Възможно ли е България да се окаже първата държава, в която реклами на лютеница и бързи кредити ще се снимат с бюджетни средства?
Възможно е - ако се вгледате във философията на някои от недомислените предложения на Министерски съвет за промени в Закона за филмовата индустрия.
По-озадачаващи от оригиналните идеи в законопроекта са текстовете, внесени между първо и второ четене от група депутати - идеи, които не са подлагани на обществено обсъждане, правят фундаментални изменения във вече внесените текстове и нарушават европейски принципи за държавните помощи в сферата на изкуството.
"Между първо и второ четене този закон реално беше обърнат с хастара навън. Той се превърна по-скоро в закон за телевизионните сериали... Обществените пари на данъкоплатеца ще отиват за заснемане на сериали с акцент върху двете частни телевизии. По този начин се променя и цялата философия на закона за филмовата индустрия - не само българската, но и европейската", казва режисьорът Стефан Командарев в интервю за "Булевард България".
Филмите на Командарев нямат нужда от представяне - познати са не само на българската публика, но и на ценителите на киното в Европа.
Великолепният "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", който бе предложен за "Оскар" през 2009 г., е най-разпространяваният български филм на всички времена, "Съдилището" беше второто заглавие на Командарев, предложено от България в селекцията за чуждоезични филми на Американската академия. През 2020 г. "Посоки" беше включен в конкурсната програма "Особен поглед" на филмовия фестивал в Кан.
Режисьорът обаче е един от най-острите критици срещу опитите за пренаписване на Закона за филмовата индустрия в последните седмици от живота на 44 Народно събрание.
Отварянето на "заден вход" за финансиране на частни телевизии през субсидии за сериалите е само един от абсурдите, които Стефан Командарев вижда в новата схема.
"Телевизионните сериали не са нищо лошо. Всички гледаме сериали по стрийминг платформите и някои от тях са гениални. Нека да има механизъм за финансиране на качествени сериали, но той не трябва да има нищо общо с българското кино.
"Опитват се да настроят кино-продуцентите срещу другите, но не в това е проблемът. Телевизиите - особено частните - са компании, които имат за цел да направят печалба. Това е основният сблъсък с идеята за общественото финансиране с пари от данъкоплатеца. Проектозаконът преобръща принципа на регламент 651, според който държавна помощ получават произведения, които не могат да оцелеят сами на пазара - особено тези, които са с т.нар. трудна търговска реализация. Ако предложенията бъдат приети в този вид, достъп до финансиране всъщност ще получат само трима-четирима продуценти, между които ще се разпределя постната субсидия", предупреждава Стефан Командарев.
В първоначалния си вид законопроектът е написан по такъв начин, че да прикрие реалния адресат на промените. Според текста, одобрен от Министерски съвет, новата схема за подпомагане на производството е предназначена за "аудио-визуални произведения" в определен обхват. Терминът обаче може да се разшири далеч отвъд телевизионните сериали.
"Представяхме си една идилична картина, в която се снима реклама на лютеница или музикален поп-фолк клип с обществени пари....", казва Командарев.
Внесените промени между двете четения уж целят да се поправят проблемите, но вместо това отключват още повече критики. В едно от предложенията например се посочва, че занапред ще може да кандидатстват и продуценти на сериали, които "имат договор с голям доставчик на медийни услуги с над 1 млн. активни потребители или средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10%". За броени дни вносителите на това предложение се отрекоха от него след критиките за чиста проба лобизъм.
Едновременно с това обаче се раждат нови абсурди. Една от поправките, предложени от Евгени Будинов, Вежди Рашидов и още 8 депутати от всички парламентарно представени сили, предвижда държавното подпомагане да се дава на произведения, които популяризират "българската култура, обществено развитие ("каквото и да означава това в България в момента", казва Стефан Командарев), историческо наследство, традиции и възможности за туризъм".
"Въвеждат се културни критерии, каквито в Европа не съществуват. Това е цензура, отвсякъде погледнато. Трябва ли в сценария си да сложа кадри на Слънчев бряг или ледено хоро в Янтра, за да бъде одобрен?", пита Стефан Командарев. Той настоява за основни промени в проекта, който определя като "много лошо заченат". В противен случай, той смята, че може да се стигне до проблеми с Европейската комисия, защото "предложенията категорично нарушават европейското законодателство".
Режисьорът обръща внимание на това, че много от новите предложения имитират държавната политика на Турция в областта на филмовото производство - включително по отношение на т.нар. "културен тест".
"Все си мислех, че живеейки в държава член на ЕС, погледите ни са насочени по-скоро на запад. Сега се оказва, че като че ли се гледа на изток от нашите управляващи в търсене на модели за културна политика", казва той.
Втора поправка "между първо и второ четене" се оказва въвеждането на нов критерий за достъп на независимите продуценти до финансиране.
"Вместо да се сложи критерий, поощряващ селектирането на филма в голям фестивал или световното му разпространение, се поставя едно условие - предишният филм трябва да има минимум 12 500 зрители за период от една година. Това значително ще редуцира броя на продуцентите, които ще могат да кандидатстват за производството на български филми.
"Българските филми, които спечелиха награди от големите фестивали в последните години, имат много повече зрители в Европа, отколкото в националния боксофис. Когато един филм е достатъчно стойностен, той има своите зрители както в България, така и по света. Когато е изцяло комерсиален продукт, той има свои зрители само в България. "Светът е голям..." е най-разпространяваният филм изобщо в историята на българското кино. "В кръг" и "Посоки" също имат високо разпространение. Погледнете филмите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - и "Слава", и "Урок", и "Бащата" имат разпространение в много държави. Абсурдно е да се сложи някаква граница 12 500 зрители, за да може продуцентът му да бъде допуснат до финансиране", казва Стефан Командарев.
Той дава следната илюстрация на недомислицата: ако режисьор завърши новия си филм през декември и го запази с една година, за да влезе в селекцията на фестивал като "Берлинале", ще трябва да изчака още шест месеца за дистрибуцията му в България и едва когато натрупа зрители в страната, ще може да кандидатства за държавно подпомагане.
По закон бюджетната помощ за качественото българско кино е до 80%. На практика - приносът на Националния филмов център за заснемането на филми като "Съдилището", "Посоки" и "В кръг" е по-малко от 1/3 от цялата продукция.
"Ние като продуценти сме намерили останалото финансиране от няколко европейски държави, от европейски фондове. Ние сме намерили остатъка, той е дошъл в България и е използван за създаване на един български продукт. Създадени са работни места, инвестирано е в хора и в услуги на български студиа. Но този критерий не присъства никъде - сложени са онези 12 500 зрители, и това е", казва Стефан Командарев.
Режисьорът е скептично настроен по отношение на прогнозите за залеза на киносалоните заради възхода на стрийминга.
"Имам филми по всички възможни платформи. Това е нещо нормално и най-вероятно този бизнес ще взема все по-голям дял. Но когато отмине пандемията, киното ще си се върне. То е особена магия. То е съпреживяване, усещане за общност, което има своето място. Аз лично ходя по принуда на кино в мол.
"Цялата магия се разваля, когато свърши филмът, изляза от салона и се окажа в едно фоайе с ресторант за сръбска скара и магазин за бельо. Не мога да свикна с това"
"През 2011 г. отидох да се обучавам за филмов продуцент и завърших един много интензивен курс - EAVE (European Audiovisual Entrepreneurs). Това е най-добрият курс по филмово продуцентство в Европа. Там ни учеха, че най-вероятно през 2016-2017 г. цялото разпространение ще е по платформите, почти няма да има разпространение по кината и се очаквало, когато един филм излиза, да се пуска за 2 седмици по кината като част от рекламната кампания преди истинската "важна" премиера по платформите. Вече сме 2021 г. - не се случи това нещо", казва той.
Командарев вижда бъдещето си в сферата на игралното и документалното кино, а не в сериалите, независимо: "Колегите работят в трудни условия, заплащането е мизерно и всички виждаме резултата, който се появява на екраните ни. Сериал, който ме е завладял и който е добре направен, беше "Под прикритие". Оттогава това ниво не можа да се вдигне".
Най-новият проект на Стефан Командарев е документален филм, посветен на проблемите с донорството в България. Идеята за него идва още по време на "Посоки" и съвсем не е чужда на режисьора, който всъщност завършва Медицинска академия, преди да се отдаде на филмовото изкуство.
"България е държавата с най-малко донорски ситуации и с най-големи листи за пациенти, които умират, докато чакат трансплантация. На този фон, върви бизнес с уреждане на операции срещу заплащане в чужбина, което явно говори за проблем с доверието. Българските процедури по установяване на мозъчна смърт и трансплантация са сред най-строгите и прозрачни в цяла Европа. Няма никакъв шанс за търговия с органи или нещо подобно, но българинът не вярва много-много.
"На първите места сме по смърт от черепно-мозъчни инциденти, смърт при пътно-транспортни произшествия, но сме на последно място по донорски ситуации. Даряването на органите не е станало част от нормалната ни култура. Предпочита се едни органи да изгният в гробищата или да изгорят в крематориума, но да не дарят живот на хора в нужда"
Дълбоко вярвам, че киното може да лекува. Надявам се, че с този филм ще променим нещата. Наш ко-продуцент е и БНТ, така че след като филмът се покаже по кината, ще бъде многократно излъчван по обществената телевизия", казва той.
Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
