрава работа и постоянството.
В първата част на историята за INSAIT разказахме как институтът поставя България на световната карта на изкуствения интелект. Сега е време да разкажем и личните истории на хората, стоят зад реалните научни изследвания в него.
От детството и първата среща с математиката, през хората, които ги вдъхновяват да се заемат с изследвания, до любимите им филми и книги - всеки от тях отдели от времето си, за да разкаже как е дошъл в България.
"Намирам смисъл в удоволствието да работя по трудни проблеми"
Сери Хури – завършил магистратура в израелския университет Technion и докторска степен в Калифорнийския университет - Бъркли със специалност в графовите алгоритми – е работил като готвач до преди 10 години.
“Започнах още на 13-годишна възраст, търсех си работа без причина, просто тийнейджърска приумица. На 17 г. вече можех да кажа, че имам кулинарен опит, и ме приеха като готвач в големи ресторанти в Хайфа. На 20 години си казах: “Искам да се занимавам с нещо друго”. Влязох да уча компютърни науки без особени очаквания. И в един момент се случи нещо, което ме накара да обикна тази магия”, казва той.
Когато идва време за докторската степен, Сери - момчето от магазина за сандвичи в Хайфа - вече е толкова добър в алгоритмите, че е приет в най-силните университети на САЩ.
Посещава MIТ, Принстън и Бъркли, избира да остане в Калифорния.
Какво го отличава от всеки друг млад мъж, който би останал доволен да има стабилна работа с редовна заплата?
“От дете винаги съм се питал какъв е смисълът на живота, защо съществуваме, защо сме хора, защо имаме планове. Постоянно си задавах подобни въпроси, потъвах в тях. Търсех умни хора, с които да ги обсъждам. Аз намирам смисъл в удоволствието да работя по трудни проблеми”.
Питам го дали някога си е представял, че ще стигне толкова далеч
“Ако тогава ми бяхте казали, че ще отида в UC Бъркли, щях да попитам "За какво говорите? Ще готвя в кампуса ли?". Не, това не беше моят план, но просто нещата се получиха. В моя опит съм открил, че има два вида хора - онези, които знаят, че не знаят, и онези, които не знаят, че не знаят. Никой не знае какво ще му се случи в живота. Но някои хора го осъзнават, а други - не. Животът е пълен с изненади”.
През август 2024 г. той защитава докторантурата си и днес вече е в INSAIT, в България.
“Причината да дойда тук е, че за мен е ясно, че INSAIT събира топ таланти. Исках да работя с най-добрите хора в моята сфера. Ако погледнете какво се случва в момента с областта на алгоритмите - по-специално графовите алгоритми - и видите какви хора има в MIT или в Бъркли, много трудно някой може да победи екипа, който INSAIT изгражда тук”, казва той.
“Колкото повече въпросителни има, толкова по-добре”
Тънката червена линия между хората, които участват в отделните групи, е необикновеният начин на мислене.
Откривам го във всички разговори - и при най-младите момчета и момичета, и при най-титулуваните изследователи и ръководители на INSAIT.
Трудно е да се опише по друг начин освен постоянно търсене на истината в множество малки стъпки.
И то - в комбинация с със смелостта да търсиш предизвикателството, което никой преди теб не е преодолявал, и да си първият, който ще се справи с него.
Да се заемеш с привидно невъзможен пъзел, в който всяко отделно парченце е пъзел само по себе си, да стигнеш до най-дълбокото възможно ниво на загадката и да я решиш отвътре навън.
“Абсолютно всяка седмица (в INSAIT) има нещо ново, което те предизвиква. Ако не - значи някой вече го е направил. Колкото повече въпросителни има, толкова по-добре. Трудната част е да намериш най-лесното решение. Както в математиката се казва: красивото и симплистичното е това, което работи”, казва Анна-Мария Халачева. Тя е носител на стипендия от Google DeepMind в INSAIT, а доскоро е работила в IBM в Германия, паралелно с магистратурата си в Университета в Щутгарт.
Анна-Мария е завършила 91 Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов” в София, където учи предметите на два езика, а на финала полага матури и на български, и на немски.
“Големият стрес да се научиш, че всичко става с много време и усилия, беше в гимназията”, казва тя, когато я питам как се тренира мотивацията да се вглъбиш за седмици и месеци в една задача. “Колкото повече време прекарваш в проекта си, толкова повече го обикваш накрая. Положил си толкова усилия, мислене, енергия, адреналин - чувстваш го като твое дете”.
“В 90% от времето човек се мъчи да реши даден проблем, но всичко си струва заради останалите 10%, в които му хрумва някоя великолепна идея. Затова и всички ние се занимаваме с наука”, казва Мислав Балунович от Хърватия.
Той завършва докторантура и магистратура в ETH Zürich с награда за най-добра дисертация. На 29 години има над 20 статии в най-престижните световни форуми за изкуствен интелект.
Като ученик има златен и бронзов медал от Международната олимпиада по математика и два сребърни медала от Международната олимпиада по информатика.
От средата на януари 2025 г. Мислав Балунович се присъединява към INSAIT, за да ръководи ново направление - създаването на AI за решаване на математически и други сложни казуси.
Един от най-интересните разговори тук е с Антон Александров. Завършил е магистратура в ETH Zurich и сега работи по BGGPT в INSAIT. Говори не само за приложните полета на езиковия модел, но и за фундаментални въпроси като нуждата от демократичен контрол над толкова мощни технологии и защитата на личните данни.
Последната публикация с негово съавторство е приета в Конференцията за емпирични методи в обработката на естествени езици. В нея е описано възможно решение на т.нар. "катастрофално забравяне" - риск при допълнителното трениране на базов езиков модел, обучен на английски език, с информация на чужд език като български.
"Ние сме първите, които успяваме да запазим изцяло или даже да подобрим способностите на модела на английски език, като едновременно с това увеличим максимално способностите на български език", казва той. Когато го питам какво би посъветвал младите хора, които искат да се занимават с неговата професия, той обръща внимание на нуждата от наблягане на базовите принципи в математиката.
"Важно да разбираш процесите в математиката като инструмент, за да добиеш интуицията, която помага за създаването на новите открития".
"Ако разбираш проблема, ти рано или късно ще го решиш. Разбирането на проблема винаги е трудната задача"
Разбирането на проблема понякога означава изследователят да се вгледа в процесите, които го правят човек.
“Ако искаме да направим машини, които да виждат, ние трябва да си отговорим какво изобщо е зрението… За нас, хората, то е интуитивно, ние виждаме непрекъснато. Но не можем да дефинираме какво означава да виждаш. Нужно е намерим решения на всевъзможни въпроси - от философски до дълбоко технически - и всички те да си съответстват, за да може да се построи нещо работещо”, казва проф. Данда Паудел.
Роден в Непал, завършил инженерство в Индия, с докторска степен по компютърно зрение от Франция, той става старши изследовател в ETH Цюрих през 2016 г., а днес е професор в INSAIT.
Той разказва за годините, в които с приятелите си са мъчили да решават инженерни задачи по цели дни и нощи само заради удоволствието да търсиш работещ вариант, да виждаш напредък, да го обсъждаш с останалите и да се запознаеш с чуждия подход:
“Чак след като ги бяхме решили, разбрахме, че това са били прекалено сложни проблеми. А аз не знаех предварително. Когато ги решихме, ни казаха, че сме свършили твърде много работа”.
Разликата между инженерството и научните изследвания е в това, че “ако направиш грешка в инженерството, рано или късно ще я откриеш, дори да ти отнеме време - а в изследванията нямаш този лукс”.
“Не знаеш какво е правилно и какво е грешно. Ако нещо не работи, нямаш представа дали да се надяваш, че някога ще разбереш защо е така. Може и да си на прав път, може и да не си. Продължаваш напред и е възможно да се окаже, че си се захванал с толкова сложна задача, че независимо колко дълго и здраво си работил, няма да разбереш в какво бъркаш.Това е проблематика от друго ниво - и затова започнах да се занимавам с нея”.
“Хората идват заради хора, не заради сгради”
Интересът му към България се дължи на проф. Люк ван Гуул - световноизвестен белгийски учен в сферата на компютърното зрение, който е един от първите привлечени професори в INSAIT.
Заради него проф. Паудел започва да участва в дейността на института в София, докато го съчетава с работата в ETH.
“Натрупах личен опит и преди около 6 месеца си казах: “Ок, това място ми харесва. Бих искал да се преместя тук”. INSAIT е гостоприемен за хора, които искат да експериментират с идеите и изследванията си. Предлагат подходяща среда и ресурси, за да можем да изградим изследователски екип, какъвто всеки учен би искал да има, така че да има полза от работата ни”, казва той.
Групата по роботика се ръководи от проф. Паудел и от д-р Нико Цех. Той пристига в София от ETH Zurich, където специализира в сферата на квантовото компютърно зрение.
Нико Цех е от хората, които имат допир с технологиите от ранна възраст - неговият баща е инженер. Откривам статия за него от годините му като студент в Университета в Ерланген, когато работи като доброволец за “космически турове” за посетителите в Обсерваторията в родния си град Нюрнберг.
По-късно обучението го води до Нова Зеландия, където сътрудничи по проекта за гигантския радиотелескоп Square Kilometre Array.
За магистърската си теза отива в Университета Джонс Хопкинс в Балтимор. Там работих по автономно създаване на медицински образи: “Изграждахме роботи, които автономно правят изображения за по-добра диагностика от рентгени и компютърна томография”.
"Работим в тясно сътрудничество както с останалите професори, така и със студентите. Тук йерархията е хоризонтална, можем да обсъждаме директно какви планове имаме и какви са целите ни. Това е нещо уникално, което ме убеди да дойда в INSAIT”, споделя Нико Цех.
Това потвърждава и Сери Хури, но причината да дойде в България не е свързана само с преподавателския екип. Финалното решение е мотивирано от една лична история:
“Когато бях дете в Хайфа, нашите съседи - най-добрите приятели на родителите ми - бяха българи. Те сега живеят в София. Преди да подпиша договора с INSAIT, реших да им се обадя "Вижте, получих предложение за работа в София, в INSAIT, какво да правя?" Поговорихме и те ме убедиха. Вече имах добро усещане, защото бях израснал с тези хора - те бяха част от семейството. Беше естествено да разбера, че ще ми е лесно да се свържа с хората тук и с културата, защото вече имах много добри впечатления”.
Приятел - българин е помогнал и на 21-годишния Тимофей Фидосеев да разбере за INSAIT.
Тимофей е златен медалист от Международната олимпиада по информатика от 2021. Има златен медал и от ICPC 2023 - световно първенство по програмиране за студенти от над 100 държави по света.
През лятото на миналата година той участва в летен стаж в INSAIT, по време на ваканцията си от Ecole Polytechnique в Париж, където учи за бакалавър. Тимофей участва в работата по голям проект, екипът пише кратка статия и тя е приета на на AI Math Workshop на NeurIPS.
“Хората идват при хора, не при сгради или имена на табели”, казва проф. Мартин Вечев, когато отговаря на въпроса как толкова талантливи изследователи в AI избират България вместо по-известен международен център.
Например, Иво Петров - завършил в Кеймбридж, медалист от Международните олимпиади по математика и физика:
“Имаше много “първи” неща в INSAIT, които ми направиха впечатление. Ставаше въпрос не само за брой статии, но и за качество. Виждам колко качествени хора започват да се връщат от чужбина и идват тук. Христо Венев, който се занимава с квантови компютри, е един от най-умните хора, които познавам. Той е талант 1 на 1 000 000 000.
“Кристиан Минчев също е математик от Оксфорд. Състезател от националния отбор, отиде в Англия, но предпочете да се върне в България. Хората са доволни, успяват да правят нова наука. Наистина не е за подценяване това, което се случва тук”.
В един от дните на престоя ми в INSAIT виждам Иво и Кристиан в действие. Докторантите от различни групи се събират в обща дискусия, в която двама души представят своите казуси за решаване, възможни подходи и идеи - а останалите могат да питат или да помогнат.
Иво Петров показва как отборът на INSAIT е на 1-во място във временното класиране на Математическата олимпиада за AI - състезание, което тества модели за решаване на сложни задачи от най-високото ниво за гимназистите.
Кристиан Минчев описва проблем, който потенциално може да превърне и интернет, и модели като ChatGPT в нещо неизползваемо. Това е процес, в който модели, които създават съдържание, започват да се захранват от собствения си продукт. Когато текстовете, генерирани от един AI се върнат да го “обучават”, качеството на информацията постепенно ще деградира до момент на колапс.
Изследователите в INSAIT са разпределени в няколко различни направления: компютърно зрение и роботика, алгоритми и теория, квантови компютри, машинно обучение.
Научни изследвания или работа на заплата? “Апетитът идва с яденето”
Това казва Емилиян Павлов - data scientist в INSAIT, работил по събирането на данни за трениране на модели.
“Когато видиш други хора, които се справят добре с иновации, започваш да си казваш “Искам и аз да разработя софтуер, който ще направи живота по-лесен”.
Той се връща в България заради своя по-голям брат, който днес също работи в INSAIT. За разлика от медалистите от математически състезания, Емилиян е учил в Английската гимназия в София и открива интереса към тази наука сравнително късно. Приет е да следва в Техническия университет в Айндховен и признава, че първата година е била най-трудна заради високото ниво на преподаване. От 3-4 българи той остава единствен в специалността.
Животът в чужбина помага да станеш по-независим човек и да се научиш как да се справяш сам, казва той. Сега вече вижда вълна от свои връстници, които се връщат в България, за да са по-близо до семейството си.
Всеки от тях би могъл да работи в индустрията и да печели благодарение на уменията си.
Мотивацията да се занимаваш с наука е нещо, което не се купува с пари.
Джулиано Албанезе влиза в INSAIT от индустрията. Преди да дойде в България, той е работил в швейцарска компания за дронове, основана от човек с PhD от Федералния политехнически институт в Лозана.
“Ти може да имаш идея за решение, което от инженерна гледна точка ще е по-добро и по-интересно за построяване. Но (когато си в индустрията) все пак трябва да направиш това, от което клиентът има нужда. В един момент си казах, че бих искал да се заема с по-изследователска, експериментална работа”, казва той.
Джулиано планира някой ден да се върне в технологичния бизнес. Засега не финансите, а значимостта на бъдещия му научен принос е въпросът, върху който мисли всеки ден.
Крачката от 0 до 1 е по-дълга от крачката от 1 до 100: Или колко е важно да имаш добър ментор
Мъндзяо Ма, родена в град Сиан в Китай (познат с Теракотената армия), пристига в България през септември 2024 г. като гост-докторант в INSAIT.
Споделя ми, че институтът в София я е спасил от това да се откаже от изследователските си интереси. Дотогава тя работи в Университета по аеронавтика и астронавтика в Нанджин, и разказва колко трудно е било да натрупа нужния опит, за да публикува научна статия.
“Хареса ми и че групата (в INSAIT) е малка, не се налага да насрочваш предварително среща с професора си. Можеш да го срещнеш, докато обядвате. Мога да разговарям с ментора ми по всяко време - в кухнята, докато си правя кафе”, казва тя.
Получаването на насоки и препоръки от човек, който е по-възрастен и по-опитен от теб, може да е критично важно, когато си тръгнал по пътя на научните изследвания, споделя Мъндзяо Ма.
“Студентите казват, че университетските им професори ги учат как да стигнат от 1 до 100. Но да стигнеш от 0 до 1 е много трудно за доста хора. Професорите може вече да са публикували 100 научни статии, но повечето студенти не знаят как да се справят. Между тях има 20-30 години разлика и сякаш са забравили колко труден може да бъде този първи етап”, казва тя.
Нико Цех потвърждава: “Менторството е важно в образованието. Има множество отлични студенти. Ако им дадете ранни възможности да правят изследвания и да направят връзки с други учени, това може да им помогне за разбирането на широк мащаб от знания, да проявят интерес към изследователската дейност, да натрупат правилните знания за тази цел”.
Хесус Херман Ортис Барахас е завършил компютърни науки в Националния автономен университет на Мексико (един от най-важните институти в цяла Южна Америка) и е носител на наградата за най-добра магистърска дисертация в сферата на AI в Мексико за 2023 г.
До октомври 2024 е работил като асистент-изследовател в Университета за изкуствен интелект “Мохамед бин Зайед” в Абу Даби. Сега е в INSAIT и се занимава с намирането на инструменти за проверка на подвеждащи визуализации и тяхното поправяне. Когато питам Херман за най-важните ментори в професионалния му път, той изброява имената на Джема Бел и Елена Гомес Адорно.
“Те ме научиха как да правя изследвания по правилния начин. Как да мисля за даден проблем, как да търся възможните решения, как след това да ги приложа. И винаги да имам едно наум, че тази технология ще се използва от реални хора. Смисълът на нашите изследвания е да подобряваме качеството на живот”, казва той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
